Определение № 18358 от 30.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18358 гр. София, 30.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20251100106624 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от А. М. П. искова молба, с която са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на отделни клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39750 (с нов номер HL40238) от 30.06.2008 г., на осн. чл. 143, ал. 2, т. 3, т. 10, т. 12, т. 13, т. 18 и т. 19 от ЗЗП във вр. с. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно изложеното в исковата молба становище, един от обективно кумулативно съединените искове - искът за прогласяване нищожност на чл. 3, ал. 5 във вр. с чл. 3, ал. 1 от процесния Договор, уреждащ едностранното изменение на възнаградителната лихва, е оценяем, с посочена цена от 192 942, 64 швейцарски франка (левова равностойност към датата на входиране на исковата молба: 401 920,74 лева). Посоченото обстоятелство според ищеца обуславя подсъдност на делото на окръжен съд, а предвид адреса на ищцата потребител в гр. София, компетентен да разгледа делото се явявал СГС.

С Определение от 17.07.2025г. съдът е посочил, че не споделя така изложеното становище на ищцовата страна. Трайно възприето е в съдебната практика към момента, че когато съдържанието на договорната клауза, чиято нищожност се претендира, касае реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи правоотношението елементи, както е в настоящия случай, без да е отправено искане на обявяване на нищожност на целия договор или искане за връщане на недължимо платените въз основа на нищожната клауза суми, искът за прогласяване на нищожността на клаузата е неоценяем. В Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т.д. № 888/2015 г. Търговска колегия, І търговско отделение на ВКС са дадени изрични разяснения в смисъл, че установителният иск за обявяване на нищожност на отделни клаузи от договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да променя договорната лихва по кредита, е неоценяем. Искът е подсъден по правилото на чл.103 ГПК на районен съд и съдът определя държавна такса при предявяването му по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, съдът е посочил, че нито един от предявените с исковата молба установителни искове не е оценяем и е изпратил делото по подсъдност на СРС.

1

С Определение на САС от 11.09.2025г. по ч.гр.д. №2116/2025г. определението на СГС е отменено, като САС е приел, че съдът преждевременно се е произнесъл по подсъдността, преди да е дал необходимите според САС указания за отстраняване нередовностите на исковата молба.

В изпълнение на дадените с мотивите на посоченото определение указания, с Разпореждане от 23.09.2025г. СГС е указал на ищеца да уточни: дали твърди, че процесният договор за кредит е изцяло нищожен - и ако да, да приведе петитума на исковата молба в съответствие с така наведените твърдения; дали твърди, че поради нищожност на клаузата, уреждаща възнаградителна лихва, изобщо не дължи такава, или дължи такава в друг размер; ако твърди, че не дължи възнаградителна лихва, да поясни дали твърди, че договорът за кредит, недействителен сам по себе си поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, се е конвертирал в друг, действителен договор.

С молба по делото от 26.09.2025г. ищецът е заявил, че: не твърди нищожност на договора за кредит, а само на посочените в исковата молба клаузи; твърди, че не дължи никаква възнаградителна лихва по процесния договор, т.к. клузата за същата е нищожна /не предявява искане за връщане на недължимо платени суми/; не твърди конвертиране на договора в друг вид.

След като се запозна с направените уточнения, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на вече заявеното от него становище, основано на посочената установена практика на ВКС, че предявените искове са неоценяеми. Мотивите на съда вече са изложени в посоченото по-горе Определение от 17.07.2025г. и съдът не намира за необходимо да ги излага повторно, само отново да подчертае, че без да е отправено искане на обявяване на нищожност на целия договор или искане за връщане на недължимо платени въз основа на нищожната клауза суми, искът за прогласяване на нищожността на клаузата за възнаградителна лихва е неоценяем. В този смисъл, освен цитираната по-горе съдебна практика, също и определение №449 от 29.07.2015 г. по т.д.№1596/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 72 по т.д.№686/2015 г. на ВКС, II ТО и др.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Ето защо, СГС не е родово компетентен да разгледа делото. Производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на родово компетентния съд – СРС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 6624/2025 г. по описа на СГС, I-30 състав и ИЗПРАЩА делото на родово компетентния Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 4 2

ГПК вр. с чл.103, вр. с чл. 118, чл.1 и ал. 2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Софийски районен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3