Решение № 11 от 03.02.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. В. 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500351 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 341/30.06.2022 г. на Районен съд – В. по гр. дело № 20211320101662 по описа за 2021 г.е ОБЯВЯВЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.АД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. .., представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. договорът, материализиран в нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 107, том VI, рег. № 7327, н.дело № 691/ 2017г. на нотариус Т.А. с район на действие Районен съд-В. , с който ”И. - 91‘ЕООД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. ., представлявано от М.П.М. като продавач, е продал на Н. М. М. с ЕГН ********** от гр. В. ул.“.. като купувач следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор ***. с административен адрес: гр. В. ж.к.“..с предназначение: за търговска дейност, със застроена площ 50 кв.м., който самостоятелен обект, представлява по нотариален акт магазин № 1, находящ се на първия етаж в северозападната половина на двуетажна масивна 1 сграда и се състои от търговско помещение, склад, стая за почивка и сервизно помещение, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, до съседи на обекта по скица:

***., отгоре -***., ***., съседи на магазина по нотариален акт: магазин № 2 на С.Я.В. жилищен блок № 14 в к-с .. на гр. В. и улица, ведно с ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 114 кв.м., при съседи на поземления имот по скица:

***, ***, съседи по нотариален акт: жилищен блок № 14 в к-с „.“ на гр. В..

Осъдени са ответниците ”И. - 91“ЕООД с ЕИК 131181197 със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. .., представлявано от М.П.М. и Н.

М. М. с ЕГН ********** от гр. В. ул.“ .. да заплатят солидарно на Б.АД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. В. ул., представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. разноски по делото в общ размер от 1512,29 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ответника „И.-91“ЕООД с ЕИК.,представляван адв.И. Д. и от ответника Н.

М. М. с ЕГН ********** .

Иска се решението да бъде отменено като неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения,при противоречие с материалния закон и като необосновано.

Поддържа се ,че докладът по делото бил изготвен в нарушение на чл.

146 ГПК при неправило разпределение на доказателствената тежест. Съдът указал на ищеца, че следва да докаже знание у длъжника за увреждането и знание за увреждането у лицето, с което длъжника е договарял.

Едновременно с това указал на ответниците, че следва да оборят презумцията, че са знаели за увреждането на кредитора, когато са договаряли.

Съдът не се обосновал защо приема, че е налице презумцията на чл. 135, ал. 2 от ГПК. В нарушение на процесуалните правила Съдът възложил и на двете страни тежестта на доказване на знание, респективно оборване на презумцията за знание, при разместена доказателствена тежест.

Сочи,че в нарушение на процесуалните правила Съдът не разпитал допуснатия разпит свидетел. Поради усложнения след ковид свидетелят не бил доведен за съдебно заседание, като съдът не уважил искането за отлагане на делото. Така било нарушено правото на защита и принципа за 2 равнопоставеност на страните и изясняване на делото от фактическа страна.

Твърди се ,че Съдът необосновано кредитирал приетите по делото основно и допълнително заключение като обективни и компетентно изготвени. Експертизата била оспорена. Според изготвеното заключение със заплащаните суми след 2017 г. от „И.-91" ЕООД на „Б. АД „Б. АД са погасявали задължения към „И.П. ЕООД в общ размер 28 145, 41 лева.

Никъде в платежните нареждания не било посочено като основание, че със сумите ще се считат за погасени задължения на трети лица. Следвало да се приеме, че общата сума ,която „.И. 91" ЕООД е заплатило на „Б. АД е над 56 000 лв. Така спорен бил въпросът доказани ли са взаимоотношенията между страните като кредитор и длъжник и качеството кредитор на ищеца.

Поддържа се ,че Съдът е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон. Правилно Съдът проследил фактическия състава на чл.

135 от ЗЗД. Съдът приел, че са налице всички елементи на чл. 135 ЗЗД.

На първо място бил спорен въпросът дали “Б. АД има качеството на кредитор, предвид горните съображения.

Не бил налице и вторият елемент. Счетоводната експертиза установила, че към датата на сделката, а и след това „И. -91" ЕООД е заплащало задълженията си към „Б. АД.

Неправилно според въззивника Съдът приел, че е налице знание от страна на ответниците, тъй като е налице родствена връзка със законния представител на ответното дружество - продавач и негова дъщеря - купувач, като в случая била налице презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание на третото лице за увреждане на кредитора, независимо, че сделката е възмездна.

Купувачът бил представляван от пълномощник. Съдът не анализирал дали е налице знание у пълномощника, поради което и правел неправилен извод в нарушение на материалния закон за доказаност на третия елемент - знание.

Предвид неправилното установяване на фактите и обстоятелствата по делото се поддържа ,че Съдът бил постановил и необоснован съдебен акт.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Решение № 341/30.06.2022 г. на Районен съд - В. постановено по гр. дело № 1662/2021 г. като неправилно и да се постанови решение, с което се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Въззивникът поддържа жалбата в с.з.

3

Въззиваемата страна е изразила писмено становище,в което оспорва основателността на жалбата.В с.з.чрез своя процесуален представител оспорва основателността на жалбата.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от „Б.“АД - В. представлявано от Т.К.Т. и П.К.С. - прокурист против „И. -91“ ЕООД - В. представлявано от М.П.М. и Н. М. М. от гр. В..

Твърди се от ищеца, че на 01.01.2015 г. между „Б.“ АД - В. като наемодател и ответника „И.-91“ЕООД - В. като наемател е сключен договор за наем за недвижим имот: арматурен цех от 1281 кв.м., находящ се в гр. В. складова база „ Триъгълника“ с идентификатор *** Западна складова зона.

