Решение № 582 от 30.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Казанлък, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510101283 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. В. И., чрез адв.

М. Д., АК-С.З. срещу: „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1729 р-н ********************1 А, ул.

„********************, представлявано от управителя А.С.Г. с правно основание - чл.26 ЗЗД

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че сключил с ответника индивидуален договор за паричен заем *******. Съгласно чл.16 /1/ от този договор, заемателят се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя /ответника/ за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

Съгласно чл.16 /6/ от същият договор, в случай,че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.16 /1/, за когото да са изпълнени условията на чл.16 ал.3 от договора за заем, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 1230,00 лв.

Счита,че клаузите, съдържащи се в чл.16 /6/ от Индивидуален договор за паричен заем ******* сключен между ищеца и ответника, които предвиждат заплащането на неустойка в размер на 1230 лв. за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в чл.16 /6/ от Индивидуален договор за паричен заем ******* сключен между ищеца и ответника, които предвиждат заплащането на 1 неустойка в размер на 1230,00 лв. е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП,чиято невалидност моли да бъде прогласена;

Претендира за разноски по делото,.

Моли съда да присъди адвокатско възнаграждение е включен ДДС на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Процесуалният представител на ответника сочи, че неустойката била разход, свързан с неизпълнение на договорно задължение. За разлика от неустойката, в ГПР се посочвал годишен размер на разходите, т.е предвидимите разходи, с които кредиторът бил изначално наясно, като същите следвало да са изразени в процентно отношение, за да може един потребител да си направи преценка, били оценка за кредитоспособност, включваща проверка в платени регистри, комисиони, застраховки, но не и разходи за неизпълнение на договорно задължение, които били компенсаторните неустойки, и именно поради това тяхно битие били изключени от годишния процент на разходите, защото били непредвидим.

Твърди, че на основание чл.19, ал.3 от ЗПК в годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на договорни задължения, каквото било задължението за заплащане на неустойка в настоящия случай.

Видно от чл. 3, ал. 2 на договора, преди неговото сключване заемателят получил Стандартен Европейски Формуляр-СЕФ.

В представеният СЕФ ясно и точно в част първа (т. 8) било описано, че за Договор за кредит се изисква обезпечение, под формата на лична солидарна отговорност-поръчител. Преддоговорната информация, предоставена под формата на СЕФ нямала никакъв обвързващ характер и потребителят я получава безплатно,

Твърдението на ищеца, че неустойката представлява възнаградителна лихва, било невярно.

Излага подробни съображения. Посочва и съдебна практика.

Ищцовата страна пропуска предоставената от закона абсолютна материално правна

Твърди, че неустойката не водила до скрито оскъпяване, както се твърдяло в исковата молба. Неустойката, били разходите, свързани с неизпълнение на договорно задължение, а именно: липсата на предоставено обезпечение съгл. Глава VII: Обезпечение по договора, от подписания Договор Счита предявената искова претенция за неоснователна.

Няма плащане на процесната сума, защото в нито един момент не била претендирана и не била изисквана за заплащане от ищеца. Същият е могъл и да направи отказ от кредита, съгласно ЗПК.

Сочи, че за да иска обявяване нищожността на клауза, уреждаща неустойка, то ищецът следвало да докаже, че я е заплатил.

2

Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *******, сключен на ************. между "Кредит Тайм" ЕООД и К. В. И., в качеството им съответно на заемодател и заемополучател, по силата на който е предоставена заемна сума в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 38.90 % и годишен процент на разходите на заема 45.93 %. Представен е и погасителен план към договора за заем. Сумата следвало да бъде върната на 10 погасителни вноски, всяка по 119,00 лв. Посочено е, че неустойката по чл. 16, ал.1 от Договора е в размер на 123,00 лв. Общият размер на погасителната вноска – 242,00 лв. Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.

16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 1230,00 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 11.06.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № *******, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1000 лв., фиксиран лихвен процент – 38.90 %, ГПР – 45,93 %.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК . Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК . В чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за 3 връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 1230,00 лв.

Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за поголемите вреди. Съдът намира, че с клаузата на чл. 16 от договора очевидно не се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на неустойката, а представлява такса, която по своята същност е допълнително възнаграждение извън уговорения размер на договорната лихва. С предвиждането на тази неустойка реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава допълнително възнаграждение. С нея се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, неустойката и възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП , вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Дължимата сума представлява над 100 % от предоставения заем. Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.

Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в противоречие с добрите нрави и е във вреда на потребителя. Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1 , вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е породил правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора неустойка от 1230,00 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от договора.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, следва да му се присъдят разноски в размер на 50,00 лв. заплатена държавна такса.

По делото ищецът се е представлявал от адв. Д., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, като 4 съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото не се оборва твърдението за материална затрудненост на ответника. При съобразяване, с правна и фактическа сложност на делото, материалния интерес, извършените процесуални действия, обема и характера на събраните доказателства, и задължителните разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС, съдът намира, че разумните, справедливи разноски за адв. възнаграждение и с оглед направеното възражение за прекомерност възлизат на 507,60 лв. с ДДС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 16 от договор за договор за паричен заем № *******, сключен на ************. между "Кредит Тайм" ЕООД ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *********, ж.к. „*********-1А“, ул.

„********************, представлявано от управителя А.С.Г. и К. В. И., ЕГН ********** с настоящ адрес ********** чрез адв. М. Д., АК-С.З., като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *********, ж.к.