Решение № 509 от 10.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Плевен, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20254430103705 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от “***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***“ №*** ЕИК ***, представлявано от В.С. и Д.М., чрез Д.П., против К. В. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Плевен,ул.“***“ №***.

В молбата се твърди, че „***“ АД, в качеството си на кредитор е подала в Районен съд - Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 - извлечение от счетоводните книги на „***“ АД. Сочи се, че е образувано ч.гр.д.№2688 по описа за 2025г. на Районен съд - Плевен срещу К. В. И., ЕГН **********, като в заявлението се претендирало да заплати на „***“ АД парично вземане както следва: Главница - 872,22 лева; Договорна лихва 402,61 лева от 20.05.2023г. до 23.03.2025г.; Обезщетение след изискуемост 11,31 лева от 24.03.2025г. до 28.04.2025г.; Дължими такси и разноски - 104,80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2025г.

Твърди се, че с Определение №2249 от 30.04.2025г. по ч.гр.д. №2688/2025г. по 1 описа на Районен съд Плевен, Съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя „***“ АД, като на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК е приел, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Р.България.

Твърди се, че ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в размер на 1000 лева, съгласно сключен Договор за допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица. Сочи се, че е определена падежна дата по кредита 20-то число на месеца. Твърди се, че е договорен срок за на кредита от 60 месеца. Твърди се, че усвоената част от кредитния лимит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 24,95% /двадесет и четири цяло и деветдесет и пет стотни процента/ годишно или 0,07% /нула цяло нула седем стотни процента/ на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент /РЛП/, в размер 0,06% /нула цяло нула шест процента/ и фиксирана надбавка в размер на 24,89%. РЛП представлява индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над един ден до две години“ за карти в BGN/лихвен бенчмарк 6-месечен EURIBOR за карти в EUR и иБП. При отрицателна стойност на РЛП, същата се приема за стойност нула.

Твърди се, че кредитополучателят по договора е преустановил плащанията и поради неизпълнение на чл.14, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1 /неплащане на минимални суми за револвиране/ от Договора „***“ АД, ползването на кредитния лимит е прекратено.

Към 29.05.2025г., ищецът твърди, че непогасените минимални суми за револвиране са 5 /пет/ броя както следва:

1. 20.05.2023г. в размер на 30 лева

2. 20.06.2023г. в размер на 30 лева

3. 20.07.2023г. в размер на 30 лева

4. 20.08.2023г. в размер на 30 лева

5. 20.09.2023г. в размер на 30 лева.

Твърди се в исковата молба, че поради неплащане на минималните суми за револвиране на кредита и на осн. чл.14, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1 от Договора, „***“ АД е обявила кредита за предсрочно изискуем, чрез поканауведомление изх.№0030-20-***/29.01.2025г., връчена при условията на чл.47 2 от ГПК, чрез ЧСИ ***, рег.№***, район на действие ОС-Плевен.

Отправено е искане, в условията на евентуалност в случай, че Съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната от ищеца дата, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, че ищецът заявява че с депозирането на настоящата искова молба „***“ АД обявява предсрочна изискуемост на Договор за допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 01.07.2022г. в размер на пълния му неизплатен остатък.

Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде осъден К. В. И., ЕГН ********** с адрес: гр.Плевен, ул.“***“ №3*** да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „***“ № *** следните суми: Главница - 872,22 лева; Договорна лихва - 402,61 лева от 20.05.2023г. до 23.03.2025г.; Обезщетение след изискуемост - 11,31 лева от 24.03.2025г. до 28.04.2025г.; Дължими такси и разноски-104,80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК назначеният *** представител на ответника К. И. - адв.П. П. от ПлАК излага доводи, че претенцията е недопустима, неоснователна и недоказана.

Прави възражение за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. Възразява срещу легитимацията на ищеца да предяви претенцията по отношение на описаното вземане. Счита, че не е налице валидно извършена цесия на вземането, поради което и настоящия кредитор не може да черпи права, като активно легитимирана страна в процеса.

Оспорва по основание и по размер предявения иск за сумата от 1390,94 л е в а претендирана главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата и законна лихва за забава върху главницата, такси и разноски Счита, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит (ЗПК), като се позовава на чл. 10 от ЗПК, че Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и по ясен и разбираем начин.

