Решение № 18360 от 11.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18360 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110127234 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ......... против С. И. С. и Г. Н. К..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 42, находящ се в гр. ............

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 333, 86 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 104, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 10.04.2024 г.; сумата 56, 48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 12, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2020 г. – 27.07.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва – С. И. С. – 2/3 и Г. Н. К. – 1/3. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от страна на ответника С. И. С. е постъпила 1 молба, с която сочи, че задължението е изцяло погасено с плащане, извършено на 04.06.2024 г.

С протоколно определение на съда от 10.10.2024 г. между страните е отделено като безспорно, че: през исковия период ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот; процесният имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение; налице е забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; с извършено на 04.06.2024 г. плащане задълженията са изцяло погасени от страна на ответника.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата сума;

Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.

Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения фискален бон от 04.06.2024 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е 2 дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, който е топлоснабден.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите 3 условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; за исковия период до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена възлиза на исковата сума; налице е забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на исковата сума.

С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за стойността на доставената топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на дяловото разпределение и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез плащане в хода на процеса, което се потвърждава от представения фискален бон от 04.06.2024 г.

Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, в чиято полза следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и доколкото всички обстоятелства са безспорни между страните, съдът определя в размер на сумата от 25 лв.

Ответниците нямат право на разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ......... срещу С. И. С., ЕГН ********** и Г. Н. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за: сумата 1 333, 86 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № 42, находящ се в гр. ..........., ведно със законна лихва от датата 4 на исковата молба – 14.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 104, 09 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 10.04.2024 г.; с у м а т а 56, 48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 14.05.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 12, 09 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2020 г. – 27.07.2023 г., които се претендират от ответниците в условията на разделност, както следва: С. И. С. – 2/3 и Г. Н. К. – 1/3 – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН ********** и Г. Н. К., ЕГН ********** да заплатят на ........., ЕИК ........., на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 25 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5