Определение № 564 от 06.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Благоевград, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500440 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К. И., пълномощник на Г. В. В., ЕГН **********, срещу Определение № 61/12.01.2026г. по гр.д. № 1604/2025г. по описа на РС Разлог, с което първоинстационният съд е прекратил производството по отношение на иска по чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ, поради липса на правен интерес.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението на РС Разлог в обжалваната му част. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, като се поддържа че не е налице сключена меду страните извънсъдебна спогодба и дадено съгласие от страна на ищцата за отмяната на Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г. издадена от Управителят на „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, като се поддържа предявения иск с правно основание чл.

344 ал.1 т. 1 от КТ, с искане за отмяна на заповедта за уволнение, с която е прекратено трудовото правоотношение с работника Г. В. В., на осн. чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ- поради намаляване на обема на работа, като се поддържа и оплакването че към момента на уволнението, ищцата се е ползвала със специалната закрила на чл. 333 ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1 ал. 1 т. 3 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат правото на особена закрила.

Поддържа се с частната жалба от Г. В. В., чрез пълномощника и адв. И., че с предявяването на ИМ пред съда, не са настапили правните последици на отмяна на атакуваната Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г. на работодателя- „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, като за ищцата продължава да е налице правен интерес от поддържането на предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ, тъй като спора между странте не е бил разрешен след предприетите действия от ответника работодател след предявяването на ИМ пред РС 1

Разлог.

С частната жалба са развити съображения, че за уволнения работник- Г. В. В. е налице правен интерес да иска по съдебен ред да бъде отменена Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г. на Управителят на „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо незаконосъобразността на основанието за нейното издаване, тъй като съгласно приетото с Решение № 111 от 05.07.2016г. на ВКС по гр.д. № 4935/2015г. на IV г.о. на ГК, прилагането на разпоредбата на чл. 344 ал.2 от КТ не означава, че работодателят не може повторно да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на същото основание, на което е било извършено уволнението при предходното прекратяване на трудовото правоотношение, за което е била приложена нормата на чл. 344 ал. 2 от КТ, тъй като липсва законова санкция за това.

Във връзка с оплакването за неправилност наведено с частната жалба, изложени са съображения че спорния въпрос между страните- за материалноправната законосъобразност на оспорената Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г., не е бил разрешен с прилагането на нормата на чл. 344 ал.2 от КТ, както се поддържа от ответника работодател с отговор на ИМ пред РС Разлог.

Навадени са доводи с частната жалба, че разпоредбата на чл. 344 ал.2 от КТ не е могла да доведе до отмяната на Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г. по взаимно съгласие на страните, тъй като същата е неприложима след предявяването на ИМ по предявените искове по чл. 344 от КТ пред съда. По силата на подписаната от ищцата Г. В. В. декларация съгласие, не е била отменена издадената Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г., тъй като от една страна такова съгласие не е било дадено доброволно, а от друга страна с разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ е предвидена възможност за работодателя по свой почин да отмени заповедта за уволнение, но при спазване на определени предвидени в закона изисквания- за извършване на това действие от работодателя законодателят е предвидил краен срок – до датата на предявяване на иск от уволнения работник/служител пред съда за защита срещу незаконно уволнение. След тази дата, издаването на акт по чл. 344, ал. 2 от КТ няма правно действие. Отмяната на заповедта за уволнение следва да бъде отмена от сезирания съд.

Отделно наведени са възражения с частната жалба, че с издадената последваща Заповед от 04.11.2025г. за отмяна на предходната заповед за уволнение- Заповед № 5/24.08.2025г., не е извършена успешна отмяна на атакуваното пред съда заповед за уволнение, тъй като отмяната е на основание, различно от основанието посочено в ИМ.

Поради изложените съображения, иска се с частната жалба от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, въззивния съд да отмени определението за прекратяване на делото в обжалваната му част и да върне същото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, депозиран е писмен отговор на частната жалба от адв. П. С., в качеството на пълномощник на „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, с който се оспорва частната жалба като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

2

Поддържа се с писмения отговор на частната жалба, че са налице предпоставките за прекратяване на производство по делото, поради липса на правен интерес за ищцата, тъй като след депозиране на исковата молба Заповед № 5 от 24 09.2025г. е отменена със заповед от 04.11.2025г., на снование чл. 344, ал. 2 от КТ, като заповедта за отмяна е със съгласието на ищцата Г. В. В.. Сочи се че ищцата е сключила нов трудов договор и е постъпила на работа при ответника.

Навадени са доводи с отговора на частната жалба, че налице са условията на чл. 344 ал. 2 КТ, за прекратяване на делото пред РС Разлог, тъй като след завеждане на исковата молба за отмяна на Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г., с нова последваща заповед на работодателя, със съгласието на ищцата Г. В. В., е отменена атакуваната пред съда заповед за уволнение и работодателят е възстановил ищцата на работа, като и е заплатил всички обезщетения, последица от уволнението й в следствие на което за ищцата липсва правен интерес за продължаване на производството, образувано пред РС Разлог по предявени обективно съединени искове по чл. 344 от КТ. В този смисъл поддържа се с отговора на ч. жалба, че цитираното в частната жалба Решение № 111/2010г по гр. дело 4925/15г. по описа на ВКС/ е ирелевантно по настоящия казус.