Посочва се, че месечният наем е платим на 5-то число на месеца, следващ месеца на ползване. Наемателят е следвало да плаща и месечните разходи, свързани с ползване на имота. Уговорена е и неустойка при просрочване на плащането. С допълнителни споразумения договора за наем е продължаван като последно е бил удължен до 31.12.2018 г. Дължимата месечна наемна цена е намалявана.

Поддържа се, че от 01.12.2016 г. наемателят е престанал да плаща дължимия наем и изразходваната ел.енергия. Поради това ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 899/2019 г. по описа на РС - В. № 1176/2019г. по описа на РС - В. № 1178/2019 г. по описа на РС - В.. Образувани са изпълнителни дела при ЧСИ Ст. Н., като първият ответник не е извършвал плащания по тях.

Посочва се, че при проучване на имуществото му се установило, че на 09.11.2017 г. е била извършена разпоредителна сделка, материализирана в нотариален акт за покупко- продажба № 107, том VI, рег. № 7327, н.д. № 691/2017г. на нотариус Т.А., с която едноличният собственик на капитала е продал на втората ответница, действаща чрез пълномощника си за сумата от 9 500.00 лева недвижим имот с идентификатор ***., представляващ магазин № 1, ведно с ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с административен адрес: гр. В. ж.к. „Химик“.

4

Посочва се също, че вторият ответник е дъщеря на едноличния собственик на капитала на първия ответник. За периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г. първият ответник е имал задължения към ищеца за неплатен наем повече от 20 000.00 лева.

Поддържа се, че вторият ответник е знаела, че с описаната сделка уврежда ищеца като се осуетява събиране на дължимите суми.

Пълномощникът по сделката е майка на втория ответник и се занимава със счетоводството на първия ответник, поради което е била запозната със задълженията на ответното дружество.

Според ищеца налице е законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като разпореждането е извършено в полза на низходящ на едноличния собственик на капитала на ответника.

Поддържа се също, че извършената покупко-продажба прикрива дарение, тъй като не са представени доказателства за плащане на продажната цена, но дори да се представят такива доказателства, фактът ,че втората ответница е низходящ на едноличния собственик на капитала на първия ответника, според ищецът е достатъчен да е налице знание за увреждането.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на кредитора „Б.”АД - В. договора за покупко-продажба за описания в исковата молба имот.

Ответниците в срока за отговор на исковата молба са оспорили исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Оспорили са твърденията, че първият ответник е преустановил плащанията към ищеца, като е посочено че задълженията за 2017 г. са изплатени. След датата на прехвърляне на имота също е извършвано плащане.

Оспорено е твърдението, че вторият ответник и пълномощникът му са знаели за увреждането.

Оспорили са твърдението, че сделката е извършена безвъзмездно, като са посочили, че е извършено плащане на продажната цена с платежни нареждания.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза. Приложени са ч.гр.д. № 5

899/2019г. по описа на РС - В. № 1176/2019г. по описа на РС - В. № 1178/2019г. по описа на РС - В..

От фактическа страна по делото се установява ,че на 01.01.2015 г. между „Б.“АД - В. като наемодател и „И. -91“ЕООД - В. представлявано от М.П.М. като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който наемодателят е отдал за временно възмездно ползване на наемателя собствен недвижим имот, находящ се в гр. В. а именно: арматурен цех от 1281 кв.м., складова база „ Триъгълника“ с идентификатор ***. Срокът на договора е за една година. Страните са уговорили месечен наем в размер на 1200.00 лева с ДДС, платими на 5- то число на месеца, следващ месеца на ползване. Уговорено е заплащане на неустойка при просрочие на плащанията.

В договора е уговорено наемателят да заплаща и месечните консумативи за ток, вода и пр. С допълнително споразумение от 01.01.2016 г., срокът на договора е продължен с още една година. С допълнително споразумение от 01.02.2016г. страните са променили дължимия месечен наем на 720.00 лева с ДДС. С допълнителни споразумения от 01.01.2017 г., от 01.01.2018 г. и от 01.01.2019 г. срокът на договора е продължаван с още по една година, като с допълнително споразумение от 01.07.2019г. дължимият месечен наем е намален на 400.00 лева без ДДС, а с споразумение от 01.08.2019г. месечният наем е намален на 300.00 лева без ДДС.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.03.2019г. по ч.гр.д. № 899/2019г. Районен съд-В. е разпоредил длъжникът „И.-91“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. В. ул. ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.

, сумата в размер на 7051.75 лв.-представляваща неизплатен наем за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г. по договор за наем от 01.01.2015 г.,допълнителни споразумения към него и издадени данъчни фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2019 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1308.77 лв.-обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава плащането на всеки един дължим месечен наем за периода от 01.01.2017 г. до 18.03.2019 г., сумата в размер на 11 650.53 лв.-изразходвана ел.енергия за периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г., сумата в размер на 2244.25 лв.обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забава плащането на всяка дължима месечна сума за ел.енергия за период от 01.01.2017 г. до 18.03.2019 г., сумата в размер на 1496.18 лв.-неустойка по чл. 5, т. 5 и 3 от договора за наем и 6 допълнителни споразумения, както и сумата от 475.03 лв. за държавна такса и 890.00 лв,- адвокатски хонорар.

Разпечатката съдържа 58 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6861b3be-fbe0-4e36-8e30-ec9e82033d52