Решение № 3482 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3482 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100506942 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435-чл.438 от ГПК, във връзка с чл.435, ал.2, т.6, предл. второ от ГПК.

Образувано е по жалба на М. Г. Т. (наименована искова молба) – длъжник по изп.д.№ 20238380401392 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ, срещу постановен на 27.04.2023г. отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че изпълнителното производство е било образувано по издаден на 28.11.2022г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9323/2019г. на СРС в полза на „Топлофикация София“ ЕАД за суми, за които твърди да са погасени по давност. Поддържа, че с молба от 11.04.2023г. и поискала прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложения й върху трудовото възнаграждение запор, но съдебният изпълнител незаконосъобразно отказал.

Взискателят счита жалбата за недопустима. Изразява становище, че съдебният изпълнител не може да извършва преценка дали вземането, за което е издаден изпълнителен лист, е погасено по давност.

В мотивите на съдебния изпълнител, депозирани по реда на чл.436, ал.3 ГПК, са изложени съображения за недопустимост на жалбата със същите доводи, поддържани от взискателя.

1

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

По заявление на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Г. Т. е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9323/2019г. на СРС, 141 състав, за дължими суми за потребена топлоенергия, осъществено дялово разпределение и закъснителни лихви. По развилото се исково производство по предявен за сумите по заповедта иск по чл.422 ГПК и с решение от 08.10.2020г. по гр.д.№ 34981/2019г. на СРС, 141 състав, е признато за установено, че М. Г. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД главница за топлинна енергия в размер на 3258.04 лева за периода м.05.2015г. – 30.04.2018г., както и главница за дялово разпределение в размер на 67.50 лева за периода м.02.2016г. – 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 15.02.2019г. Решението е потвърдено с решение по в.гр.д.№ 4238/2021г. на СГС, II - Е състав, и е влязло в сила на 10.01.2022г., за което е налице отбелязване върху актовете на съда, приложени по делото. На 28.11.2022г. е издадена изпълнителен лист въз основа на стабилизираната заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9323/2019г. на СРС. С молба от 05.04.2023г. кредиторът е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите и е било образувано изп.д.№ 20238380401392 по описа на ЧСИ М.Б.. Наложен бил запор на трудовото възнаграждение на длъжника за сумите, надхвърлящи минималната работна заплата.

На 11.04.2023г. длъжникът е поискал прекратяване на производството, като се е позовал на погасяване на вземането по давност. Приложил е незаверен препис от постановено на 21.10.2020г. решение по гр.д.№ 73009/2019г. на СРС, 140 състав, с което по иск на М. Г. Т. е прието за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че не дължи суми за ТЕ и за ДР за периода м.05.2009г. – м.12.2019г., в който се обхваща и периода по изп.лист от 28.11.2022г. Решението е незаверено и няма отразяване, че е влязло в сила.

С разпореждане от 27.04.2023г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство, който отказ е предмет на обжалване пред настоящия съд.

При така установените факти и при съобразяване на закона, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано по чл.435, ал.2 от ГПК лице - длъжник по изпълнението, срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител – разпореждане, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело – основание по чл.435, ал.2 т.6 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Погасителната давност за вземане по ИЛ се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Такова изпълнително действие, прекъсващо давността по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД вр. т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е насочването на изпълнението чрез налагане на запор 2 на вземания на длъжника, вкл. за трудово възнаграждение, каквото действие е било заявявано от взискателя и извършвано от съдебния изпълнител.

Съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК, т.е. когато длъжникът се позовава и представя влязло в сила съдебно решение, с което съдът е приел, че сумите по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност, изтекла след издаване на заповедта, какъвто настоящия случай не е. От една страна, представеното решение по гр.д.№ 73009/2019г. на СРС, 140 състав, няма данни да е влязло в сила. От друга страна, това производство не се е развило по предявен иск по чл.439 ГПК, с което да се отрича събираемостта на вземането по процесния изпълнителен лист по принудителен ред. От това следва извода, че е налице изпълнителен титул в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, поради което съдебният изпълнител няма основание да прекратява производството по образуваното въз основа на него изпълнително дело.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „**** – длъжник по изп.д.№ 20238380401392 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 от КЧСИ, срещу постановен на 27.04.2023г. отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване - чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3