Определение № 255 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002102830 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 216 от 21.05.2025 год., постановено по в. гр. дело № 296/2025 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 200 от 17.02.2025 год., постановено по гр. дело № 4004/2024 год. по описа на Районен съд – Плевен, са уважени предявените от Д. Р. Д. срещу Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – гр. Плевен при условията на солидарност искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 1 200 лв. до размера от 3 500 лв. /т.е. за сумата от 2 300 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законнната лихва върху тази сума, считано от 27.05.20224 год. до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че присъденото от въззивния съд обезщетение от още 2 300 лв. не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Досъдебното производство 1 било започнало срещу неизвестен извършител, на ищеца не била взета вярка за неотклонение, същият нямал качеството на уличено лице или свидетел. Неправилно въззивният съд бил приел, че спрямо ищеца били извършени определени процесуалноследствени действия, които следвало да бъдат определени като незаконни.

Прокуратурата не отговаряла за принудителни мерки, които не били наложени по реда на НПК, а от друг държавен орган по реда на ЗМВР и ЗДвП. Посоченото от ищеца действие по изземване на свидетелството му за правоуправление, регистрационните табели и регистрационния талон било предприето от полицейски служител, различен от разследващ полицай, водещ разследването по проц;есното досъдебно производство, в изпълнение на правомощията му по ЗМВР. Ищецът можел да обжалва съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение. Ищецът бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1ЗМВР за срок от 2 часа и 10 минути. Това задържане било извършено от полицейски служител и прокуратурата не носела отговорност за вреди, които са причинени от действията на служител на друг държавен орган. Ищецът можел да обжалва заповедта за задържане, но не се възползвал от тази възможност. Твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди не били подкрепени с доказателства. Нямало медицински документи, установяващи преживян от него психически и физически дисконфорт. Прокуратурата не била разпространявала информация за разследването и не следвало да носи отговорност за разгласяването му, ако имало такова.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: За определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички устантовени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и за тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинени?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 год., Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, решение № 422 от 22.12.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2407/2015 год., ІV г. о., ГК и решение № 1599 от 22.06.2005 год. на ВКС по гр. дело № 876/2004 год.

Ответникът по касационната жалба Д. Р. Д. не е депозирал писмен отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на доказателства по делото, че на 30.06.2023 год. в гр. П. ищецът бил спрян за проверка като водач на лек автомобил „" с peг. № . Бил му съставен акт за 2 установяване на административно нарушение /АУАН/ № от 01.07.2023 год., в който било посочено, че е извършил нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, п. 2 ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като управлявал посоченото превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 500, като пробата отчела положителен резултат на Амфетамин. На ищеца бил издаден талон за изследване и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Отразено било също така, че ищецът не носел контролен талон към свидетелството за управление на МПС или заместващ го АУАН, както и че същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като резултатът бил 0,00 промила; че не направил възражения срещу акта и че било иззето свидетелство му за управление на МПС № .

Със Заповед за задържане на лице № 3391 зз-164 от 01.07.2023 год. ищецът бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. с чл. 343б, ал. 3 НК – задължан бил в 00.05 ч. на 01.07.2023 год. и бил освободен в 02.15 ч. на 01.07.2023 год. При извършения на 01.07.2023 год. личен обиск на ищеца на основание чл. 80, ал. 1 ЗМВР не били намерени и иззети вещи. Издаденият на ищеца талон за изследване му бил връчен в 01.05 ч. на 01.07.2023 год. с указание да се яви в СПО при УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – гр. П. до 45 минути, за да му бъде взета кръвна проба. От протокол за медицинско изследване от 01.07.2023 год. било видно, че на ищеца била взета кръвна проба в СПО при УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД – гр. П., както и че същият не могъл да даде урина и не пожелал да му бъде сложен уринарен катетър.