Възразява се, че частният жалбоподател не може да атакува мотивите на работодателя за отмяна на своята заповед за уволнение, като същите не са правно релевантни към казуса. В случая съдът също не е длъжен да изследва мотивите на работодателя за отмяна предходната заповед за уволнение.

Поддържа се с писмения отговор на частната жалба, че при наличието на съгласие на ищцата за отмяна на Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г., както и поради това че Г. В. В. е започнала работа при същия работодател „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, получила е обезщетение за вредите от уволнението си видно е, че за ищцата липсва правен интерес за продължаване на прозиводстото за отмяна на вече отменената заповед за уволнение.

Излагат се доводи че това каква ще бъде съдбата на новото трудово правоотношение с работодателя за в бъдеще, не е въпрос, който следва да се разглежда и да се решава в това производство. Дали ще бъде уволнена, дали ще бъде преназначена, дали ще бъде потърсена друга работа това ще го реши работодателя, с оглед правомощията, които има по Кодекса на труда.

При изложените съображения, иска се от състава на ОС Благоевград, да отхвърли предявената частна жалба като неоснователна. Иска се въззивния съд да разгледа настоящето производство в откритото съдебно заседание, без да се обосновава така направеното искане. Претендират се сторените по делото разноски пред ОС Благоевград.

Пред въззивния съд, не се сочат нови доказателства, вън от тези, приложени по първонстанционното дело.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Първоинстанционният съд- РС Разлог е бил сезиран от Г. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. К. И., с искова молба, с която срещу „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ- за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността "*", извършено със Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г., на основание чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ- поради намаляване обема на работа; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ, за оставяне без работа за период от 6м., в размер на 1100.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на дължимото.

Исковата претенция пред съда по образуваното гр.д. № 1604/2025г. по описа на РС Разлог е основана на доводи, за съществуващо между страните валидно трудово правоотношение, на осн. Трудов договор № 5/15.05.2023г., по силата на което ищцата е била назначена на длъжността- „*“, с основно трудово възнаграждение 780лв., плюс надбавка от 0.6%, за всяка година съгласно чл. 12 от НСОРЗ ДВ. Бр. 5/2007г.

Твърди се с ИМ, предявена пред РС Разлог на 09.11.2025г., че трудовото правоотношение на Г. В. В. е било прекратено от работодателя и със Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г. на Управителят на „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, на осн. чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ, като издадената заповед се оспорва като незаконосъобрана и нищожна, поради издаването и в нарушение на мтериалния и процесуалния закон, като се иска от първоинстанционния съд същата да бъде отменена.

С ИМ наведени са и се поддържат от ищцата Г. В. В., чрез пълномощника и адв. И., следните основания за незаконосъобраност- оспарва се атакуваната Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г. като немотивирана. Поддържа се че не е налице посоченото в заповедта основание за уволнението, тъй като липсва реално намаляване на обема на работа, поради което посоченото основание е фиктивно. Навадени са с ИМ доводи, че ищцата се ползва със специалната закрила на разпоредбата на чл. 333 от КТ, поради това че страда от заболявания, посочени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците и служителите боледуващи от тях имат право на специална закрила, а работодателят не е отчел това обстоятелство.

С отговора на ИМ по реда и в срока на чл. 131 от ГПК, ответникът „СТЕЛИ“ ООД, ЕИК 101698018, чрез пълномощника си адв. П. Сланчев, оспорва предявените искове като допустими, но по съществото си неоснователни.

С писмения отговор навадени са от ответника работодател твърдения за настъпили нови правнорелевантни факти след завеждането на ИМ по гр.д. № 1604/2025г. по описа на РС Разлог. Сочи се че след предявяването на исковете по чл. 344 от КТ, на основание чл. 344 ал.2 от КТ в качеството си на работодател на иццата и по свои почин, работодателят е отменил Заповед за уволнение № 5/24.08.2025г., връчена на ищцата по куриерска фирма „Еконт“, което е извършено с нова Заповед за отмяна от 04.11.2025г. Сочи се с отговора на ИМ, че ищцата по гр.д. № 1604/2025г. по описа на РС Разлог, е изразила своето съгласие, като изрично декларирала с молба- декларация, че е съгласна с отмяната на Заповед за 4 уволнение № 5/24.08.2025г., както и че в срока по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда ще се яви на работа за да изпълнява задърженията си като „*', т.е на длъжността заемана от нея преди прекратяване на трудовото и правоотношение.

Сочи се още с отговора на ИМ пред РС Разлог, че по силата на издадената нова заповед е било разпоредено изплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа /24.09.25г.-19.11.2025г./, изчислено въз основа на последното получено брутно трудово възнаграждение, като с платежно нареждане от 19.11.2025г. на Г. В. е било изплатено обещетение по чл. 225 от КТ в размер на 2090.00/две хиляди и деветдесет /лева.