Разпореждане № 3809 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3809 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Г. К. като разгледа докладваното от Д. Г. К. Наказателно дело частен характер № 20241110202251 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

В. М. М., действащ чрез повереника си адв.П. Б. от АК – Перник, е внесъл Частна тъжба срещу В. Д. А. за това, че на 24.01.2024г в телевизионно интервю, излъчвано на живо по телевизия БТВ, в периода между 08,06часа до 08,25 часа, го е наклеветила. Това тя сторила, като изрекла и по този начин разпространила неверни и позорни за В. М. обстоятелства, а именно, че е предложил на г-жа Г. С.: „Точно това е въпросът, който мен най-много ме озадачава. Как можеш да обикаляш всички студия на ден с такава енергия да прокарваш идеята за твоето бащинство, при условие, че когато е била в твърде напреднала бременност, той предлага да направят аборт, В. М.. И това е причината да се разделят.

Поставила му въпроса за обзавеждане на детска стая, той е казал „Сама ще си плащаш, получаваш бонуси от общината“. И след това е поставил въпроса за аборта…“ както и „Ако е биологичен баща, е основателно, но биологичният баща трябва ли да иска аборт на детето си?“ (курсивът запазен, както е в частната тъжба).

В частната тъжба се излагат и факти за обстоятелството, че плодът, предмет на коментара на В. А., вече е роден от майката г-жа Г. С.. На роденото вече дете е издаден Акт за раждане (първичен, конститутивен акт по гражданското състояние), който сочи за баща на детето друг мъж. В частната тъжба се указва, че В. М. е останал недоволен от конституирането на друг мъж за баща но роденото от г-жа С. дете и обжалва бащинството по гражданскоправен ред, за което е инициирал гр.д. 1568/2023г по описа на ОС – Бургас.

Частната тъжба е подадена на 14.02.2024г., двадесет дни след излъчване на телевизионното интервю. Шестмесечният срок по чл.81, ал.3 от НПК. Тя е подадена от активно легитимирано за това лице – от В. М., който се е почувствал оклеветен. Към частната тъжба е приложено платежно нареждане, изходящо от В. М. за платена в полза на Софийски районен съд държавна такса за подаване на частната тъжба. Формалните 1 изисквания за подаване на частна тъжба са изпълнени, поради което съдия-докладчикът разгледа частната тъжба, за да прецени налице ли са основания за даване ход на частната тъжба в открито съдебно заседание или пък – напротив – за прекратяване на наказателното производство и връщане на частната тъжба на тъжителя, ако са налице основания за това.

Като съобрази изнесеното в частната тъжба, съдия-докладчикът намира, че съдържанието й е насочено към обосноваване на правното твърдение, че: разгласеното от В.

А. обстоятелство – че когато г-жа С. е била в твърде напреднала бременност, В. М. й предложил да направят аборт е неистинско и позорящо го, както и че В. А. е ползвала това обстоятелство, за да го опозори. Развива тезата, че предлагането на аборт при „твърде напреднала бременност“ допълнително засяга честта и достойнството на г-н М., т.к. подобно поведение би се характеризирало с висока степен на морална укоримост, а би могло да осъществи и престъпен състав по българския Наказателен кодекс.

Тук веднага следва да се отбележи, че субект на престъплението по чл.126, ал.1 от НК може да бъде само този, който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, т.е. реално извършващият манипулацията.

Случаите, в които това лице е без висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, или пък без съгласието на бременната, или пък последва смърт на бременната или е извършено при условията на повторност, законодателят е завишил наказателната отговорност с увеличаване на наказанието – това са тежко квалифицираните случаи на криминален аборт. Никъде в частната тъжба не се твърди адв.В. А. да е заявявала в посоченото телевизионно интервю, самият В. М. да е склонявал г-жа С. той самият – В. М., да извърши манипулацията по отстраняване на плода. Разпоредбата на чл.126, ал.4 от НК пък (Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество) изключва възможността при комуникация само с бременната жена, М. да се проявява като подбудител или помагач на субекта на хипотетично престъпление по чл.126, ал.1 от НК. Ето защо е невъзможно с разпространяването на твърдението, че В. М. е обсъждал с бременната г-жа С. прекъсване на бременността й, да му е приписвано престъпление по чл.126 от НК.

Две са възможните форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.147, ал.1 от НК – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление (по второто вече се изложиха съображения).

За да бъде налице разгласяване на позорни за другиго обстоятелства, следва да се има предвид съдържанието на твърдяни обстоятелства. Те следва да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. За да бъдат годен предмет на престъплението по чл.147 от НК, те следва да са конкретни твърдения за конкретни обстоятелства, като самото изнесено обстоятелство да е 2 позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност (каквито съждения на адв.В. А. са включени в цитирания текст на частната тъжба като елемент от престъпния състав, според В. М.). Такива съждения са:“Точно това е въпросът, който мен най-много ме озадачава. Как можеш да обикаляш всички студия на ден с такава енергия да прокарваш идеята за твоето бащинство“ и „И това е причината да се разделят.“ Съжденията, с които не се въвеждат факти и обстоятелства, не са годен предмет на престъплението по чл147 от НК.

