Решение № 260107 от 24.02.2021, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 4770/2019
- Вид
- Решение № 260107
- Подписан
- 24.02.2021
- В сила
- 16.03.2021
- Състав
- КАЛИН ТИФОНОВ ТОДОРОВ
Други актове по делото
- Определение № 282 от 28.01.2020 · КАЛИН ТИФОНОВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш
Е Н И Е № гр. Враца, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4770 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит (за издаване на кредитна карта).
В исковата молба и допълнителната такава от 27.12.2019г. ищецът "Обединена Българска Банка" АД, гр. С., твърди, че по Договор за издаване на кредитна карта GloBul
ОББ Master Card от 16.05.2008г., сключен с ответника Р.Е.Г., ЕГН **********, е предоставил банков кредит с първоначално одобрен размер 500 лева, а кредитополучателят се е задължил да го издължава в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на договора за банков кредит. Поддържа, че след изтичане на крайния срок на договора, длъжникът не е погасил задълженията си към банката, каквото е изискването на т. 10 от договора за кредит. Посочва, че въз основа на издаден в негова полза изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 471/2015г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ. Моли съда, след като се увери в основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Р.Е.Г., че последния му дължи следните суми: 497, 30 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта GloBul
ОББ Master Card от 16.05.2008г.; 19, 16 лв. договорна лихва за периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; 0, 63 лв. наказателна лихва за периода 16.05.2008г. - 28.04.2009г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.06.2009г., до окончателното им изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати и направените съдебни разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
С определение № 1496 от 10.08.2020г. е заличена като страна ответник по делото Р.Е.Г. и на негово място е конституирана С.Р.Г.
(негова дъщеря) като ответник по делото.
Ответницата
С.Р.Г.
***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебните заседания, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни и моли съда да ги отхвърли като й присъди направените по делото разноски. Твърди, че преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. No 1386/2009 год. на ВРС и са издадени Заповед № 826 от 03.06.2009 год. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 04.06.2009 год., във връзка със застрахователно събитие на 2008 г. - неплащане на вноски по кредит по Договор за предоставяне на кредитна карта от 16.05.2008 год., ЗК „Лев Инс" АД е заплатила застрахователно обезщетение на "ОББ" АД в размер 517.09 лв. по щета No **********/2008 г. и е встъпила в правата на "ОББ" АД срещу кредитополучателя по договора Р.Е.Г.. Счита, че след като още през 2008 год. застрахователната компания е погасила дълга на Р.Е.Г., то към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 01.06.2009 год., "ОББ" АД не е имала вземане към посочения като длъжник, т.е. не е имала правен интерес от подаване на това заявление, съответно няма правен интерес и от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК, поради което моли съда да прекрати производството на това основание. Поддържа, че не дължи претендираните суми - главница и лихви, както и сумите за държавна такса и разходи по ч.гр.д. № 1386/2009г. на ВРС поради липса на правен интерес от подаване на заявление по чл. 417 от ГПК.
Прави възражение, че искът е погасен по давност. Възразява и срещу прекомерността на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебните заседания, в писмена защита и в становище, депозирано в съдебното заседание на 13.01.2021г., процесуалният представител на ищеца също е навел твърдения за недопустимост на настоящото производство поради обстоятелството, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, подадено от ответницата, не е било в предвидения от закона срок, поради което заповедта за незабавно изпълнение е била влязла в сила. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било предходно образувано изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721, по което заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Р.Е.Г. на 09.06.2010г., в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, че на 23.06.2010г. е изтекъл двуседмичния срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение и че поради неподаването му в този срок, на 24.06.2010г. заповедта за изпълнение е влязла в сила и подаденото срещу нея възражение през 2019г. е недопустимо.
Поради това, че допустимостта на възражението обуславя и допустимостта на исковото производство по чл.422 ГПК, моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо.
По възражението на ищеца за недопустимост на предявения установителен иск и искането му за прекратяване на производството по делото, съдът намира следното:
При издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок, считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител /чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК/. Този срок е по съществото си преклузивен и спазването му ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК. Съдът не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е подадено в срок - в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, обвързваща допустимостта на иска от наличието на подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Съдът, сезиран с установителния иск, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост, включително относно спазването на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Съображенията са, че независимо от указанията до заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът, който разглежда иска, не е освободен от задължението да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което е ограничено със срок.
