Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1281 от 08.12.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2942/2023
Вид
Решение № 1281
Подписан
08.12.2023
Състав
Симона Пламенова Кирилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Перник, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720102942 по описа за 2023 година

Н..

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Е. Е. Н. и А. С.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. При изложените твърдения се иска в отношенията между стрА.те да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност по ½ ид.ч. от следните суми: 1495,60 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлофициран имот, находящ се *************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 272,04 лв. представляваща 1 законна лихва за забава на месечните плащА.я за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1022/2023 г. на ПРС. Претендират се разноски.

Ответниците не са депозирали писмен отговор. В с.з. се явяват лично и оспорват предявените искове по основА.е и размер. Акцентира се върху обстоятелството, че и двамата на практика живеят в различни жилища, а процесният имот е необитаем, поради което сума не следва да бъде начислявана.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на стрА.те, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждА. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. В настоящия случай се установи, че вземА.ята, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за стрА.те по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувА. във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Тези правила уреждат взаимоотношенията при продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото 2 дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

От представения договор за покупко-продажба от 25.05.1998 г. и препис-извлечение от акт за граждански брак се установява, че ответникът Е. Н. е придобил възмездно правото на собственост върху процесния апартамент, докато се е намирал в граждански брак с ответницата А. Н., сключен през **** По силата на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г., аналогична на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. и чл. 21, ал. 1 от сега действащия СК от 2009 г., придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, поради което процесният имот е бил придобит в режим на СИО от двамата ответници.

Видно от преписа-извлечение от акт за сключения граждански брак, същият е бил прекратен с развод между стрА.те на *********, поради което с прекратяване на брака чрез развод съпружеската имуществена общност също е била прекратена към тази дата, респ. се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост върху имота при равни квоти между двамата ответници – по ½ ид.ч., което не се оспорва.

Н а 17.10.2014 г. ответникът Е. Е. Н. е депозирал до „Топлофикация-Перник“ АД заявление-декларация за откриване на партида за битови нужди за процесния имот в **********

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато топлоснабденият имот е жилище, което е било притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК между двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността. Договорът между трето ползващо се лице и топлопреносното предприятие се презумира с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По аргумент от цитирА.те тълкувателни разяснения, и доколкото след развода между стрА.те, респ. трансформацията на бездяловата СИО в обикновена дялова съсобственост, отв. Е. Н. е депозирал заявление за откриване на индивидуална партида на негово име за процесния имот и партидата на практика се води на негово име (видно от извлечението по сметки), съдът намира, че в процесния случай налице е индивидуален договор между отв.

Е. Н. и ищцовото топлопреносно предприятие. При наличие на индивидуален договор, сключен с отв. Е. Н., единствено той е легитимиран да заплаща задълженията за доставка на топлинна енергия, като исковете срещу отв. А. Н. следва да бъдат отхвърлени поради липса на пасивна материална легитимация.

По делото е прието заключение на СТЕ, неоспорено от стрА.те, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискА. на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От заключението се установява, че монтирА.те в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения 3 тип, поради което са годни за търговско измерване и показА.ята им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирА. и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.