Определение № 1349 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500931 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 1899 от 31.01.2025 год., Софийски градски съд, ГО, 18-ти състав, постановено по гр.д. № 14909/2024 год., е върнал исковата молба на ищците И. Ц. Й. и С. Ц.

Й. против „Уникредит Булбанк“ АД и е прекратил производстото по делото на основание чл.130 от ГПК, като в мотивите си съдът е констатирал недопустимост на предявения иск.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от И. Ц. Й. и С. Ц. Й., в която се релевират доводи за неправилност. Твърди се, че неправилни са изводите на съда, че исковата претенция по чл.439 от ГПК може да се основава само и единствено на новонастъпили факти. Поддържа, че такива в случая са налице, тъй като съдебното решение внася правна промяна в сферата на страните и представлява нов факт, дават основание за предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанциония съд е образувано по предявен от И. Ц. Й. и С. Ц.

Й. против „Уникредит Булбанк“ АД иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който да бъде признато за установено, че ищците не дължат сумите, посочени в изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 15.08.2019 г, издадена по гр.д.№ 44685/2019 г. по описа на CPC, въз основа на който е образувано изп.д. № 553/2023г. по описа на ЧСИ З. Д., като производството по това изпълнително дело продължава да е 1 висящо. Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство са налице новонастъпили факти и обстоятелства, изключващи претенцията на кредитора за принудително изпълнение, а именно плащания, които са извършени преди издаване на изпълнителното основание. Към молба на ищците от 17.01.2025 г. е приложена и справка на плащанията, извършени от ищците в периода 14.05.2008 г.-17.04.2018 г. в общ размер на 181 332,79 евро. Поддържат, че същите плащания са извършени преди издаване на изпълнителното основание. Обуславят допустимостта на производството по чл.439 ГПК с двете съдебно-счетоводни експертизи, особено тази пред САС, които не са могли да бъдат известни към датата на издаване на изпълнителния лист, особено като се има предвид факта, че заповедния съд е обвързан от нормата на чл.417 ГПК, която го задължава да формира вътрешната си воля, стъпвайки на представените от кредитора извлечения. При подаване на възражението по реда на чл.414 ГПК ищците са посочили, че не дължат плащане по заповедта, тъй като преди процеса са погасени всички вземания. Едва при въззивното производство, САС взел предвид аргументите на ищците, като приел, че процесните суми са недължими, като платени преди датата на образуване на заповедното производство. Тези факти и обстоятелства по съществото си са настъпили след издаване на изпълнителния лист и се явяват нови факти, обуславящи допустимост на настоящето производство.

С обжалваното определение съдът е приел, че сочените факти не са от категорията на предвидените по чл.439 от ГПК, тъй като не са новонастъпили и в тази връзка предявения установителен иск е недопустим и е прекратил производството.

Определението е правилно.

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, като искът е средство за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Когато ищецът обосновава правния си интерес от защитата по реда чл. 439 ГПК с факти, които са настъпили преди приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, установителният иск е недопустим.

В настоящия случай ищците основават претенцията си с плащания, които са извършени преди издаването на процесния изпълнителен лист от 15.08.2019 г. Към молба на ищците от 17.01.2025г. е приложена и справка на плащанията, извършени от ищците в периода 14.05.2008 г.-17.04.2018 г. в общ размер на 181 332.79 евро. Погасителният ефект на тези плащания е установен с Решение №166/19.02.2024 г. по възз. гр.д.№ 2815/2022г. на САС, постановено в производството по реда чл.422 ГПК. Ищците твърдят, че съдебното решение на САС е нов факт, който е настъпил след издаване на процесния изпълнителен лист от 15.08.2019 г.

При издадена заповед по чл. 417 от ГПК, независимо от постъпило срещу нея възражение от длъжника и образувано производство по установителния иск по чл.422 ГПК, същата 2 подлежи на незабавно изпълнение, поради което е предвидена и възможност за спиране на изпълнението съгласно чл. 420 ГПК. В този смисъл изричната разпоредба на чл. 422, ал. 2 ГПК предвижда, че предявяването на установителния иск не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите на чл. 420 ГПК. Целта на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК.

Изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, ползващо се със сила на пресъдено нещо, като в зависимост от изхода по делото по установителния иск, изпълнението ще бъде прекратено - чл.422, ал.3 от ГПК или кредиторът се събере сумата по изпълнителния лист. Ако в изпълнителното производство вече са събрани суми, които надхвърлят тези признати в производството по установителния иск по чл.422 ГПК, то тогава длъжникът може да се снабди с обратен изпълнителен лист Въззивният съд намира, че изложените в исковата молба факти за извършени плащания преди издаването на процесния изпълнителен лист, на които са основани предявените искове не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили факти. Същите са настъпили преди 27.04.2024 г. /влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.422 от ГПК/, когато е стабилизирана процесната заповед за незабавно изпълнение. За настоящето производство правно релевантни са само нови факти, настъпили след 27.04.2024 г., каквито не се твърдят от ищците.

Поради изложеното исковата претенция се явява недопустима и производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед на това постановения съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата да се отхвърли, като неоснователна.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1899 от 31.01.2025 год., Софийски градски съд, ГО, 18-ти състав, постановено по гр.д. № 14909/2024 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4