Решение № 131 от 14.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Шумен, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500146 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №992/21.12.2023 г. по гр. д. №2388/2022 г. ШРС е отхвърлил предявените от "Йеттел България" ЕАД искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът А. С. Х. от с. ...., общ. Шумен дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение №749/27.07.2022 г. по ч.гр. д. №1571/2022 г. на ШРС и е осъдил ищеца да заплати в полза на РС – Шумен сумата от 100 лв., представляващи направени от съда разноски в исковото производство.

Решението е обжалвано от ищеца "Йеттел България" ЕАД. В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че ищецът не е успял да установи, че е бил изправна страна по договорите, т.е. че е доставял услугата и че назначената СТЕ по делото не установява ищецът през периода да е доставял интернет, по подробно изложени в жалбата доводи.

Твърди, че достъп е предоставен. Дори да се приемело, че услугата интернет за мобилен номер завършващ на „805“ не е била предоставяна, било доказано предоставянето на потребление и достъп до услугите за процесния период за мобилен номер завършващ на „240“, поради което искът е следвало да бъде уважен за дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за този мобилен номер и за дължимата договорна неустойка за същия.

Първоинстанционният съд като не взел предвид всички факти и обстоятелства по делото достигнал до извод, довел до постановяване на неправилен акт. Моли въззивния съд да 1 отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи заявената претенция, а в условията на евентуалност – да отмени решението, като вместо това постанови друго, с което да уважи претенцията му по отношение на мобилен номер завършващ на „240“, като му присъди разноските за двете инстанции съразмерно с уважената част.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. О.

С.-Х.а – особен представител на ответника, с който взема становище за неоснователността й.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №1571/2022 г. по описа на ШРС се установява, че по заявление на „Йеттел България“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №749 от 27.07.2022 г., с която е разпоредено на А. С. Х. да заплати на заявителя сумата 563,84,22 лв., представляваща парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори, сключени между него и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД), както следва: договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359894623805 и договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 359892345240, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.07.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; както и сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата 180,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение e връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с определение №2107/29.09.2022 г. съдът е дал указания на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, за което е представил доказателства.

На 15.07.2020 г. между страните бил сключен Договор за услуга интернет за дома за номер 359894623805, с адрес на ползване на услугата с. ...., ул. „......“ №46, със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. и промоционална месечна абонаментна такса от 16,99 лв. и срок на действие 24 месеца. С подписването на договора на потребителя било предадено устройство HUAWEI, модел B311-221with Antenna, с IMEI, завършващ на 2 последни цифри "163". В договора е посочено, че в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, последният дължи неустойка в размер на 96,00 лв. с ДДС.

На 15.07.2020 г. между страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892345240, с абонаментен план „Total + с неограничени нац. минути и изх. роуминг в зона ЕС“ при стандартна месечна абонаментна такса 39,99 лв. и промоционална месечна абонаментна такса от 35,99 лв. и със срок на действие 24 месеца. С подписването му на ответника било предоставено за ползване описаното в т. 7 от договора мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, а именно мобилен апаратен NOKIA 2.3 Dual Black, с IMEI завършващ на последни три цифри „420“. Цената в брой или общата лизингова цена с абонаментния план възлизала на 59,99 лв. Посочено е, че стандартната цена на устройството без абонамент е 289,90 лв., отстъпката е 229,91 лв..

При сключване на договорите ответникът подписал декларация - съгласие, че при подписване на договорите е запознат с общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Видно от договорите, ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу заплащане на абонамента такса, дължима ежемесечно, а за услугите, които не се включват в месечния абонамент - по съответната ценова листа, приложима за всеки от абонаментните планове. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, абонатът се е задължил да плаща възнаграждение, за което изрично е подписал ценова листа.

Представени са и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Съгласно чл. 23 от ОУ на дружеството, последното има право да получава: цена за първоначално свързване, месечен абонамент, месечна цена за ползвани услуги, месечна цена за ползване на допълнителни или на други услуги, цена за временно спиране по т. 69. Съгласно чл. 26 от ОУ, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения във фактурата срок.

