Определение № 342 от 03.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Ловеч, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500194 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане рег.№496/20.02.2025 г. постановено по ч.гр.д.№174/25 г. РС-Ловеч е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. М. Д. ЕГН ********** поради неотстраняване на нередовности в заявлението и е указано на заявителя, че в 1 месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като довнесе ДТ съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№2691/28.02.25 г. от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н. срещу Разпореждане рег.№ 496 от 20.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. №174/25 г. по описа на РС – Ловеч, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. М. Д. с твърдения, че постановения съдебен акт е неправилен.

Жалбоподателят изтъква, че заповедното производство съдът проверява дали претендираното вземане е спорно, а не дали то съществува. Счита, че е достатъчно в заявлението да се посочат основните факти и обстоятелства, от които произтича вземането, като съдът проверява дали вземането е спорно и едва когато постъпи възражение от страна на длъжника, то заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си. Цитира в подкрепа на твърденията си практика на окръжни съдилища. Счита, че подаденото заявление е редовно и неправилно РС е дал указания за отстраняване на нередовности.

Отново цитира практика на ОС в подкрепа на становището си, че искането за конкретизация на претенциите е неоснователно, тъй като те са достатъчно конкретизирани.

1

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като вместо това да се произнесе по същество, като бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, претендирани в подаденото заявление.

Съдът като се запозна с доказателствата по гр.д.№174/25 г. на ЛРС и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 26.02.25 г., а частната жалба е подадена на 27.02.25 г. в указания 7 дневен срок, поради което е допустима и съдът ще следва да я разгледа по същество.

На 28.11.2024 г. „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу М. М. Д. с адрес **** ЕГН ********** пред СРС, като е образувано гр.д.№70849/24 г.. След справка за постоянен и настоящ адрес се установява, че лицето има за постоянен адрес и настоящ адрес **** и делото е изпратено по компетентност на РС-Ловеч, където е образувано под №174/25 г.

В заявлението се претендира дължимост на сумата 550 лв. главница, договорна лихва 34,85 лв. за периода 25.10.21 г. до 8.02.22 г, обезщетение за забава 343,21 лв, считано от 26.10.21 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС до окончателно изплащане на задължението. Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по договор за паричен заем №58****, сключен на 12.10.2021 г. между „“Сити кеш“ ООД и М. М. Д., прехвърлено по силата на Приложение №1/12.07.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 26.08.21 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. В т.12 е изложено, че произхода на това задължение са неплатени суми по договор за заем, като по силата на този договор кредитополучателят е получил сумата 550 лв, които следва да върне на 17 едноседмични вноски, от които 2 по 4,28 и 15 по 38,99 лв. Уточнява, че по силата на договора длъжникът се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 8.02.2022 г., заедно с договорната лихва в размер на 43,41 лв. Твърди се, че крайният срок на договора е настъпил. Посочва, че на длъжника е начислена лихва за забава в размер на сумата 343,21 лв. за периода от 13.03.20 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира се заплащане на ДТ в размер на 25 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Към заявлението са приложени договор за кредит и приложение към договора за кредит, пълномощно и документ за внесена ДТ.

ЛРС е постановил разпореждане рег.№345/6.02.2025 г. по ч.гр.д.№174/25 г., с която е оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съдебния акт, като наведе твърдения как е формирано всяко едно от вземанията, кога е уведомен за настъпилата цесия и по какъв начин.

На 13.02.2025 г. е получена молба от заявителя с вх.№1961, с което изразява несъгласие с дадените от съда указания, като с цитира практика на окръжните съдилища в страната.

2

С разпореждане №496/20.02.2025 г. постановено по ч.гр.д.№174/25 г. РС-Ловеч е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“„ЕАД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. М. Д. ЕГН ********** поради неотстраняване на нередовности в обстоятелствената част на заявлението и е указано на заявителя, че в 1 месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, като довнесе ДТ съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Ловеч, с което се отказва издаване на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.

Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 ГПК). То е допустимо, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло.

Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.

Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това 3 по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК.

В производството чл.410 ГПК, където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК документи съдът няма право въз основа на тях да извлече търсената от заявителя парична претенция, като от тяхното съдържание се придобива представа за вида, размера и падежа на задължението. По тази причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише основанието, всички факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е последно направената вноски, съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията, доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), доказателства кога длъжникът е разбрал за предсрочната изискуемост (т.18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), изисквания за поръчител (т.4б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) и др. Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се извлече тази информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в уточнението да препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) тези съществени елементи от претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в самото заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение на съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на неравноправни клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има валиден договор), но не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по пера, размер, падеж и други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не съдържа всички факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към съдържанието на приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК следва да се откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано в заявлението.

След преценка на подаденото заявление съдът приема, че правилно първоинстанциониият съд е отхвърлил заявлението изцяло, тъй като е нередовно.

Към заявлението е представени договор за кредит и условия към него, приложение към договора за кредит, но в заявлението и уточняващата молба не са отстранени нередовностите, а именно как и по какъв начин е уведомен длъжникът за цесията. Освен това заявлението е нередовно, тъй като липсват и доказателства за легитимацията на новия кредитор, което определя материалната и процесуална предпоставка за активна легитимация на кредитора.

4

Въпреки дадените от съда указания, заявителят не е отстранил всички нередовности, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло, в какъвто смисъл се е произнесъл и заповедният съд. Подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по чл.413, ал.2 ГПК следва да се потвърди изцяло като правилно.

Цитираната съдебна практика на окръжни съдилища в страната не е задължителна и не следва да се съобразява от настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, изцяло разпореждане рег.№5496/20.02.2025 г. постановено по ч.гр.д.№174/25 г. РС-Ловеч, като правилно.