Определение № 1172 от 16.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1172 гр. Габрово, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500587 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юр. Е. К., против разпореждане от 03.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1617/2024 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 245,51 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.02.2023 до 06.03.2024 г., 211, 45 лв. лихва за забава от 16.02.2023 до 06.03.2024 г. и законна лихва в размер на 143, 76 лв. дължима от датата на предсрочната изискуемост до 26.09.2024 г., против длъжника Д. К. И..

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценявал валидността на договора. Посочва се, че заповедният съд неправилно е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението в обжалваната частта, тъй като искането дружеството за присъждане на договорна лихва е свързано с изпълнението на договора от страна на длъжника, освен това дружеството няма задължение да посочва методиката по която се изчислява ГПР, след като той отговаря на изискването по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а законната лихва за забава не представлява и не произтича от неравноправна клауза на договора и същото не противоречи на закона и добрите нрави. Моли се, да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за претендираните суми.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. К. И., за парично вземане от 2 630, 72 лв., от която: 800 лв. - главница по договор за потребителски кредит; 245,51 1 лв., - представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.02.2023 г. до 06.03.2024 г.; 320 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет ФАСТ;

480 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет ФЛЕКСИ; 30 лв. незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата от 400 лв. незаплатена такса по забава повече от 90 дни за плащане на вноска по кредита начислена на 20.03.2024 г.; 211, 45 лв. - лихва за забава от 16.02.2023 г. г. до 06.03.2024 г.; както и 143, 76 лв. - законна лихва от 06.03.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост до 26.09.2024 г. подаване на заявлението в съда.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. По отношение на претендираните възнаграждения по допълнителен пакет е приел, че с уговорките в него, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона и същите са нищожни, като противоречащи на императивни изисквания на закона, като същите противоречат и на изискванията на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни доводи.

Приел е, че е приложима нормата на 23 от ЗПК и е дължима само чистата стойност на кредита.

Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен.

Въззивният съд констатира, че договорът, въз основа на който заявителя основава правата си досежно процесните вземания, е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги ФАСТ и ФЛЕКСИ са нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, и същите са на стойност почти равна на тази на предоставените заемни средства, поради което посочения в договора ГПР от 41 % не е действителния.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост по см. на чл. 22 от ЗПК. В случая, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. единствено главницата и не се дължат лихви и други разходи по кредита.

По отношение на претендираната мораторна лихва за забава върху вземанията, съдът правилно е отхвърлил заявлението, тъй като не става ясно върху кои от претендираните вземания се претендира същата – върху цялото претендирано със заявлението вземане от 2 630, 72 лв. или само върху отделни негови части, доколкото, видно от посоченото по – горе вземанията по процесния договор за потребителски кредит се основават на неравноправни 2 клаузи, които водят до недействителност на същия по см. на чл. 22 от ЗПК. В този случай мораторната лихва за забава се дължи върху чистата стойност на кредита, при недействителност на договора по см. на чл. 22 от ЗПК, като падежът настъпва от поканата по аргумент на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, което в процесния случай се явява заявлението по чл. 410 от ГПК.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната част и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.10.2024 г. постановено по ч. гр. д.

№ 1617/2024 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е отхвърлено частично заявление на „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 245,51 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.02.2023 до 06.03.2024 г., 211, 45 лв. лихва за забава от 16.02.2023 до 06.03.2024 г. и законна лихва в размер на 143, 76 лв. дължима от датата на предсрочната изискуемост до 26.09.2024 г., против длъжника Д. К. И., ЕГН **********, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3