Присъда № 13 от 02.02.2026, Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО НОХД № 1678/2025г. НА РС – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ РП – Русе е внесла обвинителен акт против М. С. Г., ЕГН: **********, роден на ***** г. в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, за това, че през периода от време м. март 2020 г. – м. ноември 2023 г. включително, в гр. Русе, след като бил осъден с Решение № 153/08.02.2010 г. по гр. д. № 4252/2009 г. на Районен съд - Русе, влязло в законна сила на 08.02.2010 г., да издържа свой низходящ - детето си М. М. Г., родена на ***** г., с месечна издръжка в размер на 60,00 лева, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - общо 45 месечни вноски от по 60,00 лева на обща стойност 2 700 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В проведеното съдебно заседание защитникът представя доказателство – вносна бележка от „Първа инвестиционна банка“ АД, в което е посочено, че подс. Г. е превел сумата от 2 700 лв. на пострадалото лице – М. М. Г.

(пълнолетна към момента на разглеждане на делото).

В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението така, както е описано в обвинителния акт.

Фактическата обстановка се потвърждавала от събраните в хода на наказателното производство доказателства. Предвид обстоятелството, че подсъдимият е заплатил дължимата издръжка преди приключване на съдебното следствие намира, че същият следва да се признае за виновен и да не му бъде наложено наказание.

Защитникът на подс. Г. – адв. С. М., намира че следва да се приложи чл.

183, ал. 1 НК и подс. Г. да не бъде наказан.

Подс. Г., упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли съдът да не го осъжда, защото е изпълнил задълженията си, които е имал за издръжка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, 18 и 19 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подс. М. С. Г. и св. Т. А. Г.а били съпрузи. При съвместното им съжителство се родило на ***** г. детето им св. М. Г.а. Впоследствие взаимоотношенията между съпрузите се влошили, поради което те решили да се разведат. В тази връзка със съдебно Решение № 153/08.02.2010 г. по гр. д.

№ 4252/2009 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в законна сила на 08.02.2010 г., бракът между съпрузите бил прекратен с развод, като обв. Г. бил осъден да заплаща на детето си М. Г.а месечна издръжка в размер на 60 лева.

Това съдебно решение било известно на подсъдимия. Въпреки прекратяването на брака, подс. Г. продължил да съжителства със св.Т. Г.а и тяхното дете в едно домакинство в гр.Русе. По време на същото той полагал грижи за бившата си 1 съпруга и за детето им. Впоследствие, в началото на 2020 г., подсъдимият и св.

Т. Г.а окончателно се разделили, като последната и св. М. Г.а заживели заедно в жилище, намиращо се в гр. Русе. На подсъдимия било известно тяхното местоживеене, както му било известно, че съгласно цитираното по-горе съдебно решение, дължи плащане на месечна издръжка на детето си в размер на 60,00 лева за всеки месец. Въпреки това той обмислил и взел решение да не изпълнява тези си задължения и да не направи дължимите плащания. В изпълнение на това свое решение, подсъдимият съзнателно не направил плащане за месечни издръжки на детето си през периода от време месец март 2020 г. - месец ноември 2023 г. включително, като неизплатил общо 45 месечни вноски от по 60 лева за издръжка в размер на общо 2 700,лева.

Свидетелката Т. Г.а подала жалба до РП – срещу подс. Г., в която връзка първоначално била извършена проверка, а по-късно започнало и предварително разследване. Тези обстоятелства станали известни на подсъдимия. На 12.08.2024 г. последният направил плащане за издръжка на детето си, като в издадената от „ИЗИ ПЕЙ" разписка било отбелязано, че плащането обхваща периода от време месец декември 2023г.- месец ноември 2024 година. После подсъдимият субективно счел, че е изпълнил своите задължения за плащане издръжка на детето си до навършването на пълнолетие, когато следвало да се прекрати плащането на месечна издръжка.