Относно обстоятелството, което се цитира, подчертано от тъ жителя В. М. и което според него е позорящо го – „когато е била в твърде напреднала бременност, той предлага да направят аборт“: съдът не споделя преценката на В. М., че обсъждането и предлагането на аборт на бременна жена само по себе си да е позорящо обстоятелство. Това е така, т.к. изкуственото прекъсване на бременността е правно регламентирана дейност – с НАРЕДБА № 2 от 1.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (Издадена от министъра на народното здраве и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 12 от 9.02.1990 г., изм. и доп., бр. 89 от 31.10.2000 г.) е въведено легалното определение на термина аборт – чл.1, ал.1 от Наредбата - изкуствено прекъсване на бременност. Със същата наредба се подразделя тази дейност на две форми – аборт по желание и аборт по медицински показания (чл.1, ал.2 от Наредбата); в чл.7 от Наредбата се указва се редът за извършване на аборт по искане на бременната желна (плод до 12 гестационни седмици и да не е налице заболяване, при което прекъсването на бременността може да доведе до усложнения, заплашващи здравето и живота й, посочено в списъка по приложение № 1на Наредбата; чл.12 и сл. от Наредбата пък указват реда за извършване на аборт по медицински показания - при наличие на заболяване, несъмнено доказано и документирано, при което по-нататъшното протичане на бременността или раждането може да застраши живота или здравето на жената или жизнеността на поколението, посочено в списъка по приложение № 2, и при срок на бременността не по-голям от 20 гестационни седмици. Ако заболяването не е посочено в приложение № 2, абортът може да се разреши по изключение. За правилна преценка на казуса е от значение и разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредбата - Аборт при срок на бременността, по-голям от посочения в ал. 1 (20 гестационни седмици), се разрешава само при наличие на неотложни причини за спасяване на живота на жената или при доказани груби морфологични промени или тежки генетични увреждания на плода.

Съдът не напразно цитира разпоредбите на тази Наредба, уреждаща въпросите с аборта – по този начин съдът указва на частния тъжител, че обсъждането на изкуствено прекъсване на бременността не само не е противоправно, нито неетично, а напротив: налице са редица случаи – свързани с хронични или пък временни заболявания на бременната жена или пък увреждания по плода, при които, дори и след 20-та гестационна седмица, изкуственото отстраняване на плода не само не е правно укоримо, но дори е правно регламентирано.

Етично и разумно е партньорите на всяка една връзка, които очакват дете, да държат сметка за хипотезите, при които бременната жена може да загуби плода и да обсъждат тези обстоятелства, респ. да изразяват становището си за продължаване или за прекъсване на бременността, съобразно медицинските показатели на бременната и плода.

Това пък от своя страна означава, че огласяването на обстоятелството, че В. М. предлага да направят аборт, когато г-жа С. е била в „твърде напреднала бременност“, не може еднозначно да бъде възприето като позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. Българското общество е достатъчно зряло, за да съзнава, че абортът сам по себе си не е нещо еднозначно укоримо, че са налице множество хипотези, при които 3

(медицинските – стриктно изложени от Министъра на народното здраве в Приложения №№ 1 и 2 от Наредбата) абортът е желан, а са налице случаи, при които - дори и необходим за съхраняване живота, здравето, фертилността на бременната жена. Обсъждането от страна на партньорите на тези хипотези не е неморално, нито неетично, а напротив – израз на взаимно доверие, общност на вземане на решенията, на взаимно зачитане. Затова разгласеното от адв.В. А. обстоятелство, В. М. да е предлагал на г-жа С. да направят аборт „при твърде напреднала бременност“, не е позорящо.

В конкретния случай адв.А. е определила темпорално това предложение да е било отправено по време на твърде напреднала бременност. Нормативната база не ползва понятието „твърде напреднала“ бременност; както се посочи по-горе, ползват се медицински термини гестационни седмици на бременността. В частната тъжба не се твърди В. А. да е уточнила към кой точно момент, към коя точно гестационна седмица на бременността В. М. да е отправил предложението си за аборт. Но, видно от цитираната вече разпоредба на чл.12, ал.2 от Наредбата, такъв е възможен дори и след 20-та гестационна седмица (при неотложни причини за спасяване на живота на жената или при доказани груби морфологични промени или тежки генетични увреждания на плода). Това означава, че дори и след 20-та гестационна седмица въпросът за аборта между партньорите може да бъде актуален - да подлежи на обсъждане, без това обсъждане и свободно изразяване на мнение непременно да опозорява изразяващият го.

В. М. е инкриминирал с тъжбата своя субективен прочит на изразените от В. А. обстоятелства; той е възпроизвел свои субективни оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на разпространеното обстоятелство. Без значение за извода за наличие или липса на престъпен състав по чл.147 от НК е какво точно е искала да внуши В.

А. на зрителите на телевизионното интервю – от значение е, че разпространеното обстоятелство, чрез което тя е искала да направи това, само по себе си не е позорящо.

Затова съдия докладчикът приема, че в частната тъжба не се съдържат признаци за извършено престъпление – не са налице позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства.

Според разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, тъжбата следва да съдържа данни и за обстоятелствата на престъплението. След като подробно се обсъди защо тъжбата не съдържа данни за престъпление, не може да се приеме, че са осъществени изискванията на чл.81 от НПК, което пък е основание по чл.24, ал.5, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство. Мотивиран от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1 от НПК, съдиятадокладчик РАЗПОРЕДИ: