Решение № 96 от 26.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500149 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 149/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Й., подадена чрез адв.

В., против решение № 260001/17.11.2025 г., постановено по гр.д. № 152/2019 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е признато за установено, в отношенията между страните, по предявения от Б. Г. Б., иск по чл.464 от ГПК, че за ответницата Д. Д. Й. не съществува вземане към ответника В. Е. Т. в размер на 208 616,36 лв., представляваща главница съгласно изпълнителния лист - неизплатено трудово възнаграждение за периода 20.06.1995г.29.06.1999г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението и неолихвяеми вземаниямораторна лихва, дължима за периода 30.06.1999г. до 12.11.2018г. - 487 927,21 лв., представляваща сбора от сумите по издаден изпълнителен лист № 893 от 07.12.2018г., въз основа на Заповед за изпълнение № 2846/20.11.2018г. по ЧГД № 1610/2018 год. по описа на Районен съд-Силистра и ответницата е осъдена да заплати разноски по делото и адвокатско възнаграждение на адв. Д. по чл.

38 ЗА.

Въззивницата Д. Д. Й. (ответник по делото) е сочила, че решението на окръжния съд е недопустимо, евентуално - неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и необосновано. Молила е за обезсилването му, евентуално - за отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Недопустимостта на решението 1 е поддържала с оплаквания за пропуск на окръжния съд да приеме за окончателен изготвения проекто-доклад по делото. Поради липса на доклад по делото по чл. 146 от ГПК, не й била указана доказателствената тежест за доказване на факта, че е престирала труд в полза на втория ответник, като в същото време съдът обосновал решението си изследвайки този въпрос.

Неправилно съдът бил приел, че реално труд не е полаган и че трудово правоотношение не е възникнало и позовавайки се на чл.63, ал.3 от КТ достигнал до погрешен извод за основателност на иска. Изложила е също оплаквания за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът не обсъдил показанията на разпитаните свидетели, с които фактът на полагане на труд по трудовия договор от 1995 г. от ответницата бил установен по делото. Изразила е несъгласие с изводите на окръжния съд, че с признаване на задължението от работодателя със споразумението от 09.11.2018 г. се целяло увреждане на другия кредитор, както и че не била налице новация на задължението за заплащане на трудово възнаграждение. Поддържала е, че тъй като ищецът не бил страна по трудовия договор и по споразумението, той не можел да упражнява чужди права, да оспорва вместо длъжника действителността на трудовото правоотношение и съществуването на вземанията и за него не били допустими никакви правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения, включително в производството по чл. 464 от ГПК. Доколкото предметът на доказване бил вземане, произтичащо от споразумението от 2018 година, а ищецът не доказал невалидност или нищожност на споразумението, съставляващо изпълнителното основание, послужило за издаване на изпълнителен лист, изводът на окръжния съд за основателност на иска бил неправилен. Погрешно съдът приел, че ЕФ „Няма Няма” не е извършвала търговска дейност, основавайки се на назначената ССЕ с вещо лице Й. Т., като не съобразил съдебното удостоверение, че преди 2000та година в НОИ не се съхраняват данни за платени осигурителни вноски на лица и от там – и че липсата на такава информация е обективен факт, непротивопоставим на ответницата.

Вторият ответник – В. Е. Т., чрез адв. В., с писмена молба е изразил становище за основателност на въззивната жалба.

Въззиваемият Б. Б. (ищец в производството), чрез адв. Д., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на обжалваното решение, е молил за потвърждаване на последното с присъждане на разноските, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. по чл.38 ЗА за безплатно осъществявано процесуално представителство по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба или отговора и са претендирали разноски, като в полза на адв. Д. и адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита на ищеца във въззивното 2 производство на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:

По предварителните въпроси, включително по оплакванията за процесуални нарушения от окръжния съд съдът се е произнесъл с определение № 221 от 14.04.2026 г. Във връзка с оплакванията за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, настоящата инстанция намира, че окръжният съд е изготвил точен проекто-доклад по чл.

140 ГПК по делото още с определението от 13.10.2020 г., който е съобщен на страните, докладван е като такъв по чл. 146 ГПК (окончателен доклад) в първото съдебно заседание от 19.01.2021 г. и последователно е допълван от съда в хода на производството, след изразяване на становища от страните в предоставените им от съда срокове. Доказателствената тежест на ответницата е правилно разпределена, като именно във връзка с доказване на твърдението й, че търговецът е упражнявал дейност и от сключването на трудовия договор през 1995 г. до неговото прекратяване през 1999 г. тя е престирала труд, в съдебно заседание от 02.11.2021 г. чрез адв. В. тя е поискала двама свидетели, които са й били допуснати от съда, а после - и разпитани в съдебно заседание от 07.11.2024 г. (св. Г. и св.К.).

Предявеният пред окръжния съд от Б. Г. Б. против Д. Д. Й. и В. Е. Т. иск е по чл.464 от ГПК за установяване, че за ответницата Д. Д. Й. не съществува вземане от ответника В. Е. Т. за сумата от 208 616,36 лв., представляваща главница за неизплатено трудово възнаграждение за периода 20.06.1995г.-29.06.1999г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението както и за сумата от 487 927,21 лв. - неолихвяеми вземания за мораторна лихва, дължима за периода 30.06.1999г. до 12.11.2018г., всички суми, представляващи сбор от сумите по изпълнителен лист № 893 от 07.12.2018г., издаден й въз основа на Заповед за изпълнение № 2846/20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1610/2018 год. по описа на Районен съд-Силистра и с които Д. Д. Й. е присъединена като взискател по образуваното от Б. Г. Б. срещу В. Е. Т. изпълнително дело № 20157110400454 на ЧСИ Д. П. - Я., per. № 711, с район на действие района на ВОС.

Ищецът е поддържал, че е кредитор на ответника В. Т. с вземания за неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор с ответника в качеството му на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед – В. Т.“, за които последният е осъден с решение по в.гр.д.№ 411/2007 г. на ВОС, след частична отмяна на решението по гр.д. № 7/2006 г. на ВРС. Изложил е, че по издадения му изпълнителен лист образувал изпълнително дело срещу Т., понастоящем при ЧСИ Д. П. - Я. под № 454/2015 г., по което била проведена публична продан на имот на длъжника, възложен на купувача с влязло в сила на 07.03.2019 г. постановление за възлагане. Сочил е също така, че от съобщението за предявяване на разпределението узнал, че с молба от 20.12.2018 г. по делото е 3 била присъединена като взискател и Д. Д. Й. с вземания от длъжника Т. за неизплатени трудови възнаграждения от ЕФ „Няма Няма“ за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999г. и мораторни лихви по приложен изпълнителен лист № 893 от 07.12.2018 г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№ 1610/2018 г. на РС – Силистра. Сочил е, че изпълнителното дело е висящо и сумата от продажбата не е предадена. Оспорил е съществуването на вземане на присъединения взискател от длъжника, като е настоявал, че трудовият договор и споразумението, между тях са антидатирани и съставени за нуждите на процеса, за да се създаде привидност за наличие на още един конкуриращ взискател и с цел двамата да го увредят като кредитор чрез създаване на невъзможност да се удовлетвори от цената на продадения имот на длъжника.

Настоявал е, че трудовият договор и споразумението към него са нищожни, като привидни, евентуално сключени в противоречие със закона, при заобикалянето му, при накърняване на добрите нрави и при липса на съгласие.

Изложил е твърдения за нарушения от районния съд в заповедното производство и виждания за недопустимост на искането на ответницата за издаване на изпълнителен лист там, и отделно е настоявал за изтекла погасителна давност на вземанията й. В допълнение е доразвил, че ответникът никога не е осъществявал дейност с ЕФ „Няма Няма“, не е бил пререгистриран по ТЗ към 1995 г., че ответницата не е живяла и работила по това време в гр.Силистра, завършила е училище, живяла е в друго населено място, учила е в университет, а после е била по майчинство. Оспорил е истинността – верността на представените от насрещната страна служебна бележка и трудова книжка, като е настоявал, че са съставени за нуждите на процеса, че трудовата книжка не е редовна, няма материална доказателствена сила, което се установявало от конкретно посочени несъответствия в нея.

Ответницата Д. Д. Й. е оспорила иска по съображения за неговата неоснователност и е молила за присъждане на разноски.

Ответникът В. Е. Т. също е оспорил иска по съображения за неоснователността му и е молил за присъждане на разноски.

Установено е от доказателствата по делото и понастоящем страните не спорят по следната фактическа обстановка:

Ищецът е взискател по изпълнително дело № 20157110400454 на ЧСИ Д. П. - Я., per. № 711, с район на действие района на ВОС, образувано срещу длъжника В. Е. Т. за парично вземане по издаден му изпълнителен лист за неизплатени трудови възнаграждения за периода 03.06.2003г. - 08.04.2004г. по 1650,00 лв. за всеки от месеците, ведно с обезщетение за забавено плащане по трудов договор с ответника в качеството му на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед – В. Т.“, за които последният е осъден по гр.д. № 7/2006 г. на ВРС, след частична отмяна на решението с решение по в.гр.д.№ 411/2007 г. на ВОС. Към 13.11.2018 г., съгласно удостоверението на ЧСИ на л. 53 от делото, вземането на взискателя Б. Г. Б. е в размер на общата сума от 52 8012,77 лв. По изпълнителното дело е проведена публична продан на имот на длъжника, на 4

15.11.2018 г. е обявен купувач на имота и след плащане на цената от 78 724 лв. имотът е възложен на купувача с постановление за възлагане. С удостоверение по чл. 456 ГПК от 28.11.2019 г., Б. е бил присъединен като взискател по изпълнителното дело и за вземане срещу длъжника по друго изпълнително дело за сумата от 1 737,82 лв. С молба от 20.12.2018 г. по изпълнителното дело е била присъединена като взискател на осн. чл. 456 от ГПК и Д. Д. Й. с вземания от длъжника Т. за неизплатени трудови възнаграждения от ЕФ „Няма Няма“ за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999г. и мораторни лихви по приложен изпълнителен лист № 893 от 07.12.2018 г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№ 1610/2018 г. на РС – Силистра. На 25.04.2019 г. е било насрочено предявяване на разпределението на постъпилата сума от проданта. След оспорване от Б. (с молба от 24.04.2019 г.) съществуването на вземането на присъединената взискателка Й., с протокола от 25.04.2019 г. съдебният изпълнител е отложил предявяването на разпределението и е дал едномесен срок на Б. да предяви иска си по чл. 464 ГПК. Исковата молба е подадена по пощата, в срок, на 27.05.2019 г. На 30.09.2019 г. на страните е предявено, извършеното от ЧСИ на 01.07.2019 г. разпределение (на л. 476), съгласно което взискателят Б. Б. има вземания от длъжника Т. в размер на сумите от 49 657,37 лв. и 1 737,82 лв., а взискателката Д. Й. – в размер на сумата от 709 939,89 лв. И двамата кредитори са хирографарни, като от цялата сума за Б. е разпределена сумата от 7 430,83 лв., а за Й. – сумата от 68 094,96 лв. Предвид предявения в срок иск по чл. 464 ГПК, предаването на сумите е спряно.