Решение № 219 от 13.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Ямбол, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20232300500168 по описа за 2023 година

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №50/01.02.2023 г., постановено по гр.д.№617/2022 г. по описа на ЕРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София да заплати на Х. Д. Х. от гр. *, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 614,32 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.08.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 от ГПК сумата 400,00 лева разноски по делото. ЕРС е осъдил Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 50,00 лв върху размера на уважените искове и сумата от 200,00 лв разноски по делото /за експертиза/, изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност – съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, 1 режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2018 г. приложима била Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г., а за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Х. Д. Х. чрез пълномощниците му адв. Б. и адв. С. от АК-Бургас, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се представляват.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор между страните, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-икономическа експертиза, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 02.08.2019 г. до 10.07.2020 г., ищецът е положил нощен труд в размер общо на 498 часа, които преизчислени в дневен с коефициент 1.143 , възлизат на 569 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 71 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 614,32 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд.

С обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявения иск, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно 2 приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, уреждащ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, който коефициент е 1,143.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е основателна, а решението е неправилно. Съображенията са следните:

Основното оплакване на въззивника е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота в ЗМВР, която да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на НСОРЗ.

По този въпрос към датата на произнасяне на настоящото решение е постановено задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото ТР е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да бъдат разгледани, като първата предпоставка е празнота в закона, но ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете, тъй като нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа. При съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР с чл.140 КТ ВКС е приел, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Независимо от това, различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, според ВКС се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР. Посочено е, че разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С наредбата, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд от служителите на МВР. Посочено е от ВКС, че действително в издадените от министъра на вътрешните работи наредби (които са цитирани и от районния съд) липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове труд в дневни с коефициент, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. С ТР е прието, че не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, тъй като случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни и при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за 3 заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл.69 КСО/ и др. Именно тези разрешения на специалния закон ЗМВР, според ВКС съответстват и на правото на ЕС, както и на решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20.