Решение № 332 от 16.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. С.З., 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000367 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу първоинстанционното решение № 166/21.02.2024г., постановено по гр.д. № 1207/2023г. по описа на Районен съд – С.З. е подадена въззивна жалба от “Ю.“ АД /правоприемник на „Б.“ КЧТ - гр.С./.

Излагат се съображения, че първоинстанционният акт е неправилен поради необоснованост. Съдът неправилно приел, че съдържанието на процесното кредитно споразумение не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че в договор № PLUS-16444559/04.10.2018 г. е включена ясна и подробна информация относно разходите по кредита, формиращи ГПР, противно на изводите на съда и липсва нарушение на посочената разпоредба от ЗПК.

Заявява, че механизма на удържане на такса ангажимент е ясно описан в чл. 2 от Договора, както и че същата в съответствие на изискванията на ЗПК е включена в ГПР по кредита. Срещу заплащането на тази такса договорът за кредит се сключвал при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5, предл. първо от допълнителните разпоредби на ЗПК. Подробна информация относно таксата била включена и в предварително предоставения на потребителя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити, поради което същият е бил предварително запознат с размера, целта и начина на плащане на таксата.

Необоснован бил доводът на съда, че посочената в процесния договор за кредит застрахователна премия следва да се счита за разход по заема, както и извода, че сключването на договор за застраховка е предпоставка за получаване на кредита. По процесния кредит застраховката била прекратена, поради неплащане на пълния размер на 1 застрахователната премия, което не довело до налагане на санкции или промяна на условията на кредитното правоотношение. Застрахователната премия не била включена в общия дълг и месечните вноски, поради което не следвало да се счита за разход по кредита.

Нейното заплащане едновременно с вноските по кредита било предвидено с оглед улеснение на потребителя, като задълженията по кредитното и застрахователното правоотношение се обединяват, което му спестява ежемесечното извършване на отделни банкови преводи към различни юридически лица, като механизмът на обединяване бил възможен поради факта, че „Б.“ КЧТ е имал качеството на застрахователен посредник и опосредявал плащанията по застраховката от застрахования към застрахователите.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който взима становище по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

По делото не е спорно наличието между страните на облигационно правоотношение, основано на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16444559/04.10.2018 г., по силата на което "Б." се е задължила да предостави на К. И. С. сумата 30 000 лв. срещу задължението на последната да я върне на 36 равни анюитетни месечни вноски съгласно подписан погасителен план. Видно от приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, всяка вноска, освен главницата, включва и договорената възнаградителна лихва и застрахователна премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията". Включването на застрахователната премия е съобразно условията на чл. 2 от договора, съгласно който посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска. Договорено е кредитополучателят да заплати и такса "ангажимент", срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент за срока на договора и която да бъде удържана от общия размер на отпуснатия кредит. В договора, както и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК – е посочено, че ГПР по договора е 21,97 %. Общата сума, която следва да погаси възлиза на 4449,60 лв., като същата включва: 3 000 лв. главница, след удържане на сумата 105 лв. за такса "ангажимент", 604 лв. застрахователна премия и възнаградителна лихва при 17,37 % лихвен процент.

Видно от Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № PLUS-16444559 от 30.04.2020г. заплащането на три месечни погасителни вноски с №№ 19, 20, 21 отложено за срок от 3 месеца. С оглед отлагането, срокът на кредита е удължен и размерът на месечната погасителните вноски е променен, съгласно посочения в споразумението погасителен план, като общата дължима сума по договора за кредит от 4449,60 лв. е променена на 4522,68 лв., като е посочено, че ГПР по 2 договора за кредит остава същия.

Несъмнено се касае за договор за потребителски кредит, по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Спорните по делото въпроси са дали в процесното кредитно споразумение са спазени на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за съдържанието на договора за кредит – дали в посочения от кредитодателя годишен процент на разходите са включени всички разходи и конкретно следвало ли е при изчисляването на ГПР да бъдат включени застрахователната премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията" и "такса ангажимент", ако клаузата за същата е валидна с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, и оттам – запознат ли е кредитополучателят с реалния ГПР и действителен ли е сключеният договор.

