Решение № 587 от 30.11.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5*7 гр. Пазарджик , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Огняна Фурнаджиева

Ели Каменова като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201424 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*******“ ЕООД, ЕИК: ******, със съдебен адрес: гр. *****, ул. „******“ № *, представлявано от управителя Б.В.Н., чрез адв. Ц.Ч., против Наказателно постановление № 13-002146 от 2*.0*.2020 г. , издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ , с което на дружеството „*******“ ЕООД за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция" в размер на 15 000 лв.

В жалбата се правят възражения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от процесуалния си пълномощник – адв. Ч., която излага подробни доводи за отмяна на издаденото наказателно постановление и претендира заплащането на сторените от жалбоподателя разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ш., която моли за 1 потвърждаване на наказателното постановление по съображения, които излага в хода на съдебните прения. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно, в случай на уважаване на жалбата и присъждане на разноски на въззивника, моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата , становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С протокол № 19134*6 от 21.05.2019 г., съставен от служител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, на дружеството – жалбоподател били издадени задължителни за изпълнение предписания за изплащане на заплати на служители на дружеството. Във връзка със събиране на доказателства дали дадените предписания са изпълнени, с призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с изх. № 20037602/26.05.2020 г. са били поискани документи от управителя на дружеството Б.Н., необходими за извършване на контрол по спазване на трудовото законодателство и с която управителят бил призован да се яви лично или чрез упълномощен представител на 2*.05.2020 г. в 09:00 ч. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, за представяне на описаните в призовката документи. Призовката била изпратена по електронен път на имейл адрес на дружеството, посочен в търговския регистър – [email protected] от имейл на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик със следното наименование: [email protected] на 26.05.2020 г. в 12:17 ч.

В сайта на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик в раздела за контакти бил посочен следния имейл адрес на дирекцията:

[email protected].

На посочения в призовката ден – 2*.05.2020 г., до края на работния ден, в дирекцията не се явил управителят или упълномощено от него лице, като дирекцията не била уведомена за възникнала обективна причина за неявяването.

При това положение свид. С.А. още на следващия ден преценила, че 2

„*******“ ЕООД, в качеството си на работодател, след като е било длъжно чрез законния си представител да се яви и представи изисканите документи, чрез бездействието си по извършеното призоваване, е създало пречка на контролен орган да осъществи контрол по прилагане на трудовото законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд, за което му съставила АУАН № 13-002146 от 29.05.2020 г. Описала нарушението и го квалифицирала по чл. 402, ал. 2 от КТ, като приела, че същото било извършено чрез бездействие и установено на 2*.05.2020 г., когато в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик не се е явил представител на дружеството, за да представи необходимите документи за извършване на контрол, относно спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството-нарушител.

АУАН е връчен на дружеството на 10.07.2020 г. на основание чл. 416, ал.

3 от КТ чрез поставяне на съобщението за съставянето му на таблото за уведомления и в интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“ на 02.07.2020 г.

Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било изпратено по пощата и връчено на дружеството на 14.09.2020 г., видно от приложената по делото разписка (л. 6). Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 1*.09.2020 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя – свид. С.А., чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

3

Настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, с което е накърнено правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност да упражни адекватно същата.

АУАН е съставен на 29.05.2020 г. на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, като категорично се установи по делото, че нарушителят по никакъв начин не е бил уведомен, респ. поканен да се яви при съставяне на акта.

Действително, при условията на алинея втора на посочената разпоредба законът допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя, което обаче съставлява изключение от общото правило, уредено в алинея първа. За да бъде законосъобразно приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и за да може актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя следва да е налице една от двете хипотези: 1. когото той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН администрацията е изправна, тъй като е положила нужните усилия да издири нарушителя с оглед задължението си да обезпечи правото му да присъства при съставянето на акта, като неговото поведение е направило това обективно невъзможно. В процесния случай не е налице нито една от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. Нарушителят е бил известен, но същият изобщо не е бил търсен във връзка със съставянето на акта, за да може да се обоснове извод, че не е бил намерен. На същия не е изпращана и покана. Още повече, че актът е издаден в рамките на следващия ден, след като актосъставителят е установил нарушението, което означава, че самият актосъставител се е поставил в обективна невъзможност своевременно да потърси нарушителя и да го покани да присъства при съставянето на акта, като не е проявил и най-елементарното усилие да направи опит да го уведоми.

Изискване на закона в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за присъствие на нарушителя при съставяне на акт е въведено с цел да охрани 4 правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административно-наказателното производство с оглед възможността му да направи съответните възражения, да даде обяснения или дори да представи доказателства, които да способстват за установяване на обективната истина. Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в първата фаза на административно-наказателното производство, нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят, който е бил с ясната представа, че жалбоподателят не е бил известен за конкретното действие.

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като нарушава правото на лицето, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

На следващо място съдът намира, че е допуснато нарушение и при връчването на АУАН, доколкото разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ предвижда специален ред за връчване, съгласно който АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност акта да се връчи, същият се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

Обстоятелството, че актът е съставен в отсъствието на нарушителя, не освобождава административния орган от задължението да му го връчи по надлежен ред, като на първо място следва да потърси нарушителя и да му го връчи лично и само при невъзможност да изпрати съставения АУАН по пощата. По делото не се събраха доказателства, че актосъставителят или друго длъжностно лице на административния орган е посетил седалището или адреса за кореспонденция на дружеството-жалбоподател за връчване на АУАН. Точно обратното, установи се, че след съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, същият му е изпратен за връчване директно по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което е върнато като неполучено. В тази насока не се ангажираха доказателства, от които да е видно, че е направен опит за връчване на АУАН лично на нарушителя, така както е разписано в нормата на чл. 416, ал. 3 от КТ. След като не е успял да връчи АУАН по пощата административният орган е пристъпил към връчването му чрез поставяне на съобщение за съставения АУАН на таблото за обявления и в интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“.

5

Посоченото нарушение на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 416, ал. 3 от КТ сериозно накърнява правото на защита на санкционираното лице, което от една страна е лишено от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН - да подаде писмени възражения срещу акта, а от друга страна е възпрепятствано изобщо да разбере, че срещу него е инициирано административно-наказателно производство, доколкото със съставения АУАН му се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Ненадлежното връчване на съставения АУАН съществено е опорочило административнонаказателното производство, поради което административно-наказващият орган не е следвало да пристъпва към издаване на НП. Посоченото нарушение на процедурата за връчване на АУАН е достатъчно основание за неговата отмяна.

Освен това съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, свързани с посочване на релевантните норми, които са нарушени, което е довело до опорочаване на административно-наказателното производство и до ограничаване правото на защита на санкционираното лице

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 402, ал. 2 от КТ, която норма вменява задължение на определен кръг изчерпателно изброени субекти, включително работодателите, да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Видно от съдържанието на посочената разпоредба същата е обща и обхваща всички случаи на неоказване на съдействие, като в нея не са посочени конкретните задължения на субекта на административно - наказателна отговорност. Същевременно в текстовото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е посочено, че след изпратена призовка от страна на административния орган до санкционираното дружество за явяване в сградата на ДИТ – Пазарджик и представяне на конкретно посочени документи, управителят на дружеството или упълномощен от него представител не се е явил. Тоест, неоказването на съдействие, така както е прието от АНО, не е самоцелно, доколкото същото е в резултат от упражнено правомощие на контролния орган да изиска от 6 работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола по аргумент от чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ.