Определение № 2446 от 25.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2446 гр. София, 25.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20268003901372 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност), гр. София, чрез синдика Л. С., против определение № 1255 от 17.04.2026 г. по в. ч. гр. д. № 910/2026 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав определение № 449 от 30.01.2026 г. по т. д. № 544/2025 г., с което, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото, образувано по предявени от частния касатор искове – главен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1 пр. 1-3 ЗЗД за установяване нищожност на учредена договорна ипотека с нотариален акт № 62, том. 2, рег. № 2020, н. д.

№ 241/2010 г., евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 151 ЗЗД за установяване липса на ипотечно право и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 429, ал. 3 ГПК за установяване липса на право на принудително изпълнение, произтичащо от ипотечното право, е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес по отношение на ответниците – „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр. Варна – купувач на ипотекираните имоти и „Ресторант Узунджовска“ АД, гр. Варна – негов правоприемник чрез отделяне.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради допуснато нарушение на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, чл. 175, ал. 1 ЗЗД и чл. 216, ал. 1 ГПК. Оспорва се извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на исковете срещу купувача от публична продан на процесните имоти, респ. срещу неговия правоприемник. Застъпва се становището, че: Купувачът от публичната продан придобива имота на деривативно правно основание, което означава, че той придобива правото на собственост, само ако длъжникът (или ипотекарният длъжник) е бил негов собственик и ако е съществувало законно и действително право имотът да бъде продаден; Ако обаче ипотеката бъде обявена за нищожна, изпълнението върху имот на трето лице се явява без правно основание и целият изпълнителен процес върху имота е материално незаконосъобразен, поради 1 което купувачите по постановлението за възлагане не биха могли да се легитимират като собственици. Именно с необходимостта да се установи материалната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение спрямо ипотекирания недвижим имот се аргументира и правният интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на ипотеката срещу купувачите по постановлението за възлагане. Във връзка с аргумента, че ипотеката се погасява ex lege, частният касатор поддържа, че погасяването по чл. 175 ЗЗД предполага съществуваща валидна ипотека, чието действие се прекратява за в бъдеще, докато нищожната ипотека, като не съществуваща, не може да бъде погасена. Становището си, че купувачът от публичната продан и неговият правоприемник са задължителни необходими другари на останалите ответници по исковете, обосновава с необходимостта решението да бъде еднакво за страните по ипотеката и за лицата, придобили права от нейната реализация.

Като значими за изхода на делото, с поддържане на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договорна ипотека по реда на чл. 26 ЗЗД при влязло в сила постановление за възлагане, ако ипотекарният длъжник не е длъжник по изпълнителния лист и принудителното изпълнение е проведено единствено на основание ипотечния акт и приложението на чл. 429, ал. 3 ГПК;

2. Приложима ли е защитата по чл. 433, ал.5 ГПК спрямо правата на трети лица, когато те са придобити в резултат на принудително изпълнение върху имот в хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК, ако взискателят не е притежавал право на принудително изпълнение поради нищожност на ипотечния акт; 3.

Погасява ли се на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД ипотечно право, което е нищожно на някое от основанията по чл. 26 ЗЗД, и съставлява ли това законово погасяване пречка за установяване на нищожността, след като ипотечният акт не поражда правни последици от момента на сключването си и не може да бъде саниран чрез провеждане на публична продан; 4. Явяват ли се купувачите по постановление за възлагане необходими другари в образуван исков процес за прогласяване нищожността на ипотека, от която те пряко черпят правата си върху имота съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК“.

Ответниците по частната касационна жалба – „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр. Варна и „Ресторант Узунджовска“ АД, гр. Варна – оспорват същата и молят за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 09.06.2026 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е приел за установено, че:

Ищецът „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е придобил собствеността върху процесните имоти като актив на търговското предприятие „Гео строй ГД“ ЕООД, закупено от него съгласно договор за 2 покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г.; От своя страна „Гео строй ГД“ ЕООД е придобило собствеността върху тези имоти от „Боско строй“ ЕООД на основание покупко-продажба от 20.03.2014 г.; И към двете дати – 20.03.2014 г. и 16.04.2014 г. – по отношение на процесните имоти, с договор от 17.07.2010г., обективиран в нотариален акт № 62, том. 2, рег. № 2020, н. д. № 241/23020 г., сключен между „Боско Строй“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД (сега „ОББ“ АД), е била учредена ипотека в полза на банката за обезпечаване на нейни вземания към „Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008г.; В образуваното изп. д. № 201483804110887/2014 г. на ЧСИ Бъзински, по издаден в полза на „ОББ“ АД изпълнителен лист, принудителното изпълнение е насочено към имотите, предмет на ипотеката; Проведена е публична продан на същите и за техен купувач е обявено дружеството „Овърсийз - Хоризонт“ АД, чийто правоприемник чрез отделяне е „Ресторант Узунджовска“ АД; Имотите са възложени на „Овърсийз - Хоризонт“ АД с постановление за възлагане от 04.03.2015 г. и на 25.03.2016 г. същият е въведен в тяхно владение.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените установителни искове срещу ответниците „Овърсийз-Хоризонт“ АД и „Ресторант