Настоящата инстанция изцяло кредитира изложените правни изводи, че застрахователната премия за покупка на застраховка "Защита на плащанията" е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. Невключването й е довело до разминаване между действителния и посочения в договора ГПР и съответно до нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и за нищожност на клаузата за "такса ангажимент", поради което отпуснатият кредит не е 3 000 лв., а 2895 лв. Така приетото е в съответствие с непротиворечивата практика на съдилищата, формирана по идентични казуси с кредитни правоотношения между "Б." и потребители. /В този смисъл Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. по описа на ВКС, III г. о. /.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има конкретно съдържание, подробно посочено в чл. 11 от закона, като т. 10 предвижда да се посочи ГПР по кредита, изчислен към момента на сключването на договора съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /настоящи или бъдещи/ като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на "общ разход по кредита за потребителя" е дадена в § 1, т. 1 от ДР към ЗПК – това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Тази дефиниция съответства на определението за "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в чл. 3, б. ж на Директива 2008/48/ЕО на 3

Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В случая процесният договор формално отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Кредитодателят е посочил ГПР по кредита в размер на 21,95%, но видно от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, този размер е формиран на базата на броя на месечните погасителни вноски, включително и с 30-дневен гратисен период, и договорения лихвен процент в размер на 17,37 %. В графите на формуляра "Свързани с договора разходи" и "Всеки друг разход, свързан с договора за кредит" са отразени само еднократна такса "ангажимент" в размер на 3,5 % от размера на кредита - 105 лв. и цена на банков превод според тарифата на съответната банка. Посоченият размер обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения поради това, че при изчисляването му не е взет предвид разходът за заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховката "Защита на плащанията".

Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че разходите във връзка със застрахователния договор не следва да се включват като компонент към ГПР, тъй като се касае за различно договорно правоотношение, сключването на което не е задължително за потребителя и не е условие за отпускане на кредита, като той можел да прекрати договора за застраховка без последици за кредитното правоотношение. Независимо дали сключването на застрахователния договор е условие за сключване на кредитното споразумение или не, самият факт, че дължимостта на застрахователната премия е посочена в договора за кредит, посочен е нейният размер и е включен в общия размер на дълга, уреден е и начинът на нейното плащане като част от анюитетната вноска, категорично налага извод, че застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Некоректното обявяване на ГПР безспорно въвежда в заблуждение потребителя, поставя го в невъзможност обективно да сравни условията, предлагани от различните кредитни институции и да сключи найизгодния за него договор, затруднява го да извърши преценка относно финансовата тежест, която ще понесе със сключването на договора. Налице е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което има последиците на чл. 22 ЗПК - недействителност на договора, като за тази преценка е ирелевантно обстоятелството, че установеният реален ГПР по процесния договор е в рамките на допустимия от закона съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Относно таксата "ангажимент", безспорно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на кредитора може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но ал. 2 регламентира забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за такива действия, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Размерът на възнаградителната лихва е елемент от съществените условия на договора, т. е. ако страните не постигнат съгласие по 4 размера, договор няма да бъде сключен. Те уговарят дали в рамките на срока на договора лихвеният процент ще бъде константна или променлива величина, поради което и уговорката, че той ще остане непроменен за целия срок на договора, не може да се разглежда като предоставяне на някаква допълнителна услуга. Включената такса "ангажимент" касае усвояването на кредита от потребителя, поради което уговарянето й е в противоречие с изискването на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и клаузата се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поради това разходът за такса "ангажимент" не се включва в ГПР, а чистата стойност на кредита, отпуснат на К. С.., не е 3 000 лв., а 2895 лв., колкото Банката реално и е предоставила и съответно тя е усвоила.