Разпореждане № 117908 от 26.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 117908 гр. София, 26.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20231110151434 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на [*****] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. В. И. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит.

По отношение на заявените вземания за сумата 110 лева - просрочена такса [*****], сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията, съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Отделно от това нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява задължение на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

За посочените вземания заявлението следва да бъде отхвърлено, доколкото според 1 настоящия състав на съда са налице законови пречки искането да бъде уважено.

Съображенията за това са следните:

По отношение на неплатената такса [*****]:

От съдържанието на договора става ясно, че обсъжданата такса се дължи за експресна обработка на кандидатурата на потребителя в срок до 20 минути от постъпването й при кредитора, ако искането е постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на следващия работен ден, ако е постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната услуга се явява свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. За пълнота следва да се посочи, че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Ето защо съдът приема, че възнаграждението, така уговорено с договора, попада в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението по отношение на процесната сума следва да се отхвърли.

Претендираните такси в размер на 105 лева, представляващи разходи „за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“, също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част от неговото управление. Също така, разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в съдебното производство и то при уважаване на исковата претенция. Всякакви извънсъдебни разноски заплатени за консултации, съвети, писма, покани и т.н. остават за сметка на лицето, което ги е направило. Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода в размер на законната лихва, като всякакви други 2 договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.

По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за посочените суми.

Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 17,48 лева до сумата от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото не се установява заявителят да е платил по-висок размер на възнаграждение от договорения минимален такъв съгласно представения договор, сключен на 23.03.2022 г. /преди последното изменение на Наредба № 1/2004 г./.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 257114/18.09.2023 г., подадено от [*****], чрез адв. А. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. В. И. в ЧАСТТА относно сумата сумата 110 лева - просрочена такса [*****], сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията,, както и в частта за разноските за сумата над 17,48 лева до сумата от 25 лева, както и за сумата над 209,72 лева до сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис да се връчи на заявителя, чрез адв. Н. на ел. адрес, посочен в заявлението, като й се укаже да потвърди получаването.

В случай че потвърждение не постъпи в седмичен срок от изпращането, съдебните книжа да се връчат по общия ред на адреса на пълномощника в гр. Търговище.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3