В хода на предварителното разследване било установено обаче, че той умишлено и трайно е бездействал по отношение на задължението си за заплащане на месечна издръжка на детето си през периода от време месец март 2020 г.-месец ноември 2023 г. включително. Така подсъдимият не изпълнил своите задължения по заплащане издръжка на детето си в размер на две и повече от две месечни вноски - на общо 45 месечни вноски от по 60 лева, на обща стойност 2 700 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от разпитите на свидетелите показанията на свидетелите Т. А. Г.а, М. М. Г. и Р. К. А., доказателства, както и от писмените доказателства - заверени копия на съдебни решения, копия на документи, справки, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно, и материално положение и имотно състояние. Доказателствата по делото се явяват безпротиворечиви и еднопосочни, поради което не се налага подробното им обсъждане и изрично посочване кои биват кредитирани и ценени, доколкото в настоящото производство съдът кредитира всички събрани доказателства еднакво. Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са събрани.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че подс. М. С. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.

От обективна страна подс. Г. се явява осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете М. М. Г., като това е станало по силата на влязлото в 2 сила на 08.02.2010 г. Решение № 153/08.02.2010 г. по гр. д. № 4252/2009 г. по описа на Районен съд – Русе, с което подс. Г. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв., като този размер не е бил изменян към настоящия момент. За периода от време м. март 2020 г. – м. ноември 2023 г. подс. Г. не е реализирал никакво плащане. Така общата дължима от подсъдимия сума за инкриминирания период е 2 700 лв. Той е в работоспособна възраст и макар и безработен не е изтъкнал основателни и обективни причини от здравословен или друг характер, които да препятстват възможността му да полага труд и да изплати дължимата издръжка.

Извършеното престъпление е от категорията на т.н. „продължени престъпления“, като изпълнителното деяние се изразява в трайно във времето бездействие – неплащане на съответната издръжка за определен времеви период, за която подсъдимият е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа свой близък. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо да не бъде платена сума, възлизаща на най-малко две месечни вноски, като от доказателствата е видно, че размерът на неплатената издръжка е възлизал на около двадесет и два пъти необходимия за съставомерността на деянието. Безспорно се установява от Решение № 153/08.02.2010 г. по гр. д. № 4252/2009 г. по описа на Районен съд – Русе и показанията на свидетелите, че М. М. Г. е дете на подс. Г., т.е. явява се низходящ по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, която, по силата на горецитирания съдебен акт, подсъдимият е осъден да издържа и същият е влязъл в сила преди инкриминирания период – на 08.02.2010 г.

От субективна страна подс. Г. е съзнавал, че е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ със съдебен акт на РС – Русе, съзнавал е, че дължи сумата от 2 700 лв., защото е знаел, че е осъден с влязло в сила Решение на РС – Русе от 08.02.2010 г., тъй като със същото разводът е прекратен по взаимно съгласие, като в съдебното заседание е присъствал и подсъдимият. Деянието е извършено при пряк умисъл – тъй като деецът Г. е съзнавал, че е осъден да плаща издръжка, съзнавал е, че сумата е в размер на 2 700 лв., но въпреки това не е я е заплатил. Същият е в работоспособна възраст и не е ангажирал доказателства относно невъзможността си да намери работа или да страда от заболяване, което да му пречи да работи, за да издържа детето, за което е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

ПО НАКАЗАНИЕТО

Предвид обстоятелството, че подсъдимият Г. е заплатил остатъка от дължимата издръжка, за което е представил писмени доказателства в съдебно заседание, съдът намира, че на същия не следва да му бъде налагано наказание. Подсъдимият отговаря на критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, а именно заплатил е целия остатък от дължимата сума за издръжка, това е сторено преди постановяване на присъдата пред първата инстанция, не са настъпили други вредни последици за лицето, което подсъдимият е осъден да издържа с влязло в сила съдебно решение, а от 3 справката за съдимост е видно, че подсъдимият не се е възползвал преди от тази привилегия във връзка с друго такова деяние. Поради тези съображения съдът не налага наказание на подс. М. Г..

ПО РАЗНОСКИТЕ

Разноски по делото не са направени и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4