Определение № 309 от 20.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Благоевград, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело №

20231200101065 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е въз основа на предявен иск от Н. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си- адв. П. Ш., срещу Прокуратурата на Република България, ЕИК 121817309, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Сочи се с ИМ във връзка с предявения иск, че с Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2006г. постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.Петрич /Пр.Пр. № 1591/2006г. по описа на РП Петрич/, Н. Д. Т. е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода 2002г.-2004г. на пункта на Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата, в качеството му на длъжностно лице- контрольор на ГС „Кулата, Златарево, Илинден“ е присвоил около 89 903.43лв., собственост на Изпълнителна агенция „Пътища“- София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази или управлява, като присвояването е в големи размери - деяние, съставляващо престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1, във вр.с чл. 201 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000.00 лева. Впоследствие, същата е намалена на 3000.00лв. Сочи се с ИМ, че в хода на разследването, ответникът- Прокуратурата на Република България, неколкократно наложил на ищеца по реда на Закона за българските документи за самоличност/сега Закона за българските лични документи/ забрана за напускане на страната. Твърди се от ищцовата страна, че независимо, че по съдебен ред всеки път тази ограничителна мярка е била отменяна като незаконосъобразна, то ответникът продължил да я налага. А ищецът желаел на работи в чужбина, където имал постигната договорка с чуждестранен работодател. Това му желание останало неосъществено. След като не бил пуснат да работи в чужбина, ищецът започнал частен бизнес, но срещал непрекъснати трудности тъй като контрагентите му не изпитвали доверие към него поради наличието на висящо първоначално досъдебно, а в последствие и съдебно производство за извършване на тежко престъпление от общ характер.

Изграждането на бизнеса продължило много години и бил положен много труд от страна на 1 ищеца за да се утвърди.

Нведени са с ИМ доводи, че Досъдебното производство е продължило прекалено дългопочти 6 години. Най-накрая РП Петрич повдигнала обвинение на ищеца за това че е извършил посоченото престъпление, като в РС Петрич бил внесен обвинителен акт. След отводи на съдиите, обвинителният акт е изпратен на Районен съд - Кюстендил, където едва на 30.05.2012г. е образувано НОХД № 630/2012г. по описа на същия съд. С Присъда № 15/16.03.2018г. постановена по същото дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан да извършил престъплението, в което е обвинен. По протест на ответника е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е била потвърдена. Като необжалваемо това съдебно решение влиза в сила от деня на постановяването му - 08.09.2022г.

Поддържа се с ИМ, че в резултат на действията на ответника на ищеца са нанесени огромни неимуществени вреди. Същите се изразяват в изживени и изживявани все още комплекс от значителни отрицателни психически емоции, психологическо страдание, силен страх от евентуално ефективно осъждане, стрес и притеснения свързани с тежестта на обвинението- от 3 до 15 години лишаване от свобода. От друга страна увреденият се чувствал опозорен; човешкото му достойнство било силно накърнено; бил сринат напълно целият му професионален, социален и личен авторитет сред роднините, колегите, приятелите и обществото; чувствал се унизен; смятал името и честта си за непоправимо опетнени за цял живот; изпитвал силен гняв и негодувание поради накърняване на чувството му за справедливост, тъй като вярвал на 100%, че не е извършил това, в което е обвинен; смятал, че се гаврят с него; животът му се променил напълно; изпаднал в голяма депресия; станал раздразнителен и избухлив спрямо близките си; трайно се изнервил, което продължава и до днес; страдал от постоянно безсъние и нарушение на съня.

Незаконосъобразните действия на ответника се отразили много негативно на ищеца в социален план. Двете му деца, тогава в пубертет, не искали да излизат от дома им защото се срамували от баща си, който е бил обвинен, че е престъпник. По-големият му син не искал да ходи и на училище от срам. В резултат на действията на прокуратурата настъпило и много сериозно влошаване на семейните взаимоотношения между ищеца и съпругата му, като разводът помежду им „е бил на косъм“. В професионален план, мечтите и желанията на ищеца да направи кариера и да се издигне в работата си, били безвъзвратно унищожени.

Сочи се с ИМ, че ищеца бил обвинен заедно с още 18 души свои колеги, като случаят бил публично разгласен в медиите- както национални, така и регионални. Още на 12.09.2006г., политикът Р. П., тогава в качеството си на Министър на вътрешните работи, в ефира на БТВ и Нова телевизия обявява че цялата група, тогава служители на Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, са присвоили огромна парична сума, в размер на 2.5 млн.евро. На 13.09.2006г. в националния вестник „Монитор“ е публикувана статия, в която се твърди, че над 2.5 млн.лева „са източени“ от граничните пунктове Кулата и Златарево. На 15.09.2006г. по национална телевизия „БТВ“, в най-гледаното предаване „Тази сутрин“, Директорът на Окръжна дирекция „Полиция“-Благоевград комисар К. Г. дава 2 убедено мнение за извършване на престъплението от страна на ищеца и неговите колеги.

