Решение № 2183 от 14.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2183 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110145661 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 14.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78-ми с-в, в открито заседание на четиринадесети февруари 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Петър Савчев при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 45661/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски.

1

Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на 3 968 лв.

Ищецът И. С. А., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. твърди, че спрямо него е проведено производство по чл.410 и сл. ГПК, като въз основа на заповед за изпълнение от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. на СРС, Второ ГО, 75-ти с-в, е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. , по който били присъдени на „. съответните суми. Присъдените суми били цедирани на ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, .. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 5048/2010 г. пред ЧСИ за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски. По посоченото изпълнително дело били събрани суми от ищеца, като последното плащане било от 02.09.2013 г. През 2018 г. изпълнителното дело било преобразувано в изп.дело № 565/2018 г. пред ЧСИ отново за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски. Първото плащане по новообразуваното изп.д. № 565/2018 г. било от 05.03.2019 г. – след изтичането на 5-годишната погасителна давност на 02.09.2018 г. , считано от последното плащане, посочено по-горе, от 02.09.2013 г. По изпълнителното дело № 565/2018 г. неоснователно били събрани погасени по давност 3 968 лв.

Предвид гореизложеното, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че не се дължат, като погасени по давност, следните суми: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски.

Моли присъждане на сумата от 3 968 лв. – събрана без основание по изп.дело № 565/2018 г.

, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски по делото.

В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а е видно и от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 66-74/, че спрямо ищеца е проведено производство по чл.410 и сл. ГПК, като въз основа на заповед за изпълнение от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. на СРС, Второ ГО, 75-ти с-в, е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. , по който са били присъдени на „. съответните суми.

Присъдените суми са били цедирани на ответника. Въз основа на изпълнителния лист е било 2 образувано изп.дело № 5048/2010 г. пред ЧСИ за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски. По посоченото изпълнително дело са били събрани суми от ищеца, като последното плащане било от 02.09.2013 г. През 2018 г. изпълнителното дело е било преобразувано в изп.дело № 565/2018 г. пред ЧСИ отново за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски. Първото плащане по новообразуваното изп.д. № 565/2018 г. било от 05.03.2019 г. – след изтичането на 5-годишната погасителна давност на 02.09.2018 г. , считано от последното плащане, посочено по-горе, от 02.09.2013 г. По изпълнителното дело № 565/2018 г. са били събрани погасени по давност 4 088,96 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК относно недължимост на главницата:

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право фактитакава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.

Страните по делото не оспорват възникването на процесните вземания в полза на ответното дружество в посочените в исковата молба размери.

Възражението за изтекла погасителна давност е основателно, поради следното: в конкретния случай вземанията по изпълнителното дело са съдебно потвърдени с влязла в сила заповед за изпълнение – арг. от чл. 404 ГПК и чл. 424 ГПК. Следователно съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложим за тях е 5-годишният срок на погасителна давност, която е започнала да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл.116, б.”в” ЗЗД. В случая последното изпълнително действие преди преобразуване на изпълнителното дело пред ЧСИ, 3 е от 02.09.2013 г. – събиране на суми, с което отново е прекъсната давността за процесните вземания, като новата 5-годишна давност е изтекла на 02.09.2018 г. Следователно, следващото поред събиране на суми от ищеца по изп.д. № 565/2018 г., на 05.03.2019 г. , е за погасени по давност вземания.

По въпроса от кога започва да тече погасителната давност е налице задължителна тълкувателна практика на ВКС / Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/, според която погасителната давност за вземането започва да тече от датата на последното изпълнително действие.

Предвид гореизложеното, вземанията по изп.д. № 565/2018 г. са изцяло погасени по давност, поради което искът е изцяло основателен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато икономически блага преминават от една правна сфера в друга такава извън валидно правоотношение. В конкретния случай се установи, че по изп.д. № 565/2018 г. от ищеца са събрани погасени по давност – следователно без основание, 4 088,96 лв. – повече от претенцията от 3 968 лв. Предвид изложеното до тук, искът следва да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски от 2 546,23 лв.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца И. С. А., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. срещу ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, ., при условията на обективно кумулативно съединяване, отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че ищеца не дължи на ответника следните суми по изп.д. № 565/2018 г. , като погасени по давност: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски , за които задължения е издаден и.л. от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. на СРС, 75-ти с-в, на основание чл. 410 и сл. от ГПК /събраните суми по предходното изп.д. № 5048/2010 г. са събрани законно/.

ОСЪЖДА ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, . да заплати на ищеца И. С. А., ЕГН:

**********, адр. гр. София, ж.к. „., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 3 968 лв. – събрани по изп.д. № 565/2018 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.

4

ОСЪЖДА ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, . да заплати на ищеца И. С. А., ЕГН:

**********, адр. гр. София, ж.к. „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 546,23 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5