Решение № 400 от 05.04.2018, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ ......../05.04.2018 г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА при секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното гр. д. № 620 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК, вр. чл. 50 от СК.

Образувано е по молба за прекратяване на сключения между П.Д. и Н.К.Д. граждански брак на 20.11.1988 г. в гр. Пазарджик, съгласно Акт за сключен граждански брак № 0835/20.11.1988 г. на Община Пазарджик.

Молителите посочват, че между тях е постигнато сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие за развод, с оглед което претендират уредбата на личните и имуществени отношения между съпрузите след развода. Представят споразумение по чл. 51, ал.

1 от СК и писмени доказателства.

В съдебното заседание на районния съд молителите поддържат молбата и представеното споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, като молят бракът им да бъде прекратен.

Районен съд – Пазарджик, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Удостоверение за сключен граждански брак от

17.02.2011 г., издадено от Община Пазарджик се установява, че П.Д. и Н.К. Й. на 20.11.1988 г. в гр. Пазарджик са сключили граждански брак, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0835 от 20.11.1988 г. на Община Пазарджик.

След брака съпругата носи брачно фамилно име Д..

От Удостоверение за раждане от *** *** се изяснява, че молителите са майка и баща на родения на *** г. Костадин Петров Д..

От представено по чл. 51 от СК споразумение между молителите се изяснява, че уреждат отношенията си по повод прекратяване на брака, както следва: 1. След прекратяване на брака Н.К.Д. ще възстанови фамилното си име преди брака – Й.. 2. Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг. 3. Семейното жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Д.Д.“ No 2 съпрузите са продали на трети лица и нямат общо такова. Всеки един от тях живее в друго жилище.

В съдебното заседание, на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, молителите бяха изслушани от съда. Същите заявяват категорично, че решението им за развод е окончателно, не могат да продължат да живеят заедно, споразумението са подписали доброволно и са наясно с правните последици по всеки един пункт от него.

Съдът, като взе предвид така изготвеното и подписано от молителите споразумение, констатира, че съглашението не противоречи на закона и на морала. Роденото през време на брака дете на молителите е навършило пълнолетие, поради което няма други задължителни въпроси, които съпрузите следва да уредят със споразумението.

Съдът намира съгласието за развод на съпрузите за сериозно, взаимно и непоколебимо. При това положение бракът им следва да бъде прекратен, а споразумението утвърдено.

На основание от чл. 6, т. 3 от ТДТГПК, молителите следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Пазарджик окончателна държавна такса по иска за развод от 15,00 лв., дължима поравно от двамата съпрузи.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 20.11.1988 г. в гр. Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0835 от 20.11.1988 г. на Община Пазарджик, между П.Д., ЕГН **********, с адрес:

***, и Н.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.Д., ЕГН **********, с адрес:

***, и Н.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ. 51 ОТ СК, както следва:

1. След прекратяване на брака Н.К.Д. ще възстанови фамилното си име преди брака – Й..

2. Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

3. Семейното жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул.

„Д.Д.“ No 2 съпрузите са продали на трети лица и нямат общо такова. Всеки един от тях живее в друго жилище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТГПК, П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС – ПАЗАРДЖИК сумата от 7,50 лева - окончателна държавна такса по допускане на развода.

ОСЪЖДА, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТГПК, Н.К. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - ПАЗАРДЖИК сумата от 7,50 лева - окончателна държавна такса по допускане на развода.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

Десислава Тодорова