Решение № 266812 от 02.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11495/2020
- Вид
- Решение № 266812
- Подписан
- 02.12.2021
- В сила
- 02.12.2021
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РАЙНА ПЕТРОВА МАРТИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА с участието на секретаря Р. Аврамова, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. № 11495 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение №
141807/06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 70595 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 28-ми състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „К.Б.“ ЕООД против С.Ц.Д. искове с правно основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 240 във вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 894,46 лв., от които 500.00 лв. – главница – получена в заем сума по договор за кредит № **********, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, сумата от 334.60 лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г., сумата от 59,86 лв. – такси за експресно разглеждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 5100972/24.07.2020 г. на „К.Б.“ ЕООД, подадена чрез юрисконсулт М.К.с приложено към нея пълномощно, с която решението се обжалва в цялост. Съдържат се оплаквания за неправилност. Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод за нищожност на договора за цесия поради противоречието му с чл. 26 ЗПК, доколкото между страните по договора за кредит ясно и недвусмислено е уговорена клауза за прехвърляне на правата по договора за кредит. Въззивникът иска отмяна на атакуваното решение и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба,с която са предявени осъдителни искове от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 с управител Р.В.и съдебен адрес:***, п.к. 1606, ул. *********срещу С.Ц. Д., с адрес: *** с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 вр. чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника за следните суми: сумата от 500.00 лв. – главница на основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД по договор за кредит № **********, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, сумата от 334.60 лв. – мораторна лихва за периода 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г. на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, както и сумата от 59,86 лв. – такси за експресно разглеждане на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018 г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че на 21.09.2015 г. между „4Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на Ф.ови услуги с търговската си марка „Vivus” и С.Ц.Д. е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, вземането по който е цедирано на ищеца с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. В заявката за кредит ответникът заявил желание да му отпуснат сумата от 400.00 лв., както и да използва допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката, като заявеният кредит, съгласно условията по договора, бил отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей на 22.09.2015 г. за период от 30 дена,с падежна дата 21.10.2015 г., като на последната дата кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер от 476.00 лв., от които 400.00 – главница, 62.53 лв. – такса за експресно разглеждане и 13,47 лв.
– договорна лихва за периода на отпуснатия кредит. На 21.10.2015 г. ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100.00 лв., както и заявка за експресно разглеждане на основание т. 8.1 и 8.2 от ОУ по договора и заявление за удължаване на срока за връщане на заетата сума. На 21.10.2015 г. сумата била отпусната на С.Д. посредством Изипей чрез паричен превод. След удължаване на срока – до 28.10.2015 г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер от 585.80 лв., от които главница – 500.00 лв., 71.56 лв. – такси за експресно разглеждане и 14.24 лв. – договорна лихва за периода на отпускане на кредита. На основание чл. 11.1 от ОУ по договора кредитополучателят отново заявил удължаване на срока за връщане на сумата по договора, като новата падежна дата била 04.11.2015 г. Твърди се, че ответникът не е заплатил задълженията си, като в последствие с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между „4Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на Ф.ови услуги с търговската си марка „Vivus, в качеството му на цедент, и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК:********* – в качеството му на цесионер, цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор за кредит № ********** в общ размер от 908.70 лв., от които 500.00 лв.
– главница, 14.24 лв. – договорна лихва за периода на отпускане на кредита, 334.60 лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от 59.86 – такси за експресно разглеждане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът е оспорил предявените искове. Посочил е, че не е сключвал договор за заем, както и че не е подписвал подобен договор – липсвало квалифициран електронен подпис на всяка една от страниците по договора. Оспорва, че процесното вземане е прехвърлено чрез цесия.
По делото е приет договор за кредит № **********/21.09.2015 г., ведно с общите условия към него, сключен между ответника и „Vivus“, според който
„Vivus“ се е задължил да предостави и е предоставил на С.Ц.Д. кредит от 400.00 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата за срок от 30 дена, да плати такса за експресно разглеждане на заявлението на кредитополучателя в размер на 62.53 лева, при посочен ГПР – 49.6 %, като дата на връщане на сумата била посочена 21.10.2015 г. Съгласно т. 13.3 от ОУ на договора за кредит при забава на плащането се дължи законна лихва за забава върху неизплатената сума за периода на просрочие. Съгласно т. 3.1 от ОУ договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница, като страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Съгласно т. 13.2 от ОУ срокът на договора за кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата на Кредита по сметката на кредитополучателя. Съгласно т. 14.5 от ОУ заемодателят има право да прехвърли вземанията си по договора на трето лице. В договора е посочено сумата да се преведе по банкова сметка ***: ***.
