Решение № 338 от 01.09.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пазарджик, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Ч.а като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200496 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на И. Б. Р. от с.С., обл.Пазарджик, депозирана чрез пълномощника адв.Ч. Ч. от АК- Пазарджик, против НП №24-0340-000140 от 29.02.2024г. на началник РУ- Септември, ОД МВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 точки.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.Ч., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП. Не претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се 1 излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становището на страната и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 27.07.2023г., около 14:33 часа, в с.С., обл.Пазарджик, на ул...., е управлявал мотопед ..., собственост на М. В. А. от с.М.К., обл.Пазарджик, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП регистрация, считано от 27.06.2018г.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което против жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен АУАН №993798/27.07.2023г., връчен му лично на същата дата. Във връзка с така съставения АУАН първоначално не било издадено НП, а била сезирана РППазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 23.10.2023г.

/л.8/ прокуратурата отказала да образува наказателно производство с мотив, че обществената опасност на деянието е незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В същото време, прокурорът преценил, че материалите по проверката следвало да бъдат изпратени на началника на РУ- Септември, ОД МВРПазарджик за преценка необходимостта от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

По този повод било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 01.04.2024г., а жалбата против него била подадена чрез АНО също на 01.04.2024г. Поради това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени /материалите по административнонаказателната 2 преписка, справка за МПС от СДВР, Отдел ПП и материалите по пр.пр.

№4385/2023г. по описа на РП-Пазарджик/ и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.И. А.- актосъставител и св.М. А.- собственик на процесното МПС. Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе мотопед, чийто собственик е М. В. А. от с.М.К., обл.Пазарджик. Доказано е също така, че правото на собственост на св.А. върху процесното МПС произтича въз основа на договор за покупко-продажба от 19.03.2018г., поради което същият е вписан като „предстоящ собственик“ в приложената по делото справка /л.42/.

Установи се категорично и обстоятелството, че мотопедът бил със служебно прекратена на 27.06.2018г. регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП във връзка с получено по електронен път в СДВР, Отдел ПП уведомление вх.№ 433200-57182/22.06.2018г. относно договор за покупко-продажба от 19.03.2018г./л.42 гръб/.

В същото време по делото не са представени доказателства от страна на АНО, че собственикът на процесното МПС- св.А., е бил уведомен от органите на МВР за извършената на 27.06.2018г. служебна дерегистрация на мотопеда.

Такива не се събраха и за това последният от своя страна да е запознал жалбоподателя с обстоятелството, че предоставеното му за ползване МПС не е било регистрирано по надлежния ред след закупуването му. Напротив, от показанията на св.А. се установи, че същият не знаел за това, че мотопедът му е с прекратена регистрация, поради което не е уведомил за това обстоятелство лицето, на което го е предоставил за ползване. Този извод не се променя от обстоятелството, че св.А. е предоставил на жалбоподателя талонът на процесното МПС, доколкото същият е доказателство единствено за това, че то не е било регистрирано от собственика по надлежния за това ред, но не и за извършената служебна дерегистрация от страна на органите на МВР. Предвид изложеното, на инкриминираната дата- 27.07.2023г., жалбоподателят е управлявал процесния мотопед без съзнанието, че то е със служебно прекратена регистрация поради неизпълнение от страна на неговия 3 собственик на законоустановените му задължения като такъв. За това обстоятелство Р. научил едва след като бил спрян за проверка от служителите на ОДМВР- Пазарджик, които констатирали служебната дерегистрация на мотопеда.

При така установеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение, визирано в нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. Няма никакво съмнение, че административно наказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи.

Нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, чийто собственик не изпълни задължението си в 2-месечен срок от придобИ.ето му да го регистрира.

Съдът намира за спорен правния характер на тази разпоредба. Същата е ситуирана в Глава ІІІ на ЗДвП „Пътни превозни средства“, където са посочени изискванията към ППС за допускане на движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото време, по своя характер и наименование, прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство е принудителна административна мярка, а ПАМ са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП „Принудителни административни мерки“. Там, в чл.171 т.2а е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и са изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред които не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобИ.ето.

По-нататък, условията и реда за регистриране, прекратяване и 4 възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства се определят от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл.18 от същата, регистрацията се прекратява служебно или с писмено заявление от собственика. Според чл.18б ал. 1 т.10 от Наредбата, основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозно средство е налице, когато собственикът му в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

От внимателния прочит на посочените норми се установява, че не е конкретизирано нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано също така задължение за уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10 ал.2 от Наредба№ I45 от 24.03.2000г. при другите случаи на прекратяване на регистрацията, като например за несключване на задължителна застраховка гражданска отговорност. Не е предвиден и ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията.

С оглед всичко изложено дотук е резонно да се постави въпрос доколко нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, послужила като основа за започването на настоящото АНП, е конституционно съобразна, доколкото създава възможност за сериозно ограничаване на правото на собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.

В същото време, може да бъде направено само предположение, че предвидената в разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДП служебна дерегистрация на МПС след изтичането на двумесечния срок, която се извършва посредством отбелязване в автоматизираната информационна система, следва да бъде направена автоматично в деня, следващ изтичането на срока. В закона обаче няма такова изискване, поради което е напълно възможно съответният административен орган да бездейства известно време преди да предприеме действия по дерегистрацията или пък въобще да не ги предприеме. При това положение не може да се очаква и твърди, че всеки водач на МПС, който като 5 собственик е наясно, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в двумесечния срок след придобИ.ето, трябва да е абсолютно наясно, че МПС е било служебно дерегистрирано. От собственика на МПС може само да се очаква да предполага това, но такова едно негово предположение не е равносилно на ясно съзнание, че МПС е дерегистрирано и въпреки това той продължава да го управлява. В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП или пък наказателна такава за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, ще означава да се стъпи само и единствено на предположение, което е недопустимо.

Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тях винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. В същото време нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение.