Определение № 3230 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 23.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104714 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №48424/24.04.2024г. на В. С. Г. срещу Решение №1746/22.03.2024г. по в.гр.д. №9139/2023г. по описа на Сoфийския градски съд. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че съдът неправилно е възприел и преценил свидетелките показания, което е довело до неоснователно отхвърляне на възражението му, че е придобил имота по давност. Счита, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил свидетелските показания във връзка едни с други за да достигне до обективната истина, като преценката за тяхната достоверност или липсата на такава е неубедителна и нелогична. В изложението, обективирано в касационната жалба се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване като са формулирани следните въпроси:

1.„Дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон?“. Според касатора извършената от въззивния съд преценка на свидетелските показания е неправилна и в противоречие със следната практика на ВКС: решение №60173/15.12.2021г. по гр.д.

№1431/2021г., решение №176 от 28.05.2011г. по гр. д. №759/2010г., решение №207 от 17.03.2021г. по гр. д. №165/2020г., решение №700 от 28.10.2010г. по гр. д. №91/2010г., решение № 131 от 12.04.2013г. по гр. д. №1/2013г., решение №100 от 8.05.2018г. по гр. дело №1737/2017г.

2.

„Следва ли съдът да прецени достоверността на свидетелските показания и противоречията в тях, заедно с всички други доказателства по делото за релевантните за 1 спора факти и ако приеме някои за недостоверни поради заинтересованост по чл.172 от ГПК, да изложи мотиви защо приема едните и не приема другите?“ Този въпрос касаторът поставя във връзка с твърдението му, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №60173/15.12.2021г. по гр.д.№1431/2021г. и решение №207/14.3.2021 г. по гр.д.№165/2020г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – Г. И. К., чрез депозирания чрез адв. Д. – К. писмен отговор, моли касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като оплакванията в жалбата са неоснователни. Счита, че въззивният съд, след задълбочено обсъждане на събраните гласни доказателства, е изложил подробни и последователни мотиви с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Развива подробни съображения за недопустимостта на касационното обжалване във връзка с всеки от поставените от касатора въпроси поради липсата на противоречие със съдебната практика, както и мотиви за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. И. К. срещу В. С. Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на дворно място, находящо се в [населено място], [община], район „О. купел“, съставляващо УПИ [№], кв. 10, по плана на [населено място], м. „в. з. Л.“, с площ от 900 кв. м., заедно с едноетажна вилна сграда, с площ от около 24 кв.м., с идентификатор [№] съгласно ККР, одобрени със Заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК. Ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти на основание договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт №10, том пети, рег. №14 482, дело № 635/2006 г. от 14.12.2006г., като владението му било предадено по силата на самия нотариален акт. Твърди, че неговият праводател С. Н. Т. се легитимирал като собственик на същите имоти по нот. акт №92, дело №4015/1955г. от 18.10.1955г., решение за делба от 14.03.1977г. по гр.д. № 756/1971г. по описа на СРС на имота, нот. акт за дарение на недвижими от рег. №93, дело №3576/1985г. от 15.08.1985г. и договор за доброволна делба с нотариално заверени подписи от 19.10.1990г. През м.08.2021г. при посещение на имота ищецът установил, че ответникът – собственик на съседен имот, е премахнал телената ограда и строи в имота подпорна стена.

От телефонен разговор, ищецът установил, че ответникът също се счита за собственик на имота. Ищецът оспорва ответникът да е осъществявал фактическа власт върху имота.

Твърди, че първата ясна демонстрация от негова страна е от 2021г., когато имотът е заравнен от ответника и той е започнал изграждането на подпорна стена.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот – дворно място и вилна постройка, тъй като е придобил същите по давност, за което се е снабдил с Констативен нотариален акт №112, том ІІ, рег. № 4446, дело №275/2013г. от 22.08.2013г. Твърди, че владението върху процесния имот било установено през 70-те години, когато дядото на ответника го получил от тогавашния собственик Г. Т.. От тогова до 2 момента ответникът или неговите наследодатели са осъществявали постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено фактическа власт върху вещта като своя в продължение на повече от 10 години. Твърди, че между Г. Т. и наследодател на ответника бил сключен неформален предварителен договор относно имота и било осъществено плащане. Считано от 1996г. ответникът твърди, че владее имота, като почиства дворното място, сади картофи и лук. Ответникът твърди, че е възложил на свид. С. – собственик на съседен имот, който през 2003г. извършил ремонт на постройката. В периода 2003-2012г. ответникът настанил да живее във вилата работник от В. на име И., който и охранявал имота. През 2020г. възложил на свид. С. извършването на изкопни работи за изграждане на подпорна стена.

От представените по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че ищецът на 14.12.2006г. е придобил от собственик правото на собственост върху целия процесен имот по договор за покупко- продажба както следва: С нот. акт №92, дело №4015/1955г. от 18.10.1955г., Т. Т. и Г. Ц. Т. са придобили по договор за покупко-продажба процесните имоти. По силата на решение от 14.03.1977г. по гр.д.№ 756/1971г. по описа на СРС за делба на имота, на Г. Ц. Т. е възложен в дял друг имот, а процесният имот е възложен дял на П. Т. П.. С нот. акт за дарение на недвижими от рег. №93, дело №3576/1985г. от 15.08.1985г. П. Т. П. е дарил на брат си С. Н. Т. 1/2 ид.ч. от имота. Другата 1/2 ид.ч. от имота е останала собственост на П. Т. П.. По силата на валиден договор за доброволна делба от 19.10.1990г. с нотариално заверени подписи имотът е поставен в дял на С. Н. Т.. По този начин С. Н. Т. е станал едноличен собственик на целия имот, който на 14.12.2006г. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт имот №10, рег. №14 482, дело №635/2006г. е продал на ищеца.

