Определение № 242 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. П., 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

ИВАНИНА ИГН. И.А като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500218 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във връзка с чл.415, ал.5 от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните – П., представлявана от директора д-р Г.Ч. ОНС „доктор“, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Н.Ц.“ № 4, ЕИК **********, против определение № 172/01.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 20235210101252 по описа на Районен съд В., с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8 от 09.01.2024 г., по ч. гр. д. № 1252/2023 г., по описа на същия съд.

В частната жалба се твърди, че съдът не се е съобразил с т.2 от ТР № 6/14.03.2014 г., постановено по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че когато на съда е служебно известно за извършването на процесуалните действия в срок, този случай представлява изключение от правилото, че съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения. Искането е определението за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение да бъде отменено.

В законния срок е постъпил отговор на частната жалба от К. И. К., ЕГН **********, от гр.В., ул.“В.Г.“ № 40 чрез неговия процесуален пълномощник с искане определението на РС-В. да бъде потвърдено. Ответникът по частната 1 жалба твърди, че трайната съдебна практика сочи, че при липса на доказателства за предявен в дадения от съда срок положителен установителен иск, представени от заявителя в заповедното производство пред заповедния съд, издадената заповед за изпълнение на парично задължение се обезсилва в съответствие с разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК. Цитират се множество определения на различни съдилища в страната в този смисъл.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8 по ч. гр. д. № 1252/2023 г. по описа на ВРС е издадена на 09.01.2024 г. На 18.01.2024 г. от длъжника е постъпило възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, подадено в срока по ал.2 и с разпореждане № 143/ 19.01.2024 г. районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Това разпореждане е получено от взискателя на 25.01.2024 г. На 21.02.2024 г. заявителят по ч.гр.д. № 1252/2023 г. Областна дирекция по безопасност на храните – П. е предявил искова молба по чл. 422 ГПК срещу от К. И. К., приета във ВРС под вх.№ 1322/21.02.2024 г., по която е образувано гр. д. № 199/2024 г. по описа на В.ския РС. Делото е разпределено на същия съдия - Лилия Терзиева, на който е разпределено и ч.гр.д. № 1252/2023 г. на ВРС. С разпореждане по гр.д. № 199/2024 г. на съдията-докладчик от 22.02.2024 г е разпоредено прилагането на ч.гр.д.№ 1252/2023 г. към вече образуваното гр.д. № 199/2024 г. Този факт не е оспорен от ответника в депозирания писмен отговор по частната жалба, поради което въззивният съд го приема за безспорен. С разпореждане от 01.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1252/2024 г. съдията-докладчик Л. Терзиева е приела, че заявителят не е изпълнил указанията, които съдът е дал с разпореждането от 19.01.2024 г. и които са съобщени на заявителя на 25.01.2024 г. - за представяне на доказателства за предявяване на иск по чл.

422 ГПК за установяване на вземането си в дадения едномесечен срок, поради което е обезсилил заповедта на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

Представянето на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на съда на исковата молба на заявителя, но и уведомяването на съда по делото, 2 образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. В своята практика ВКС приема обаче, че като изключение от това правило би следвало да се приеме само случаят, когато съдът по заповедното производство е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебния състав, разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение; същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта и редовността на исковата молба. В този случай фактът на предявяването на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен (чл. 155 ГПК). (В този смисъл - Определение № 111 от 25.01.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3917/2022 г., Определение № 107 от 4.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2014 г., III г. о., ГК и др.). За да достигне до този извод, ВКС се позовава на приетото в т.2 от ТР № 6/14.03.2014 г., постановено по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като приема, че постановките, възприети в това тълкувателно решение, са приложими и в случаите, когато съдията-докладчик по положителния установителен иск е същият, който е издал заповедта за изпълнение на парично задължение в заповедното производство.

С оглед на тълкуването, дадено от ВКС и като съобрази фактите по делото, въззивният съд приема, че на съдия Терзиева е било служебно известно, че Областна дирекция по безопасност на храните – П. е изпълнила в срок указанията на съда и е предявила иск по чл. 422 ГПК, по който е образувано гражданско дело, което е разпределено на същия съдия, който се е запознал с исковата молба и е разпоредил прилагането на ч.гр.д. № 1252/2023 г. към вече образуваното гр.д. № 199/2024 г. по описа на ВРС. Съгласно чл.129 от ГПК редовността на исковата молба се проверява преди образуването на делото, защото при наличието на нередовност съдът дава указания за отстраняването им и при неизпълнението на тези указания исковата молба се връща на ищеца. Очевидно е, че след като е образувал гр.д.

№ 199/2024 г., съдията-докладчик е извършил проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, приел я е за редовна и допустима и е образувал гражданско дело с посочения номер, като дори по искане на ищеца е постановил да се приложи като доказателство по делото и ч.гр.д. № 1252/2023 г.

За да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично 3 задължение, районният съд е формирал изводи в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение, поради което обжалваното определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 172/01.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 20235210101252 по описа на Районен съд В., с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8 от 09.01.2024 г., по ч. гр. д. № 1252/2023 г., по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4