Намира, че клаузите на договора за кредит не са ясни и разбираеми, 3 поради което договорът е нищожен. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК.

Оспорва претенциите за размера на главницата, лихви и неустойки, като сочи, че дори да се приеме, че въпреки изложеното по-горе Договорът за кредит е действителен, ищецът не бил ангажирал никакви доказателства, удостоверяващи забавата в плащанията на вноските по кредита. Поради гореизложеното счита, че не би могло да се приеме, че кредитът основателно е обявен за предсрочно изискуем. Излага съображения, че срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия кредитор, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Посочва, че заложената в договора предварителна уговорка/ чл.9 от договора прехвърляща към глава X от Общите условия/, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредитора, изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател.

Счита, че не е ясно кога точно е обявена твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост.

Счита, че клаузите за начисляване на договорна лихва са нищожни, тъй като противоречат на закона и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че представляват неравностойни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Клаузите не са индивидуално определени - когато те са предварително изготвени от търговеца, ответникът кредитополучател не е имал възможност да влияе върху съдържанието им - по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, уговорени са в негова вреда и по този начин накърняват неговите права и законни интереси. Също така не отговарят на изкискванията за добросъвестност и на добросъвестната търговска практика, като това води до съществено неравновесие между правата на страните по процесния Договор. Прави извод, че от представените писмени доказателства клаузите на Договора за кредит са предварително и едностранно формулирани 4 от кредитора преди сключване на съответния вид кредитен договор, поради което счита, че клаузите не са индивидуално уговорени. Позовава се на чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Счита, че обявяването на кредита за изискуем или предсрочно изискуем, не е извършено по надлежния ред. Излага доводи, че връчването на *** представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника в първоинстанционното производство (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на ***ия представител, които да доведат до знанието на длъжника за предсрочната изискуемост на сумите по кредита), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.

Оспорва процесният договор за кредит между ищеца и представлявания от ***ия представител ответник. Счита го за несъответстващ на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че липсва стандартен формуляр по смисъла на чл.

5, ал. 2 от ЗПК.

Поддържа доводите за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК - че е несъответен с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9; 9А и т. 10 от ЗПК, поради което в случай, че ищецът проведе успешно пълно и главно доказване на твърдените факти, се дължи само чистата стойност по кредита съобразно чл. 23 от ЗПК, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Счита, че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК с оглед липсата на описани по ясен и разбираем начин елементи от договора.

Оспорва размерите на претендираната главница, редовна възнаградителна лихва тъй като счита за изцяло неясно как са формирани.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Направени са доказателствени искания – по чл.190 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от *** П. М., като исковата молба се поддържа по изложените съображения.

В открито съдебно заседание ответникът К. И. не се явява, представлява се от назначения *** представител адв. П. П. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 5 тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от Определение №2249 от 30.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№2688 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен /л.8 от делото/, потвърдено с Определение №975 от 01.07.2025г., постановено по в.ч.гр.д.

№423 по описа за 2025г. на Окръжен съд – Плевен, в сила 28.06.2025г. /л. 94л.95 от делото/, че е отказано на осн. чл. 411, ал.2, т.5 ГПК издаването на запоед за изпълнение по чл. 417 ГПК против К. И. и са дадени указания на заявителя „***“ АД в едномесечен срок да предяви осъдителен иск. В указания срок е предявен осъдителния иск и е образувано настоящото производство.

Установява се от приложеното на л. 14-л.20 от делото заверено копие на допълнително споразумение, че вземането на „***” АД гр. София произтича о т Договор за допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 01.07.2022г.

За изясняване на размера на задължението на ответника към ищцовото дружество в хода на съдебното дирене е прието заключението на съдебносчетоводна експертиза, което Съдът кредитира, като мотивирано, обосновано и пълно. Съгласно заключението, и дадените от *** В. В. в открито съдебно заседание уточнения, според Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за физически лица от 01.07.2022г., „***“ АД предоставя на клиента К. В. И. ползването на револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв. Кредитът е револвиращ и при погасяването му, погасената част може да бъде усвоена отново. Определена е падежна дата по кредита - 20-то число на месеца. Договорен е срок на кредита 60 месеца.