По делото е приет договор за кредит № **********/21.10.2015 г., ведно с общите условия, сключен между ответника и „Vivus“, според който
„Vivus“ се е задължил да предостави на С.Ц.Д. кредит от 500.00 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата за срок от 30 дена, да плати такса за експресно разглеждане на заявлението си в размер на 71.56 лева, при посочен ГПР – 49.2 %, като дата на връщане на сумата била посочена 28.10.2015 г., а за дата на получаване на кредита – 28.09.2015 г.
Съгласно т. 13.3 от ОУ на договора за кредит при забава на плащането се дължи законна лихва за забава върху неизплатената сума за периода на просрочие. Съгласно т. 13.2 от ОУ срокът на договора за кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата на Кредита по сметката на кредитополучателя. Съгласно т. 8. 1 от ОУ кредитополучателят има право да поиска отпускане на допълнителен кредит(и) до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит, а минималната сума, която може да бъде изтеглена като допълнителен кредит, е 50.00 лева. Съгласно т. 8.3 от ОУ за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за кредит, като се вземе предвид остатъчния срок до падеж. Съгласно договора за кредит, таксите, които се дължат по кредита, биват такса за експресно разглеждане и такса за удължаване, като таксата за удължаване е изчислена като процент от непогасената главница по кредита на кредитополучателя. Съгласно т.8.3 от ОУ за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за кредит, като се вземе предвид остатъчния срок до падеж. В договора е посочено сумата да се преведе по банкова сметка ***:
***.
Приети са разписка № 2000000089726114/22.09.2015 г. и разписка №
2000000091323362/21.10.2015 г., сочещи нареждане от „4Ф.“ ЕООД в полза на ответника чрез Изипей за 400.00 лева и за 100.00 лева.
Приет е раков договор № BGF-2018-005/01.02.2018 г., носещ подписи на страните по него, съгласно който „4Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на Ф.ови услуги с търговската си марка „Vivus, се е съгласило да прехвърли на К.Б.“ ЕООД, ЕИК:********* ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити, като вземанията се индивидуализират в Приложение №
1, съставено с характер на допълнително споразумение, като дата на прехвърляне се приема датата на сключване на договора. Съгласно чл. 3 цедентът писмено упълномощава цесионера за своя сметка и от името на цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях.
Прието е пълномощно, съдържащо се в приложение № 4 към договора за цесия № BGF-2018-005/01.02.2018 г., с което "4Ф." ЕООД е упълномощило "К.Б.“ ЕООД, от негово име да уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по договорите за кредит сключени с цедента, които са прехвърлени с договора за цесия от 01.02.2018 г.
Прието е писмо с изх.№ 1123/14.02.2018 г. от „4Ф.“ ЕООД до ответника, с което последният е уведомен за прехвърляне на задълженията му в общ размер от 908.70 лева към 01.02.2018 г. към К.Б."ЕООД, като е посочена банкова сметка, ***, както и че всяко плащане, извършено от длъжника към „4Ф.“ ЕООД след 01.02.2018 г. ще бъде недействително и не го освобождава от задълженията към новия кредитор.
Прието е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника постоянния му адрес, което се е върнало с отбелязване от 27.03.2018 г., че не е потърсено.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Крайният извод, до който достига първоинстанционният съд, се споделя и от въззивната инстанция, но с различни мотиви. Съображенията за това са следните:
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало на 21.09.2015 г. между ответника и "4Ф." ЕООД правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние - по електронен път чрез използване на интернет страница, като извежда легитимацията си на кредитор на сключен с посоченото дружество договор за прехвърляне на вземания – цесия.
Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68529553-a26f-48da-9662-58a0660f3d7b