Въззивният съд е приел, че от съдържанието на самия нот. акт от 14.12.2006г., се установява, че със сключването на сделката продавачът е предал владението върху имота на купувачаищец. Счел е, че това обстоятелство се установява и от показанията на свид. Д., които са кредитирани в цялост при отчитане на обстоятелството, че свидетелят е майка на ищеца.

Съдът е посочил, че нейните показания са логични, последователни и кореспондират на останалите доказателства- заключението на СТЕ и показанията на свид. К. /който единствен не се намира в роднински или междусъседски отношения със страните по делото за разлика от останалите свидетели/. Свидетелката Д. е изложила, че през есента на 2006г. видяла в интернет обявата за имота във вилна зона „Л.“, местност „Б. поляни“. Извършен бил оглед от свид. Д., заедно с брокерка с цел евентуална покупка на парцела от сина й Г.. Имотът представлявал обрасла поляна, ограден с ограда от изпопадали колчета и не се заключвал. В имота имало малка къща в лошо състояние, негодна за обитаване. Имотът бил видимо занемарен без следи от човешка дейност и от човешко присъствие. Преди покупката направили допълнителни огледи в присъствието на съпруга и сина й. Още в деня на сделката, веднага след нотариуса и плащанията, заедно със С. Т. отишли на място, където той им предал владението на имота – не им дал ключове, понеже имотът не се заключвал, а оградата била съборена на места, а им разказал спомени за този имот от детството си.

Съдът е приел за доказано по несъмнен начин, че през м.12.2006г. с изповядването на 3 сделката, на ищеца е било предадено владението на имота, който по това време е бил запуснат, обрасъл с храсти и дървета, с телена ограда, съборена на места, без ток и вода. От представените квитанции, въззивният съд е приел, че ищецът е заплащал дължимите годишни данъците за имота за периода 2007г. – 2021г., който считано от м. 12.2007г. е декларирал на свое име.

Установено е от въззивния съд, че ответникът от 20.09.2021г. /т.е. в хода на делото и след построяването на подпорната стена/ е заплатил данък за минал период /за 2016г., който не е бил платен от ищеца/, както и данъка за 2021г.

С договор за проектиране от 07.04.2010г., ищецът възложил на „Байк плюс“ ООД извършването на вертикална планировка и озеленяване относно процесния имот. От показанията на свид. К., представител на изпълнителя, се установява, че през 2010г. ищецът се свързал с него, сключили договора и извършил няколко огледа на имота, който бил видимо неподдържан и всеки би могъл да влезе в него. Дворът бил обрасъл с храсти и дървета, и свидетелят поставил условие на ищеца да го разчисти, което не е случило, поради което по взаимно съгласие договорът бил прекратен.

От кредитираното заключение на СТЕ, въззивният съд е приел за установено, че процесното дворното място е с много голяма денивелация. В долната ниска част на имота /откъм ул.

„1001-ва“/ чрез изкопни работи е изпълнено подравняване на терена в лицето към улицата и е изградена подпорна стоманено-бетонна стена почти по цялата му ширина, отделяща стръмната от равната част. Вилната сграда се намира в горната част на мястото. Тя е на един етаж и е с тераса пред нея, стъпила на стоманобетонна конструкция от стоманобетонни плочи и колони. Тухлената зидария на сградата е силно напукана – с дълбоки пукнатини по цялата дебелина на зида. Външната мазилка е олющена, а на места – около входната врата, е започнала да пада. Фасадата на тавана е изградена от дъсчена облицовка още при построяването на сградата. Старите дъски на покрива са почти изгнили, а на места са счупени или липсват. Според в.л. дъските не са подменяни от построяването на сградата.

Покривът е с пробита дъсчена обшивка и се вижда небето и липсват керемиди. Вътре в стаята частично е паднала мазилката на тавана. В мястото има три бора, един дъб и една стара ябълка. В имота няма къде да се отглеждат земеделски култури, защото в горната част е с дървесна растителност, а в долната е площадка. Оградата на имота е от телена мрежа на бетонни колове, която не изглежда нова, защото на места е с обрасли храсти и вплетени в нея дървета, а по двете къси страни оградата е премахната и липсва.

Показанията на свид. Г., която живее в съседен имот, съдът е кредитирал в частта им, в която излага, че докато Г. /П./ била жива, ответникът й помагал с косенето на имота, както и в частта им, че в необитаемата къща в имота е пребивавал работник на име И., който е вършел работа на цялата вилна зона, доколкото в тази част нейните показания кореспондират на изложеното от свид. С.. Съдът е кредитирал показанията на свид. Г. и в частта им относно изравняването на имота от ответника и изграждането на подпорна стена през от 2020г., като е посочил, че в останалата им част показанията на свид. Г. съдържат оценъчни твърдения – че ответникът е собственик на имота, или неконкретизирани сведения за „грижи“ за имота, които не могат да послужат за формиране на изводи от страна на съда. Показанията на свид.