Решение № 127 от 14.04.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500124 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 83 от 08.11.2025 г. по гр.д. № 256 от 2024 г. по описа на Районен съд - Ч. „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ч., к.к. П., хотел „О.“, е осъдено да заплати на Т. В. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. Н., бл. 12, вх. Б ет. 3, ап. 20, на основание чл.

200, ал. 1 КТ, сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област, причинени вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.01.2024 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.01.2024 год., в к.к. П., Община Ч., пред хотел „Е.“, до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлен искът в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания от увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, причинени от трудовата злополука, както и за разликата над уважения до пълния предявен размер от 65 000 лева. Присъдени са такси и разноски по съразмерност, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Срещу така постановеното решение – в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна жалба Вх. № 4222 от 04.12.2025г /регистратура РС – Ч./ от Т. В. Ч., ЕГН **********, в която се излагат подробни съображения за 1 неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Според жалбоподателя изложените от съда съображения при определяне размера на вредите са противоречиви и водят до необоснованост на решението в отхвърлителната му част, като в подкрепа на това се прави подробен анализ на мотивите на съда, както и на доказателствата по делото: медицинска документация, две заключения на СМЕ, свидетелски показания. Обосновава се и становище, че размерът на определеното от съда обезщетение е несправедливо, както с оглед на всички обстоятелства по делото, така и с оглед на актуалната съдебна практика, съобразена с настъпващите промени относно размерите на присъжданите обезщетения и необратимата тенденция към увеличаването им с цел пълно компенсиране на вредите.

Поради всичко изложено в жалбата се търси отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в целия му претендиран размер. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемата страна – „П.“ АД, ЕИК *********, е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, в който се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Акцентира се върху установеното по делото хронично заболяване, типично за възрастта на ищцата, възникнало преди датата на предполагаемото увреждане и представляващо дегенеративен процес, който няма връзка с травмата, както и на експертния извод, че интензитетът на болките и страдания е намалял в рамките на 3 седмици до месец. Счита се, че последващите оплаквания и евентуални болки се дължат именно на наличието на посоченото в експертните заключения дегенеративно заболяване, а не на процесната травма. Неясно е и дали именно процесното увреждане или пък предходното падане на ищцата на автогарата в Ч., данни за което се съдържат в показанията на свидетеля Караджова, е причина за обостряне на това хронично заболяване. Освен това контузията в кръста е възможно да доведе до екзацербация на дегенеративните заболявалия, чийто симптоматични оплаквания 99 % са субективни, т.е. усещането за болка е субективно и доказването на интензитета на болката пред съда следва да стане с обективни данни, част от които са и събраните по делото свидетелски показания. Счита се също, че по делото няма категорични доказателства относно механизма на инцидента – няма преки на падането очевидци, такова не се установява и от записа на камерите на хотела. Изразява се и съмнение в незаинтересоваността на разпитаните като свидетели роднини на ищцата, чийто показания се считат и за изолирани. За правилен се счита и изводът на съда, че ищцата е могла да проведе и друго лечение на дегенеративното си заболяване /спазване на двигателен и хранителен режим, хирургично лечение и т.н./, което съществено да подобри общото й състояние.

Поради всичко изложено в отговора се търси потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна част.

2

Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба Вх. № 4333 от 1.12.2025г от „П.“ АД, ЕИК *********, в която се изразява становище за недоказаност на механизма на инцидента предвид липсата на преки очевидци на падането, неотразено и от камерите на хотела. Обръща се внимание, че, както се посочва и в исковата молба, на следващия ден ищцата е била на работното си място и е изпълнявала трудовите си задължения, т.е. ако действително именно падането е довело до посоченото увреждане и при описаните от майката и дъщерята на ищцата болки и страдания, последната не е следвало да бъде на работното си място през следващия ден. Поради това за недостатъчна се счита декларацията за трудова злополука, която работодателят е законово задължен да подаде. Освен това се счита, че дори да се приеме, че е имало падане, не се доказва инцидентът да е в причинна връзка с описаните в исковата молба болки и страдания, като в тази връзка се набляга върху хроничното заболяване на ищцата отпреди злополуката. Изразява се становище, че според вещите лица дегенеративните промени в гръбначния стълб на ищцата не са в причинна връзка с инцидента. Евентуално, определеното от съда обезщетение се счита за прекомерно завишено, като в тази връзка се прави подробен анализ на доказателствения материал: свидетелски показания и експертни изводи. Според ответника съдът е следвало да отчете и обстоятелството, че злополуката с ищцата се е случила на четвъртия ден от постъпването й на работа в предприятието на ответника.