Към този момент същите дори не са привлечени в качеството им на обвиняеми. Тази „новина“ е публикувана и на интернет-сайта на предаването същия ден вечерта. В хода на досъдебното производство, наблюдаващият го прокурор от РП-Петрич Л. М., по национални телевизии дава убедени изявления в смисъл, че уличените са присвоили огромните суми. В националните вестници „Труд“, „24 часа“, „Уикенд“ и „Стандарт“ излизат публикации, в които се твърди, че парите действително са присвоени. С подобни статии излиза и регионалният вестник „Струма“ и то в продължение на няколко дни подред. В интернет пространството също така имало много статии, станали достояние на неограничен кръг от читатели. В различни публикации увреденият бил определен едва ли не като „виновен“, „престъпник“, „крадец“. В резултат на това повечето роднини, близки и приятели започнали да се отнасят с недоверие и резервираност към него, а голяма част от приятелите и познатите му се отдръпнали и не желаели да контактуват и да общуват с увреденото лице. Чувал че за него се говори, че „бил станал бандит", поради което загубил много контакти и приятелства.

Като последица същият изпаднал в дълбока депресия; самоизолирал се; затворил се в себе си; изпитвал силно чувство на срам от околните; ограничил личните и социалните си контакти; не излизал от дома си; не желаел да се вижда с приятели и познати; чувствал се безполезен; смятал, че животът му е съсипан.

Поддържа се от ищцовата страна, че тежестта на непозволеното увреждане се засилва и от изключително продължителния срок както на разследването, така и на съдебното производство. На ищеца е било повдигнато обвинение на 14.09.2006г., а по обвинителен акт на прокуратурата е било редовно образувано наказателно общ характер дело едва на 30.05.2012г. Изтекли са 6 години на притеснения от неизвестното, от стрес породен от неяснотата дали ще има обвинение в крайна сметка и ако да- за какво точно престъпление, въз основа на какви доказателства и прочее. След като производството най-накрая стига до съдебна фаза и делото започва в РС Кюстендил, последват десетки съдебни заседания, на които ищецът чинно се е явявал. Всяко едно такова явяване е било свързано с голям стрес, притеснения, страх от постановяване на осъдителна присъда и др.такива. Кошмар, който е продължил още цели 10 години. В крайна сметка всичко приключва, но са минали цели 16 години! Животът на ищеца е напълно съсипан и това не може да се поправи.

Независимо че в крайна сметка обвиняемият е бил оправдан, той е продължил и продължава да търпи и до днес неблагоприятните последици от упражнената срещу него наказателна репресия на прокуратурата, както в психологически план, така и в чисто физически. Като резултат същият се е променил изцяло психологически; станал е значително по-затворен, много по-нервен и избухлив към околните; емоционално съсипан - в ежедневието не проявява радост, не изпитва щастие, не се усмихва, не се смее, обезверен е. Във физически и социален план - с постоянно високо кръвно налягане, страдащ от безсъние и кошмари; с влошени семейни взаимоотношения; без желание да за общуване с околните.

Твърди се с ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че в резултат на незаконните действия на ответника, ищеца е загубил работата си и по този начин е 3 претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. Още в деня на привличането му като обвиняем - на 14.09.2006г., напълно незаконно, на „основание“ Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове /ДВ, бр.54/31.05.2002г./, му е отнет пропускът за достъп до ГКПП, което е направило невъзможно изпълнението на трудовите му функции като контрольор в Управление „Пътни такси и разрешителни“- Кулата. Цитираният пропуск не му е върнат изобщо. На практика ищецът е останал без работа в резултат на действията на ответника.

Изложени са доводи с ИМ, че Управление „Пътни такси и разрешителни“ е създадено по силата на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Пътища“, приет с ПМС № 143/25.07.2000г.. Правилникът е действал към 15.09.2006г. Само 4 дни по-късно същият е отменен с влизане в силата на ПМС № 240/08.09.2006г. за приемане на Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на фонд „Републиканска пътна инфраструктура“ и на неговата администрация, който продължава да урежда дейността на Управление „Пътни такси и разрешителни“. Същият е отменен с ПМС № 219/05.09.2008г. за приемане на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Национална агенция „Пътна инфраструктура“ и на нейната администрация и на Тарифа за таксите, които се събират от Национална агенция „Пътна инфраструктура“. Управление „Пътни такси и разрешителни“ продължава дейността си по силата на този правилник. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата обаче /обн. ДВ бр.75/18.09.2009г/, правомощията, свързани с осъществяването на контрол на граничните контролнопропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чужестранна регистрация, за заплащане на таксите по чл. 10 от Закона за пътищата, са възложени на длъжностни лица на Агенция „Митници“. Така на практика Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Национална агенция „Пътна инфраструктура“ престава да съществува. С разпоредбата на § 29, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗП /обн. ДВ бр.75/18.09.2009г./, специално се регламентират трудовите правоотношения с работниците и служителите от Управление "Пътни такси и разрешителни" в Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет, които се прекратяват при условията на чл. 328 ал.1, т.2 от Кодекса на труда /закриване на част от предприятието/ от влизането в сила на измененията в Устройствения правилник на Агенция "Митници". С ПМС № 241/07.10.2009г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция „Митници“, приет с ПМС № 1 на МС от 2001г. /обн. ДВ, бр. 4/2001г./, което постановление е обнародвано в ДВ, бр.81/13.10.2009г., са въведени правомощията на митническите служители за събирането на таксите и глобите, които са били в правомощията на закритото Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Национална агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл. 5, ал. 5 от КРБ, това изменение на Устройствения правилник на Агенция „Митници“ влиза в сила в тридневен срок от обнародването си, т,е. считано от 17.10.2009г.