Протокол № 1485 от 21.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1485 гр. Варна, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Славова

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100501282 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:01 часа се явиха:

Въззивниците Д. С. И., И. Г. Я., Д. Г. Ч., Т. Н. Д., К. И. К., А. П. К. и Ю. О. Г., редовно и своевременно призовани, не се явяват, представляват се от адв. С. Ш., редовно упълномощена отпреди и приета от въззивната инстанция от днес.

Въззиваемите страни „Е. Д. Е. И.“ ООД и „М. Б.“ ЕООД, редовно и своевременно призовани, не се явява представител, представляват се от адв. В. В., редовно упълномощен отпреди и приет от въззивната инстанция от днес.

Адв. Ш.: Няма пречки, да се даде ход.

Адв. В.: Да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 30153/15.04.2026г., предявена о т К. И. К., ЕГН **********, Д. Г. Ч., **********, Ю. О. Г., ЕГН **********, Д. С. И., ЕГН **********,

И. Г. Я., ЕГН **********, А. П. К., ЕГН **********, и Т. Н. Д., ЕГН **********, срещу решение № 1070/19.03.2026г., постановено по гр.дело № 20223110113351 по описа за 2022 година на Районен съд - Варна, 46 състав, в частта, с която съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. К., ЕГН **********, Д. Г. Ч., **********, Ю. О. Г., ЕГН **********, Д. С. И., ЕГН **********, И. Г. Я., ЕГН **********, А. П. К., ЕГН

1

**********, и Т. Н. Д., ЕГН **********, срещу „Е. Д. Е. И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., район О., ул. „А. Ф.“ № *, и „М. Б.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., район О., ул. „А. Ф.“ № *, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата в общ размер от 19641.66 евро /38415.74 лева/, като е уточнено за всеки един от ищците поотделно каква сума се претендира, а именно: от К. И. К. – 2529.92 евро /4948.10 лв./, от Д. Г. Ч. – 2305.38 евро /4508.93 лв./, от Ю. О. Г. – 2570.86 евро /5028.16 лв./, от Д. С. И. – 2349.50 евро /4595.23 лв./, от И. Г. Я. – 2575.30 евро /5036.84 лв./, от А. П. К. – 2364.60 евро /4624.76 лв./, и от Т. Н. Д. – 4946.09 евро /9673.72 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от появили се недостатъци по жилищната сграда с административен адрес: гр. В., ул. „П. Е." № ** вследствие на осъществено противоправно поведение от страна на възложителя /приемане на извършената работа – СМР без възражения, без проверка и без измерване на всякаква работа/ и строителя на сградата /не е изпълнил качествено и с необходимите строителни материали и продукти договорените СМР, не е ръководил и контролирал изпълнението на строителството, съгласно изискванията на проекта, ЗУТ и наредбите към него, не е съгласувал всички промени по време на строителството/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на обезщетение за забава в полза на всеки един от ищците, както следва: на К. И. К. – 288.83 евро /564.91 лв./, на Д. Г. Ч. – 263.20 евро /514.77 лв./, на Ю. О. Г. 293.50 евро /574.04 лв./, на Д. С. И. – 268.24 евро /524.63 лв./, на И. Г. Я. – 308.32 евро /603.02 лв./, на А. П. К. 269.96 евро /527.99 лв./, и на Т. Н. Д. – 564.68 евро /1104.42 лв./, считано от 02.08.2021 г. /изтичане на доброволния срок, даден в поканата/ до 07.10.2022 г.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, като от страна на състава на съда се изисква като предпоставка вина на инвеститора. Законодателят е предвидил инвеститора-възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД да възложи работа, каквато именно „Е. Д. Е. И." ООД е възложил на „М. Б."ООД. Инвеститорът - възложител отговаря по чл. 49 от ЗЗД не защото е виновен, а защото е възложил строителство на жилищна сграда, от което са настъпили вреди. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Необходимо е виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата, като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна.

Оспорва се извода на съда, че ищците, които също имат качеството на възложител, са приели работата. Акт образец 15 е подписван от пълномощник М. Б.-управител и съдружник и на „Е. Д. Е. И." ООД и на „М. Б." ООД. Нито един от собствениците към този момент не е подписал лично акт образец 15, нито пък е бил запознат с неговото съдържание. Строителят е изискал от ищците да му направи всеки един от тях пълномощно, като целта е била те да не се запознават с документите по време на строителството. Дори формално подписът /на пълномощника/ да обвързва купувачите, това не означава, че инвеститорът не носи отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД.

Съдът неправилно е квалифицирал и понятието възложител по чл. 49 от ЗЗД - това е лицето, което възлага определен тип работа, а възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ е собственикът. Неправилно съдът е определил, че собствениците-възложители имат същото качество като инвеститора възложител, тъй като понятието възложител според двете норми е в различен смисъл.

На последно място твърдят, че строителят „М. Б."ООД и възложителят „Е. Д. Е. И." ООД са свързани дружества с един и същи управител и едни и същи съдружници, което 2 говори, че единия сам възлага на себе си да извърши нещо именно с цел да се избегне отговорност.

Считат, че строителят отговаря по силата на специалната разпоредба в ЗУТ, а възложителят по силата на чл. 49 ЗЗД, като солидарната отговорност произтича съгласно чл.

53 ЗЗД. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител, какво и при осъществяване на контрола върху изпълнението.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да бъде уважен изцяло предявения главен иск, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни „Е. Д. Е.

И.“ ООД и „М. Б.“ ООД, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на жалбата.

Поддържа се, че централният правен въпрос в настоящия казус е следният: могат ли ищците - купувачи на апартаменти от инвеститора - да се позовават на деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди, произтичащи от некачествено строителство, при положение, че са в договорна правна връзка с ответника-инвеститор Е. Д. Е. И. ООД, като отговрът е отрицателен.

Сочи, че между ищците и инвеститора съществува договорна (облигационна) правна връзка по договорите за покупко-продажба, поради което деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е изключена. Навежда съдебна практика - Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд, Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2012 г., ОСГТК, Решение №o 188 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 1122/2011 г., III г.о. на ВКС, Решение № 547 от 31.07.2010 г. по гр.д. № 1025/2009 г., IV г.о. на ВКС и Решение № 150/2013 г. по гр.д. № 1122/2012 г., IV г.о. на ВКС.

Твърдяните от ищците вреди - разходи за ремонт на общи части поради строителни дефекти - са пряка и непосредствена последица от некачественото изпълнение на строителния договор, по силата на който ищците са придобили обектите. Неоснователна е тезата на въззивниците, че претендираното противоправно поведение на инвеститора приемане на извършената работа без възражения, без проверка и без измерване - е самостоятелен деликт, различен от неизпълнението на договора. Деликт е допустим паралелно с договор само ако вредата произтича от отделно, самостоятелно противоправно поведение, различно от неизпълнението на договора /Решение № 50199 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2021 г., IV г. о. ВКС/. При договор за строителство неточното изпълнение е типична договорна хипотеза и следва да се разглежда по реда на чл. 163-169 ЗУТ, а не по деликтния ред /Решение № 125 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4213/2016 г., IV г. о./.

Отговорността на строителя за недостатъци в строителството е уредена специално в нормата на чл. 163, ал. 3 ЗУТ. Тя е lex specialis по отношение на общата деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД. При наличие на специален законов ред за обезщетяване на вреди от строителни дефекти, общата норма на чл. 49 ЗЗД не може да бъде приложена паралелно с нея. В протоивен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване - двойно обезщетение за едни и същи вреди - веднъж от М. Б. ЕООД по специалния строителен режим, и веднъж солидарно от двамата ответници по общото деликтно право.

Нормата на чл. 49 ЗЗД защитава трети лица - лица вън от договорното правоотношение по възлагане, на чиито абсолютни права е нанесена вреда случайно, в хода на строителната дейност. Ищците категорично не попадат в тази категория, доколкото са вписани в официалните документи като възложители в строителния процес. Ищците, чрез техния упълномощен представител, са приели сградата без никакви забележки за качеството 3 на строителните работи. Правните последици от действията на пълномощника се разпростират пряко в правната сфера на ищците по силата на чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Ако ищците са въведени в заблуждение от своя пълномощник, евентуалните вреди поради недобросъвестно действие на пълномощника подлежат на обезщетяване от самия пълномощник по реда на мандатното правоотношение.

Правно несъстоятелно и вътрешно противоречиво е един възложител да съди друг възложител по реда на чл. 49 ЗЗД за дефекти на общия им изпълнител. И двамата носят риска от избора и резултата от дейността на строителя, но не и един спрямо друг на деликтно основание. В Решение № 188/15.06.2012 г. на ВКС, III г. о. е прието че: когато увреденият е страна по правоотношението, по което се твърди некачествено изпълнение, отговорността може да бъде единствено договорна.

Въззивниците поддържат, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обезпечителногаранционна и не изисква виновно поведение на самия възложител. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е акцесорна: тя ПРЕДПОЛАГА осъществен деликтен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от страна на лицето, на което е ВЪЗЛОЖЕНА работата. При липса на осъществен деликтен фактически състав от изпълнителя, отговорността на възложителя не може да бъде ангажирана.

Некачественото строителство само по себе си НЕ е деликт по чл. 45 ЗЗД- то е нарушение на договорно задължение по строителния договор. Между построено лошо (неизпълнение на договор) и извършен деликт (нарушаване на общото правило да не се вреди другиму) съществува принципна разлика. В Решение № 92/2012 г. на ВКС по т. д. No 1106/2010 г., II т. о. е прието, че договорната и деликтната отговорност не могат да се кумулират за едни и същи вреди между същите страни. Вредите, за чието обезщетение ищците претендират, са последица от некачественото строителство, т.е. от неточното изпълнение на договорните задължения, а не от независим деликтен акт.

В разглеждания казус Е. Д. Е. И. ООД е инвеститорът, който е ВЪЗЛОЖИЛ строителството на М. Б. ЕООД. Следователно инвеститорът е ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ, а М. Б.

ЕООД е ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ. Теоретично инвеститорът би могъл да носи отговорност по чл.

49 ЗЗД за деликт, причинен от М. Б. ЕООД или неговите работници, но само спрямо ТРЕТИ ЛИЦА - лица без договорна връзка с инвеститора, пострадали от строителния процес (собственици на съседни имоти, минувачи и т.н.). Ищците не са трети лица - те са договорни контрагенти.

На основание чл. 168, ал. 7 ЗУТ солидарна отговорност е предвидена единствено между строителя и лицето, упражняващо строителен надзор - не между строителя и инвеститора. Разпоредбата е изчерпателна и не може да се тълкува разширително.