Признава се, че отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна, но според дружеството обстоятелството, че ищцата по никакъв начин не е допринесла за работодателя с трудовата си дейност от два работни дни, следва да се отчете. Освен това се твърди, че ищцата напълно е възстановила своята работоспособност и упражнява трудова дейност.

Поради всичко изложено в жалбата се търси отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част, като претенцията се отхвърли изцяло или размерът на обезщетението бъде намален. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

Отговор на въззивната жалба не е подаден от ищеца в законовия срок.

Допълнителни съображения страните излагат в съдебно заседание и в писмени бележки.

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за търпени физически и психически болки и страдания от „счупване на гръбначния стълб в поясната област“, както и „увреждане на 3 междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“, причинени вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.01.2024 г., около 15.00 часа, в к.к. П., Община - Ч., пред хотел „Е.“, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че с трудов договор от 16.01.2024 год. е назначена на работа при ответника на длъжност „сервитьор“ с месторабота ресторант „О.“.

На 20.01.2024 год. била на работа, първа смяна и след приключването й заедно с други колеги тръгнали да се прибират към хотел „Е.“, където били настанени, като до там били превозени със служебен автобус. Около 15,00 часа, след като автобусът пристигнал на паркинга пред хотел „Е.“, ищцата слязла от него и направила няколко крачки, след което поради заснежения и заледен паркинг, който не бил обработен с пясък или друг материал, се подхлъзнала и паднала по гръб. Още при ставането си усетила силни болки в областта на таза, както и изтръпване, а вечерта взела някои обезболяващи, които до известна степен облекчили болките. На следващия ден отишла на работа, а вечерта посетила ЦСМП при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, където била прегледана и й била извършена лицева рентгенография на таз.

Установено било, че има множество счупвания на лумбосаралната част на гръбначния стълб и таза, закрито. Предложено й било да бъде хоспитализирана в травматологичното отделение, но отказала. Издадени били болничен и амбулаторен лист от 23.01.2024 год. с основна диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област“, като била предписана съответната терапия. Въпреки това болките продължили, както и изключително трудното предвижване, поради което ищцата многократно посещавала личния си лекар и травматолог. Основната диагноза била „счупване на гръбначния стълб в поясната област“, както и „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“, констатирано след направена Електромиография. Предписани били съответни лечения, като била насочена за физиотерапия, извършена в Специализирана болница за рехабилитация „Родопи“ в гр. Рудозем от 03.04.2024 год. до 10.04.2024 год. За периода от 23.01.2024 год. до 10.06.2024 год. ищцата била в болнични, а на 12.06.2024 год. трудовото й правоотношение с ответното дружество било прекратено. Твърди, че въпреки предприетото лечение и извършената рехабилитация, състоянието й не се е подобрило, като и към момента продължава да изпитва силни болки и изтръпване в областта на таза, трудно се предвижва, налагало й се да ползва чужда помощ за задоволяване на елементарни нужди. Преживените страдания рефлектирали негативно върху отношенията и контактите с приятели и близки, както и върху възможността да води пълноценен социален живот, настъпили нарушения и в съня. Твърди, че не може да започне работа, тъй като основната й дейност е свързана със „сервитьорство“, което от своя страна й създава непрекъснат стрес и страх от липсата на средства, необходими за нормалното й съществуване и преживяване. С Разпореждане от 31.01.2024 г. на ТП на НОИ-С. на основание чл. 55, ал. 2 КСО злополуката е приета за трудова. Твърди, че през месеците 4 след злополуката болките и страданията не са престанали, като прогресират в по-силни и дълготрайни, а към датата на подаване на исковата молба са причина за непрекъснато понижаващото се качество на живот и извършването на медицински и рехабилитационни процедури с надежда за възстановяване на увредения гръбначен стълб в поясната област.

Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва процесната злополука да е трудова, като твърди, че представеното разпореждане на ТП на НОИ - С. не е влязло в сила. Оспорва злополуката да е настъпила по начин и място, сочени от ищцата. Оспорва твърденията за влошено здравословно състояние, което продължава и понастоящем. Счита, че са налице и предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ - от една страна работодателят няма никаква вина за настъпване на трудовата злополука, а от друга - ищцата е допринесла за нея, тъй като е допуснала груба небрежност, като не е положила и най-елементарното старание, внимание и грижа за собствената си безопасност. В тази връзка твърди, че с оглед датата на инцидента, настъпил в разгара на зимния сезон и при ясното съзнание за рисковете от подхлъзване на заледена повърхност, ищцата е била обута с обувки, чието предназначение за използване е през сухо и топло време, с което е допринесла за вредите. Прави също възражение за намаляване на обезщетението на основание чл. 200, ал. 3 КТ с полученото от ищцата обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 23.01.2024 г. до 10.06.2024 г.