Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 303 от 09.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 203/2024
Вид
Определение № 303
Подписан
09.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Ловеч, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500203 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 4028/ 11.04.2024 година (пощ. клеймо 10.04.2024г.) от „***" ЕАД, ЕИК ***, чрез а д в . В. Г. , САК, против разпореждане № 749/ 22.03.2024 година по ч. гр. д. № 469/ 2024 година, по описа на РС-Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК против А. Я. А., ЕГН ********** за сумата 555.76 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти от дата 07.10.2021 г. и от дата 25.05.2021 г.

Изтъква, че първостепенният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК и е отхвърлил заявлението за издаване на заповедта в тази част. Не споделя този извод, който противоречи на обстоятелствата по делото - по процесиите договори заявителят претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси, взети без ДДС. Не става ясно, само като се вземе предвид това, как претендираните суми не отговарят на изискванията на добрите нрави, както и на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители.

Счита Разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли настоящия състав да го отмени като такова и вместо него даде задължителни указания на районния съд досежно издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя суми.

Пояснява, че със заявлението по чл. 410

1

ГПК са посочили, че претендират договорна неустойка в общ размер на 555,76 лева, като в т. 12 е конкретизирано, че сумата е формирана от: 215.73 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.05.2021 г. за мобилен номер 359890101991, от които 171.15 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 44.58 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел П, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 25.05.2021 г.; 46.10 л ева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.05.2021 г. за мобилен номер 359892008429, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 293.93 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.10.2021 г. за мобилен номер 359893701421, от които 152.39 л ева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 141.54 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел 11, т. 1 от Допълнителното споразумение от дата 07.10.2021 г. Изтъкват, че това е уговорено в т.9 от Договора и излагат подробни съображения, че претендираната неустойка не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Излага подробни съображение за характера на неустойката и съответствието на така определените й компоненти на нейната цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да определи размера на вредите, които, без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му. Счита, че изведеното от съда твърдение за неравноправност е необосновано и неправилно, тъй като се касае за индивидуално договорена клауза, която отговоря на изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния - едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие е изрично признато от закона негово право и е част от естественото съдържание на сделката.

Уговорената неустойка има компесаторен характер, не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата не е прекомерна с оглед защитимия интерес на кредитора - очакваната към момента на сключване на договора печалба.

2

Моли да б ъ д е отменено разпореждането в атакуванота част и постановено издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Я. А., ЕГН ********** за сумата 555.76 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти от дата 07.10.2021 г. и от дата 25.05.2021 г.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал.

2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Ловешкия районен съд по повод заявление на „***" ЕАД, ЕИК ***, против А. Я. А., ЕГН **********, за парично вземане в размер на 1 287.33 лева, от които 399.55 лева представляващи дължими и неплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги; 332.02 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски и 555.76 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Посочено е, че паричното вземане е по: допълнително споразумение за мобилен номер 359893701421 от дата 07.10.2021 г., договор за лизинг от дата 07.10.2021 г., договор за лизинг на базови аксесоари от 07.10.2021 г. и застрахователна полица от дата 07.10.2021г.; допълнително споразумение за мобилен номер 359890101991 от дата 25.05.2021 г., договор за лизинг на базови аксесоари от 18.11.2020 г. и застрахователна полица от дата 18.11.2020г.; Договор за мобилен номер 359892008429 от дата 25.05.2021 г.

Поради неизпълнение на задължението за плащане на месечната абонаментна цена и мобилни услуги, както и по договорите за лизинг, договорите са прекратени по вина на потребителя, съгласно договора са начислени съответни неустойки в общ размер на 555.76 лева, от които : 215.73 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 26.05.2021 г. за мобилен номер 359890101991, от които 171.15 л ева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 44.58 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел П, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 25.05.2021 г.; 46.10 л ева за неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договорен абонамент от дата 25.05.2021 г. за мобилен номер 359892008429, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

293.93 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.10.2021 г. за мобилен номер 359893701421, от които 152.39 л ева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 141.54 лева представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ***, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел 11, т. 1 от Допълнителното споразумение от дата 07.10.2021 г.

Претендирани са и разноски - държавна такса 25.75 лева и адвокатски хонорар в размер на 480 лева.

С атакуваното разпореждане заявлението е уважено частично, като за сумата, предмет на настоящото производство, е същото е отхвърлено, като първоинстанционният съд е приел, че неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън очертаните функции на неустойката.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, искането да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител както и да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнително споразумение и ОУ е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и предоставено устройство за използване на услуги. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задълженията по договора за периода 25.03.2022 г. до 24.08.2022 г., поради което е възникнало задължение за длъжника за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и ползване на 4 устройство по негова вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги и за ползване на устройство, което е уговорено в чл. 11 от Договора за мобилни услуги, раздел ІV, т.2 от Допълнителното споразумение и чл.10 от ОК към Договора за лизинг. Касае с е за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД , това е предвидено и в чл.10 от ОК към Договора за лизинг - развалянето се извършва с едностранно писмено изявление, без за е необходимо Лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за размалянето/ прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.

При тези съображения, макар и при други мотиви, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „***" ЕАД, ЕИК ***, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 749/ 22.03.2024 година по ч. гр. д.

5

№ 469/ 2024 година, по описа на РС-Ловеч в частта, с която е отхвърлено заявлението н а „***" ЕАД, ЕИК ***, по чл. 410 ГПК против А. Я. А., ЕГН **********, за сумата 555.76 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти от дата 07.10.2021 г. и от дата 25.05.2021 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6