В предоставената за изследване кръвна проба, иззета от ищеца, не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл. 3 ЗКНВП /протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-148 от 30.04.2024 год./. Според справка за извършено изследване на ищеца в Медико-диагностична лаборатория „ЦибаЛаб – П.“ ЕООД от 04.07.2023 год., резултатът на всички изследвани наркотични вещества, вкл. Амфетамин, бил отрицателен.

Наказателното производство по ДП № ЗМ 327/2023 год. по описа на Второ РУ – Плевен, пр. пр. № 4141/2023 год. по описа на РП – Плевен, било започнало на 01.07.2023 год. на основание чл. 212, ал. 2 НПК за това, че на 30.06.2023 год. в гр. П. било управляван лек автомобил марка „” с peг. № , след употреба на наркотични вещества – амфетамин – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В хода на разследването било установено, че водачът на лек автомобил марка „” с peг. № – ищецът, бил извършил нарушение, като управлявал посоченото МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 500, като пробата била отчела положителен резултат на амфетамин, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

3

Ищецът не бил привличан в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Според заключението по токсико-химична експертиза, в кръвта на ищеца не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията. С постановление от 13.05.2024 год. процесното наказателно производство било прекратено.

Въззивният съд е счел за установено въз основа на справка за нарушител, наказателно постановление от 07.03.2022 год. и Заповед за прилагане на ПАМ по чл.

171, т. 4 ЗДвП от 28.05.2024 год., че на ищеца била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, като водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 ЗДвП, като свидетелството м у за правоуправление било принудително иззето на 31.05.2024 год., а новото свидетелство било издадено на 25.07.2024 год.

Приел е за доказано също така, че ищецът работи по трудов договор от 16.07.2022 год. във фирма „Риб Маркет“ ЕООД на длъжност „барман“ в Пицария „Дори“, като с допълнително споразумение от 01.12.2023 год. към трудовия договор бил преназначен от длъжността „барман“ на длъжност „работник кухня“, при запазване на трудовото възнаграждение от 800 лв., което било променено на 933 лв. с допълнително споразумение от 29.12.2023 год. Според длъжностна характеристика з а длъжността „Барман“, задълженията на ищеца включвали даването на заявки за доставка на напитки и други стоки, продавани от бара; осъществяване на контакти с ръководители и специалисти от други предприятия и организации по линия на снабдяването на бара.

Ищецът бил баща на детето Т. Д. Д., като след развода упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката и б и л о определено местоживеенето му при нея /решение № 949 от 23.05.2019 год., постановено по гр. дело № 2874/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен/. Постоянният адрес на детето бил в гр. В. /удостоверение за постоянен адрес/. Според представената по делото резервация № от 22.06.2024 год. и проформа фактура, ищецът бил направил резервация за двойна стандартна стая в хотел „Б – Б“, гр. Н., за периода от 21.08.2022 год. до 28.08.2022 год.

Въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен. Позовал се е на чл. 7 от Конституцията на Република България и на нормите на ЗОДОВ и е посочил, че държавата отговаря за причинените вреди, т.е. тя е длъжник, а ответник по делото е органъ т по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ – процесуален субституент на държавата. При иск по чл. 2 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е легитимирания процесуален субституент на държавата във всички случаи, 4 за които не е посочен изрично друг огран. Въпреки това, ако увреждането е причинено едновременно от незаконни действия и актове на повече от един правозащитен държавен орган и вредата следва да се обезщети глобално, то e възможно всички те като посочени от ищеца ответници да представляват държавата в качеството им на процесуални субституенти. Ако Прокуратурата на Република България и Областната дирекция на М В Р с а привлечени от ищеца да отговарят солидарно за незаконно обвинение, положението им като процесуални субституенти на държавата е различно от това на солидарно отговорните в материалноправните отношения, които съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК действат самостоятелно и процесуални действия и бездействие на един от тях нито ползват, нито вредят на останалите в процесуално отношение.

Поради това е счел за допустимо предявяването на иска срещу двамата ответници по делото при условията на солидарна отговорност.

Изложил е съображения, че в настоящия случай, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове, както на органите на Прокуратурата, така и на полицейските органи и макар тези органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки.