Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 05.04.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1315/2018
Вид
Решение № 286
Подписан
05.04.2019
В сила
04.06.2020
Състав
МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 111 б. В · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 223 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 ал.1 б. "В" · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№................/ ……..04.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретаря Мая Иванова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1315 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от И.Д.С., чрез процесуален представител, с която предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм/ за осъждане на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД да заплати сумата от 130 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпила смърт на Т.Н.П. /майка на ищеца/ следствие ПТП на 23.07.2014 г., допуснато по вина на Ж.В.В., признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 1287/2016 г. по описа на ОС Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й изплащане, сумата от 13 387.75 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, престой в хоспис и погребение на Т.Н.П., ведно със законната лихва от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил м. „Ауди А7” с рег. № В **** НВ.

В исковата молба ищецът И.С. твърди, че на 23.07.2014 г. в гр. Варна е допуснато ПТП с участници Ж.В.В., управляващ МПС л.а. „Ауди А7” с ДК№ В **** НВ и от друга страна Т. Н. П. /майка на ищеца/, управляваща л.а. „Нисан Микра”, следствие на което Т.П. е починала на 04.04.2015 г. Сочи се, че Ж.В. е признат за виновен за процесното събитие и смъртта на майка му с влязла в сила на 19.12.2017 г. присъда по НОХД № 1287/2016 г. по описа на ОС Варна. Заявява, че при ПТП са получени множество травматични увреждания, наложили продължително лечение на пострадалата и престой в хоспис „Св. Магдалена” в гр. Варна.

Твърди, че приживе с майка му са имали силна и изключително здрава емоционална и семейна връзка. Не са живеели заедно поради естеството на работата му, но са били изключително задружно семейство и отдадени един на друг. Майка му е осмисляла ежедневието му, грижела се е постоянно за семейството, включително за баща му. В отношенията е царяло разбирателство и любов. Твърди, че починалата е била трудолюбив и жизнен човек, пример за подражание на близки и роднини. Смъртта е сложила край на надеждите пострадалата да се възстанови, загубата е на най-скъп човек, в живота на ищеца е настъпила огромна празнота, която с всеки изминал ден се чувства все по-осезаемо. Твърди, че не може да преодолее нелепата смърт на родственика, прекарва често дните си на гробищата, скръбта е огромна, а загубата непрежалима. Поддържа, че от смъртта ежедневието му се е променило и настроението му, което е рефлектирало върху нормалния живот на семейството.

Заявява, че е заплащал всички медицински разходи както по лечението, така и по престоя в хосписа, където е следвало да бъде настанена поради физическа невъзможност /на ищеца/ да полага грижи за болната.

Твърди, че ПТП, управлявано от виновния водач е било застраховано при ответното дружество ЗАД „АРМЕЕЦ” с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, чието действие е покривало и датата на ПТП. Претендира по прекия иск да бъдат заплатени сумите /приети за разглеждане/ както за обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, така и за имуществените, изразяващи се в извършени лично от него разходи за лечение, престой в хоспис и погребение. Настоява, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се изчисли считано от датата на ПТП.

Правна квалификация на правата: чл. 226 от КЗ /отм/ и чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Твърди съпричиняване – пострадалата /в последствие починала/ майка на ищеца е допринесла 80% за настъпване на ПТП с неправомерното си поведение на пътя като е навлязла в кръстовището, където е настъпило ПТП при забранителна червена светлина на светофарната уредба за МПС „Нисан Микра”, което е управлявала.

Отделно счита, че на ищеца не се следват разходи за имуществени вреди, тъй като същите са направени от починалата приживе, а досежно разходите за погребение твърди, че били обичайни при смърт, а не непредвидими. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност за лихвите за период по-ранен от три години от завеждане на иска, а касателно лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди счита, че може да се претендира с начална дата най-рано смъртта на пострадалата при ПТП.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа собствените си доводи и претендира присъждане на разноски.

В писмена защита ищецът, чрез процесуален представител заявява, че искът следва да бъде уважен в цялост. Доказана е вината на деликвента, включително разпоредбите, които е нарушил по ЗДвП с влязла в сила присъда. МПС, с което е причинено ПТП е застраховано при ответника. Размерът на обезщетението е съобразен с трайната съдебна практика в последните години, лихва се следва от посочените в ИМ начални дати.

Становището на ответната страна в писмената защита е за недоказаност на исковете, а в условията на евентуалност за прекомерност по размер поради силно завишаване на иска за главница за неимуществени вреди предвид съпричиняване на вредоносния резултат от починалата. Поддържа становището по акцесорните претенции и това за недоказаност на иска за имуществени вреди.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От изисканото за послужване НОХД № 1287/2016 г. на ОС Варна е видно, че с присъда № 6/31.01.2017 г. Ж.В.В. е признат за виновен в престъпление по чл. 343 ал.1 б. „В” вр. чл.

342 ал.1 от НК за това, че на 23.07.2014 г. в гр. Варна при управление на МПС, л.а. „Ауди А7” с ДК№ В **** НВ нарушил правилата за движение – чл. 21 ал.1 от ЗДвП „при избиране скоростта на движение на водача на ППС от категория „В” е забранено да превишава 50 км/ч в населено място” и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. П., настъпила на 04.04.2015 г. Наложено е съответно наказание, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок и е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

На осн. чл. 300 от ГПК съдът е указал на страните, че влязлата в сила присъда по НОХД № 1287/2016 г. на ОС Варна е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът приема, че л.а. „Ауди А7” с ДК№ В **** НВ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и ответника по спора с валидност към датата на ПТП – 23.07.2014 г.

С оглед изявленията на страните в съдебно заседание на 18.03.2019 г. съдът приема за безспорен и факта, че починалата Т.П. е навлязла в кръстовището, където е реализирано ПТП при забранителна червена светлина на светофарната уредба.

Подлежащо на установяване от гражданския съд в този случай е въпроса досежно претърпените болки и страдния и адекватният паричен еквивалент за тяхното овъзмездяване.

За установяване претърпените болки и страдания са изслушани свидетели на ищеца. Както свидетелката В. Ж. – леля на ищеца, така и свидетелката М. С. – съпруга на ищеца непротиворечиво сочат, че починалата е била в отношения със сина си и семейството му, основани на взаимно уважение и близост. В определен период от време преди инцидента са обитавали общо домакинство, починалата е участвала в отглеждане на по-големия син на ищеца, а след преместване на майка му във вилната къща същият, независимо от ангажиментите си е намирал начин да съвместява работа с посещения и грижи за родителя. След инцидента е бил денонощно до майка си, а след преместване на пострадалата в хоспис по препоръка на специалисти, е осигурил цялата парична сума, небходима за грижи и рехабилитация. И двете свидетелки заявяват, че случилото се е било шок, настъпила е промяна в поведението, изразяваща се в лесна раздразнителност, нерешителност и депресивни състояния.

От заключението по съдебно-психологичната експретиза се установява, че освидетелстваният – ищецът по спора няма данни да е страдал в миналото или да страда към настоящия момент от психична болест, към момента на изследването не се наблюдават белези на актуална психична травма, посттравматичен стрес, няма характерните обективни преживявания, които да потвърждават такава хипотеза. Въпреки преживените загуби на родител, които могат да бъдат приравнени към психотравма, от направените детайлни изследвания не се потвръждава хипотезата,че тези преживявания са довели до нарушения в социалното или психологическото функциониране или до нужда от своевременна терапевтична намеса. Загубата на близък и преживяванията на освидетелствания носят ситуитивен характер, не са от типа на внезапно оживяване на случката, което е една от характеристиките на посттравматичното стресово разстройство. Те носят белези на нормално скърбене и тъгуване и не нарушават функционирането на ищеца, носят белези на краткотрайни емоционални реакции, които не налагат медикаментозна подкрепа или да водят до нуждата от хоспитализация.

По размера: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – В. и характера на телесните увреждания, в случая смърт и последиците от тях за наследниците. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е. съпричиняването/.

Безспорно починалата, макар в немлада възраст е била жизнеспособна жена – отгледала две деца и ослепял съпруг /така свидетелските показания/, загубата на родител е тежък момент в живота на преживелия син, лишен от морална подкрепа и опора при доказано силна емоционална връзка между ищеца и починалата. От друга страна ищецът както сочи и заключението по СПЕ безспорно е преживял остър стрес в момента на смъртта на родителя, още повече в конкретния случай има и период, в който майката – преди смъртта е била в тежко здравословно състояние с малка вероятност да се стабилизира. От друга страна към момента ищецът е в стабилно психическо здраве /с оглед заключението на СПЕ/, поради което и реакциите, за които говорят свидетелите – раздразнителност, нерешителност са по-скоро от типа, посочен от експерта и израз на нормално скърбене за близък човек. От всички събрани доказателства може да се заключи, че интензитетът на претърпени болки и страдания от ищеца са такива, че не може да бъдат дефинирани като по-различни от обичайните и характерни за този вид загуба, негативни преживявания.

Така, съдът като съобразява и лимитите на застрахователни обезщетения по чл. 266 от на КЗ /отм/ за всяко събитие при едно пострадало лице при телесна повреда или смърт счита, че размерът на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи под средния размер, а именно на 100 000 лева.

От друга страна безспорно навлизането на пострадалата при управление на МПС в кръстовището, където е реализирано ПТП, при червена забранителна светлина на светофарната уредба, следва според съда да се квалифицира като съпричиняване на вредоносния резултат. Не се касае за оневиняване на деликвента, предвид това, че именно неговото поведение е възприето от наказателния съд като виновно, но в крайна сметка въпреки изключително високата скорост на движение от осъдения за ПТП, ако починалата не е била навлязла в кръстовището не би се достигнало до противоправния резултат.

Поради това и съдът счита, че следва да определи процент на съпричиняване 40% в конкретния случай, доколкото няма превес на съпричиняване, и респективно окончателно обезщетение в размер на 60 000 лева. Другият аргумент на ответника за съпричиняване поради неползване на предпазен колан по време на движение от пострадалата е недоказан предвид обратно доказаното – ползване на обезопасителен колан /така заключение по СМЕ/.