Решение № 1335 от 08.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2781/2025
- Вид
- Решение № 1335
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.108, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.10, т.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.116, ал.1, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.116, ал.2, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.11, ал.1, т.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.123, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.123а, ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.4, т.21 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.66 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.66, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.66, ал.1, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.83, ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- §1, т.3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1335 гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110202781 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*************“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 38-10 от 15.01.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМИП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и липса на компетентност на лицето, издало обжалваното НП. Сочи се, че неправилно дружеството било наказано за нарушение, осъществено при условията на повторност.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател изцяло поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Твърди, че компетентен орган да 1 извърши проверката бил НАП, а не ДАНС. Претендира липса на нарушение, тъй като мерките били приложени спрямо клиента. Счита, че следвало да се ангажира отговорността на длъжностното лице, допуснало нарушението, а не на дружеството. Отделно от това неправилно била наложена санкция за нарушение, осъществено при условията на повторност. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Относно твърдението за липса на компетентност от страна на ДАНС, то в чл.108, ал.1 от ЗМИП, именно ДАНС бил посочен като централен орган, който осъществявал контрол по прилагане на закона, а контролните функции на НАП спрямо операторите на хазартни игри не водели до дерогиране на компетентността на ДАНС. Заявява, че дружеството не е установило произхода на средствата на лицето ****, както и не е поискало декларация за произхода на средствата. По категоричен начин било установено нарушението, а адресат на задължението било именно дружеството, което било отговорно за изпълнението и именно на него следвало да бъде наложена имуществена санкция. Заявява, че в случая нямало повторност и наказанието било определено правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „*************“ ООД, ЕИК ********* било организатор на хазартни игри, получило лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за хазарта, поради което било задължено лице по чл.4, т.21 от ЗМИП. В тази връзка то имало задължение да изяснява произхода на средствата по начина, посочен в чл.66, ал.1 от ЗМИП, при установяване на делово взаимоотношение с клиенти при открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн 2 платформата на адрес ***** и даване на възможност на клиентите да участват в игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.
На 30.12.2022 г. дружеството „*************“ ООД открило акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ***** чрез която организирало игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, на лицето ****, ЕГН **********. В периода от 28.03.2023 г. до 12.02.2024 г. клиентът **** депозирал сума в размер на 16 680 лева в онлайн платформата за хазартни игри на адрес ****, чрез която „*************“ ООД предоставяло услуги като организатор на хазартни игри. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 от ЗМИП изисквала при установяване на делови взаимоотношения, задължените по ЗМИП лица (включително и лицата по чл.4, т.21 от ЗМИП) да прилагат мерките за комплексна проверка на клиенти, една от които била предвидена в чл.10, т.4 от ЗМИП - изясняване на произхода на средствата. Като задължено лице по чл.4, т.21 от ЗМИП, „*************“ ООД било длъжно при установяване на делово взаимоотношение с клиента ****, с открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ****, да изясни произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от способите, посочени в чл.66, ал.1 от ЗМИП.
С писмо от 31.05.2024 г. проверяващият екип към ДАНС изискал клиентски досиета на нови клиенти за периода от 01.11.2022 г. до 28.05.2024 г., сред които и на клиента ****. В писмото било включено изричното изискване клиентските досиета да съдържат доказателства за прилагане на комплексна проверка от страна на „*************“ ООД. В клиентското досие на клиента **** обаче липсвали документи и информация, от които да е видно изпълнение на задължението за изясняване на произхода на средствата по чл.66 от ЗМИП.
С цел изясняване и допълване на предоставената информация били изискани писмени разяснения и/или документи, от които да е виден начинът на обследване на произхода на средствата. Дружеството „*************“ ООД предоставило следните разяснения: „Съгласно Раздел X от ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ
ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА“
Изясняване произхода на средствата
3
Чл. 40. (1) „*************“ ООД изяснява произхода на средствата на своите клиенти в следните случаи:
1. при встъпване в делови взаимоотношения с клиент;
2. в хода на деловите взаимоотношения с клиента (през цялото времетраене на тези взаимоотношения);
3. при встъпване в делови взаимоотношения, в хода на деловите взаимоотношения, и при извършване на случайни операции или сделки;
(2) В случаите по ал.1 произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:
1. събиране на информация от клиента;
2. събиране на друга информация от официални независими източници (данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други) - данни за трудова дейност и др., събиране от Търговски регистър, НАП, НОИ и др.
(когато е налице право и основание за достъп) или предоставени от клиента;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на ЗМИП и други закони и подзаконови нормативни актове;
4. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо - цялата налична осчетоводена информация за движенията по банковите сметки на клиентите.
(3) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на всички способи по ал.2 (например при еднократни отношения), както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал.2 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършван от „*************“ ООД чрез събиране на писмена декларация от клиента.
(4) Декларацията за изясняване на произхода на средствата по ал.3 следва да съдържа реквизити съгласно Приложение № 4 към настоящите правила и да съответства на установения образец в ППЗМИП.
(7) „*************“ ООД няма право да приема за изяснен произхода на средствата, ако декларацията по ал.3 не е попълнена, подписана и подадена по реда и при условията на ал.4-6.
Съгласно одобрения образец на декларация, същата трябва да е 4 придружена от относими доказателства относно обстоятелствата, изложени в същата, чиято проверка се установява по способа за верифициране на документи, посочен по-горе.“
Представените разяснения всъщност представлявали цитиране на текстове от вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на дружеството и не давали никаква конкретна информация за деловото взаимоотношение с клиента ****. Освен това не били приложени никакви документи, които да удостоверят изпълнение на чл.66 от ЗМИП за изясняване произхода на средствата на клиента.
В тази връзка проверяващите стигнали до извода, че дружеството „*************” ООД не е приложило нито един от посочените в чл.66, ал.1 от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени и използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово взаимоотношение с клиента **** на 30.12.2022 г. с открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ****, поради което е извършило административно нарушение по чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от ЗМИП.
Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № ФР-10-11125 от 03.12.2024 г. за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от ЗМИП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващ нарушителя, а последният го подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 38-10 от 15.01.2025 г., с което за нарушение на чл.66, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.1, вр. чл.10, т.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМИП.
По делото беше разпитан актосъставителят И. Т., като показанията на същия са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира напълно.
Свидетелят разказа подробно за извършената проверка и констатациите от 5 нея, като показанията му се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и протокол за извършена проверка. Сподели, че не са били представени никакви доказателства дружеството „*************“ ООД да е приложило някой от посочените в чл.66, ал.1 от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени и използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово взаимоотношение с клиента **** на 30.12.2022 г. с открИ.е на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
Понеже се касае за нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, то съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН, актът се съставя в шестмесечен срок от открИ.ето на нарушителя и в петгодишен срок от извършване на нарушението, които са спазени. Нарушителят е бил установен след получаване на разясненията от дружеството за изпълнение на чл.66, ал.1 от ЗМИП, което е станало с писмо от 06.06.2024 г. и от тогава е започнал да тече шестмесечният срок за съставяне на акта от открИ.ето на нарушителя, а АУАН е съставен на 03.12.2024 г. Нарушението е било извършено на 30.12.2022 г., поради което е бил спазен и петгодишният срок за съставяне на акта от извършване на нарушението. НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.