По делото са представени фактури за периода 17.07.2020 г. до 04.11.2020 г.: фактура №7308091824/05.08.2020 г. за отчетен период 15.07.2020 г. до 04.08.2020 г. за сумата 93,90 лв., включваща месечни и еднократни такси. Дължимата сума е платима в срок до 20.08.2020 г.. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението, от което съдът констатира, че за отчетния период не е отчетено потребление от мобилен номер 359892345240, а за мобилен номер 359894623805 е отчетено потребление от 20,88 МБ от предоставените за отчетния период 102400 МБ; фактура №7309356696/05.09.2020 г. за отчетен период 05.08.2020 г. до 04.09.2020 г. за сумата 151,68 лв., включваща месечни и еднократни такси на стойност 57,78 лв. и задължения от предходен период в размер на 93,90 лв. Дължимата сума е платима в срок до 20.09.2020 г., като от приложеното към фактурата извлечение за потреблението се установява, че за отчетния период липсва потребление и от 3 двата мобилни номера; фактура №**********/05.11.2020 г. за отчетен период 05.10.2020 г. до 04.11.2020 г. за сумата от 563,84 лв., включваща други начисления и компенсации в размер на 96,00 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги 329,22 лв. и задължения за предходен период 138,62 лв.

Представена е покана за доброволно плащане от "Теленор България" ЕАД до А. Х. от дата 06.10.2020 г., в която е отразено, че дължимите от потребителя неплатени задължения са в общ размер на 138,62 лв. и съдържаща предупреждение, че при неплащането им в десетдневен срок, посочените в същата договори за предоставяне на мобилна услуга ще бъдат прекратен и ще бъдат начислени неустойки, при което общият размер на задълженията ще нарасне на 547,84 лв.

Ищецът представя удостоверение изх. №1235/06.12.2022 г., издадено от "Български пощи“, съдържащо изявление, че хибридна пратка за А. Х. от с. ...., обл. Шумен, ул. „.......“ №46 е доставена на посочения от подателя адрес за доставка в срока по договора, като обявеният начин на доставка е „пощенска кутия“. Не е посочена датата на доставяне.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, при анализиране на данните за процесните мобилни номера в системата на "Йеттел България" ЕАД вещото лице сочи, че за периода 05.07.2020 г. до 04.09.2020 г. достъпът до мрежата на мобилния оператор се осъществява чрез сим карти с присъединени номера 359894623805 и 359892345240. Установява потребление на данни от мобилен номер 359894623805 (20.88 МБ интернет) от устройство ползващо този номер, като от мобилен номер 359892345240 не е извършвано потребление В с.з. вещото лице заявява категорично, че трафикът от 20.88 МБ е от рутера. Потреблението било само за първия месец от действието на договора за интернет за дома, след което устройството не било включвано, което също работело с мобилна карта, която обикновено по селата операторът заключвал към определена клетка. Трафикът се равнявал на около един час във фейсбук.

Допуска, че е възможно отчетения трафик да е от активирането на рутера. Пояснява, че устройството е за безжичен интернет и не се монтира, а се поставя сим карта, след което потребителят може да го постави където желае в дома си. Технологията на предаване била същата като на телефоните със сим карти и на практика е един вид телефон без екран.

Вещото лице е констатирало, че през сочения период в системата на мобилния оператор няма данни за постъпили оплаквания от потребителя, че не е могъл да използва услугите.

Вещото лице не е могло да отговори на въпроса за периода на действие на договора за месеците юли и август 2020 г. имало ли е покритие на услугата Fix Wireless Internet в района на с. ...., клетката обхващаща адреса на ул. „......“ №46а, тъй като до момента на изготвяне на заключението ищецът не предоставил необходимата му информация, независимо че ШРС с Определение №2620/13.11.2023 г. задължил ищеца да предостави на вещото лице нужната информация, посочена в молбата му.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

4

Заявени са претенции с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземания в общ размер на 563,84 лв., от които 138,62 лв. – неиздължена стойност на абонаментни такси и 425,22 лв. - неустойки по договор за услуга интернет за дома с номер 359894623805 и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892345240, както и лихва за забава върху тези суми от подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното плащане.

Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението на ШРС, с което е отхвърлена изцяло установителната претенция за посочените суми.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по двата договора да заплати месечните абонаментни такси за периода 05.07.2020 г. до 04.09.2020 г., за които са издадени фактури, както и неустойки за предсрочно прекратяване на двата договора по вина на потребителя. В отговора на исковата молба и в хода на процеса назначеният на ответника особен представител поддържа, че ищецът не е изправна страна, тъй като съдейки по нулевото потребление очевидно услугите са били ограничени и непредоставени на ответника, поради което не би следвало да се начисляват такси за потребление. Оспорва и факта, че договорите са прекратени, поради което липсвало основание за начисляването на неустойка.