Узунджовска“ АД, решаващият състав е приел, че:

„Тома строй“ ЕООД е придобило правото на собственост върху процесните имоти след учредяване на ипотеката, поради което има качеството ипотекарен длъжник и, на основание чл. 429, ал. 3 ГПК, е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист; Правото на взискателя да насочи изпълнението върху ипотекираните имоти се разпростира и върху третите лица, които са ги придобили – аргумент от чл. 173, ал. 1 ЗЗД, доколкото всеки ипотекарен кредитор може да се удовлетвори предпочително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира последният; Поради това, че „Тома строй“ ЕООД е собственик на имотите, които служат като обезпечение на чужд дълг и тъй като издаденият изпълнителен лист срещу кредитополучателя има действие и по отношение на правоприемника на ипотекарния длъжник, то той, макар да не е страна в изпълнителното производство, разполага с всички защитни средства, които законът предоставя на главния длъжник, включително и с правата по чл. 151 ЗЗДа, в т. ч. правото на иск за установяване несъществуването на ипотечното право и иск за прогласяване нищожността на ипотечния договор, надлежни ответници по който се явяват страните по този договор; Правен интерес да отрече, че кредиторът притежава ипотечно право на предпочтително удовлетворяване съгласно конкретния нотариален акт, съществува обаче единствено и само за страните по сделката, тъй като постановеното по този спор решение следва да бъде еднакво спрямо участниците в правоотношението; Купувачът от публичната продан на ипотекираните имоти, респ. неговият правоприемник не са страна по ипотечното правоотношение и следователно не са необходими другари по предявените искове.

Отделно от това, липсата на правен интерес от предявените искове срещу двамата ответници (купувача от публична продан и неговия правоприемник) въззивният съд е аргументирал и с разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. В тази 3 връзка е съобразил съществуващата непротиворечива съдебна практика, според която, с извършване на проданта и влизане в сила на постановлението за възлагане учредените ипотеки се погасяват по силата на закона (ex lege), като купувачът придобива имота чист от тежести, а ипотеката се погасява, независимо дали е била действителна или недействителна. С оглед на това е преценил, че за ищеца не е налице правен интерес от установяване недействителността на ипотеката, защото дори с решение да бъде установено несъществуването на ипотечното право, то не би било противопоставимо на купувача по публичната продан, доколкото, съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК, на същия могат да бъдат противопоставени само нарушенията по чл. 490 ГПК (че той е лице без право да наддава или е подставен на такова лице ) и невнасянето на цената. Заключил е, че в случая ищецът няма права, противопоставими на банката-кредитор, които съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК да са противопоставими на купувача от публичната продан.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от частния касатор въпроси не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на първия въпрос, горният извод следва от обстоятелството, че същият е разрешен в смисъла, поддържан от самия частен касатор – въззивният съд е приел, че в описаната във въпроса хипотеза ипотекарният длъжник (респ. правоприемникът му) има право на иск за установяване несъществуването на ипотечното право и за прогласяване на нищожността на ипотечния договор. Следователно, произнасянето по този въпрос не е обусловило извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на иск срещу ответниците, които не са страни по ипотечния договор.

Ирелевантността на втория въпрос, свързан с приложимостта на разпоредбата на чл. 433, ал. 5 ГПК, се дължи на това, че изводът за липса на правен интерес от предявените искове срещу ответниците „ОвърсийзХоризонт“ АД и „Ресторант Узунджовска“ АД не е мотивиран с посочената разпоредба, а с разпоредбите на чл. 496, ал. 2 и 3 ГПК.

Третият въпрос няма характер на обуславящ, доколкото аргументът за липса на правен интерес от исковете срещу посочените ответници е само допълнителен, наред с основния аргумент, че двете дружества (купувачът от публичната продан и неговият правоприемник) не са страни по ипотечното правоотношение. Или, и без позоваването на разпоредбата на чл. 175 ЗЗД, изводът за недопустимост на претенциите по отношение на тези ответници не би се променил.

Що се отнася до последния въпрос, отговорът на същия е изцяло предпоставен от преценката на съдебния състав, че исковете срещу ответниците „Овърсийз-Хоризонт“ АД и „Ресторант Узунджовска“ АД са недопустими. Въпросът дали посочените дружества са необходими другари на останалите ответници по установителните искове би възникнал единствено при допустим процес, т. е. ако исковете срещу тях са допустими.