При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
По отношение на спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните. (т.5а и т.10а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
В настоящия случай от приложените по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС и по настоящото дело доказателства, както и от приложените копия на изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721 и изп. дело № 20158410400471 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, се установява, че въз основа на изп. лист от 04.06.2009г., издаден по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС, първоначално е било образувано изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721 с длъжник Р.Е.Г.. На 14.04.2010г. е била изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Видно от приложеното уведомление до Р.Е.Г. с разписка към него (л. 113 по делото), връчителят на съобщенията е отбелязал, че многократно е търсил лицето, не е имал достъп до апартамента и входната врата е била заключена, поради което на 25.05.2010г. е залепил уведомлението на входната врата на входа и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия на адреса на длъжника. С уведомлението длъжникът е поканен в двуседмичен срок, считано от 25.05.2010г., да се яви в кантората на ЧСИ В. Й., за да получи покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 152/2010г. Видно от разписката на гърба на покана за доброволно изпълнение (л.114 гръб), на 27.05.2010г. в кантората на ЧСИ В. Й. се е явило лицето Т.В. И. - нов собственик на жилището, който е посочил, че длъжника не живее там, че жилището е купено от него и съпругата му през 2004г. и че няма данни за длъжника. Посочената информация е удостоверена с подписите на Т. В. И. и ПЧСИ Т. М.. На същата дата - 27.05.2010г., ЧСИ е разпоредил уведомлението до длъжника да се приложи в цялост и взискателят да представи актуален адрес или да се назначи особен представител. Разпореждането е обективирано върху разписката към уведомлението (л. 113 по делото). Видно от приложеното копие от изп. дело № 20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721, справка за адресната регистрация на длъжника Р.Е.Г. не е извършвана и не е назначаван особен представител на длъжника. С постановление от 14.11.2014г. по изпълнителното дело е прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради непоискани изпълнителни действия в продължение на две години. Съобщението за прекратяване на производството е връчено на длъжника Р.Е.Г. чрез залепване на уведомление (л.116-л.117 по настоящото дело).
Впоследствие въз основа на изп. лист от 04.06.2009г., издаден по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС е било образувано и изп. дело № 20158410400471 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 отново с длъжник Р.Е.Г.. По това изпълнително дело до длъжника са изпратени 4 броя покани за доброволно изпълнение, които не са му връчени (приложени са по делото на л.59-66 и по изпълнителното дело). На 24.04.2019г. е направена справка от НБД "Население" (л.60 по изп. дело), от която се установява, че Р.Е.Г. е починал. На 31.07.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение на С.Р.Г., конституирана като длъжник по изпълнителното дело на мястото на починалия Р.Е.Г., и на 07.08.2019г. последната е депозирала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1386/2009г. по описа на ВРС (л.25). С разпореждане от 02.10.2019г. (обективирано върху писмо на ЧСИ Н.
М. вх. № 16951/01.10.2019г. - л.36 по делото) заповедният съд е констатирал, че възражението на длъжницата е подадено в срок и е разпоредил да се връчи на заявителя копие от възражението за предявяване на иск по чл.415 ГПК.
При така установените факти, по отношение допустимостта на производството, от правна страна съдът намира следното:
В производството по изп. дело №
20107210400152 по описа на ЧСИ В. Й., рег. № 721 заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена лично на длъжника Р.Е.Г., при което се е развила процедура за връчване на заповедта по чл. 47 от ГПК. Ето защо съдът следва да прецени дали са спазени правилата за връчване на поканата за доброволно изпълнение със заповедта за незабавно изпълнение на длъжника чрез залепване на уведомление, действали към момента на връчването им.
Съгласно чл.47 ГПК (редакция бр.
13 от 16.02.2010 г., преди измененията, обнародвани в ДВ бр.86/27.10.2017 г.) когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея (ал.1); в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението (ал.2); когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото; ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2 (ал.3); когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1 (ал.4); съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината (ал.5); разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение (ал.7).
Разпечатката съдържа 33 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68548b0e-95cb-4ca4-8af1-0209fea6b3f8