Решение № 4826 от 18.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4826 гр. София, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100104061 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцовата страна С. Ц. Ц. твърди, че на 30.07.2019 г., около 12:15 часа, в гр. София, е управлявал л.а. „Опел“ с рег. № ******* по бул. „Ситняково“ с посока на движение към бул. „Ботевградско шосе“. На кръстовището с бул.

„Оборище“ спрял на червен сигнал на светофарна уредба, изчаквайки зелен сигнал. В този момент бил блъснат в задната част на автомобила от л.а „Хюндай“ с рег. № *******, управляван от Ц. Ч.. В нарушение на правилата за движение водачът на л.а. „Хюндай“ не реагирала със своевременно спиране при приближаване към кръстовището и наличие на спрели автомобили.

Ищецът посетил УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където му била поставена диагноза: „травма на гръдния кош – неуточнена“. Прибирайки се вкъщи се почувствал зле и на 02.08.2019 г. бил приет по спешност в МИ МВР, където му била поставена диагноза: травма на гръдния кош, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шията. Било проведено болнично лечение до 05.08.2019 г., като бил изписан с подобрение и мнение за временна неработоспособност. Последващи прегледи били извършвани на 13.08.2019 г., 23.08.2019 г. като общо неработоспособността продължила до 24.09.2019 г.

Ищецът твърди, че все още не се е възстановил, няма пълноценни движения на шията, често страда от главоболие и вертижен синдром. Това препятства изпълнението на трудовите му задължения.

1

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Хюндай“ е била застрахована при ответника, ищцовата страна предявила на 20.12.2019 г. претенция по чл. 380 КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието, но такова не й било изплатено.

При тези обстоятелства ищцовата страна предявява иск за изплащане на обезщетение от 26 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявения иск в частта по отношение механизъм на ПТП, противоправно поведение на водача на л.а.

„Хюндай“ и причинени телесни увреждания в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочва, че при първоначалния преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД състоянието на ищеца е отразено като добро.

Ползването на 56 отпуск за временна нетрудоспособност не квалифицира увреждането, по своята характеристика, като средна телесна повреда. Ето защо адекватно обезщетение за евентуално претърпени вреди би било в размер на 6000 – 7000 лв. Твърди, че продължителността на лечението е резултат от поведението на ищеца и неспазването на лекарските предписания.

Изживеният стрес и душевни страдания се дължали на лабилна психика и предходна обремененост на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване на предпазен колан. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобила.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. Николова, оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1725756/30.07.2019 г., както и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ц. Ч.. Свидетелката сочи, че през 2019 г. е участвала в ПТП, управлявала е л.а. „Хюндай“ по бул. „Ситняково“ посока разклона за ул. „Оборище“. При наближаване на кръстовището погледнала наляво, тъй като много коли от лента направо завиват наляво и явно в този момент, поради разсейване, се ударила в автомобила пред нея.

Вътре в автомобила имало човек, който обаче не й се оплакал да се чувства зле. Заедно изчакали пристигане на полиция, не са викали линейка.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Вещото лице дава заключение, че водачът на л.а. „Хюндай“ е имала възможност да види отдалеч светофарните сигнали, вкл. червен забранителен за движение сигнал, поради което е трябвало своевременно да намали и да спре автомобила. Имала е възможност и да възприеме изчакващия на червен сигнал на светофарна уредба л.а.

„Опел“. За водача на л.а. „Хюндай“ ударът е бил изцяло предотвратим.

Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода 2

31.07.2019 г. – 24.09.2019 г. Съдът кредитира заключението по приетата Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х. М., изготвена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и след личен преглед на ищеца. Експертът разяснява, че в резултат на процесния пътен инцидент ищецът е получил травматични увреждания: контузия на главата и дясната шийна област, шиен вертебрален синдром, контузия на гръдния кош. Спешна медицинска помощ на пострадалия е оказана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където са извършени изследвания и прегледи.

Поради продължаващи оплаквания от замайване, гадене и болки в периода 02.08-05.08.2019 г. ищецът е приет за болнично лечение в МВР болница, Клиника по нервни болести. Изписан е с подобрение с дадени указания за носене на шийна яка. Нанесените увреждания са причинили на ищеца интензивни болки и страдания в първите 20 дни и умерени до 50 дни. След този период ищецът има пристъпи на дезориентираност и задух, причиняващи дискомфорт без да се нарушава професионалната и социалната му дейност.

Вещото лице дава извод, че пострадалият е пътувал с коректно поставен обезопасителен колан поради липса на увреди в други части на тялото. Той обаче не би имал отношение към получените увреждания. При личен преглед вещото лице констатира, че ищецът е в добро общо състояние, без отклонения в неврологичния статус. Болките във врата и затруднените движения стихнали във времето. Пристъпите на задух се определят като „паник атаки“, които с днешна дата се случват рядко по амнестични данни.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.Х.А..

Свидетелят посочва, че след процесния инцидент ищецът се оплакал от силно главоболие и по тази причина решил да постъпи на болнично лечение. В дома си бил пуснал навсякъде щорите, защото му ставало лошо, повръщал и го боляла главата. Живеел сам, с пазаруването му помагали приятели. Към настъпване на ПТП ищецът работел като оперативен работник в ГДБОП, но поради последващи трудности при шофиране се преместил в друг отдел и работата му била свързана с анализ на документи.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил “Хюндай“ с рег. № ******* към 30.07.2019 г. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили 3 болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява управление на л.а. „Хюндай“ от страна на водача Ц.

Ч. в нарушение на правилата за движение, а именно задължението да управлява МПС при скорост, съобразена с характера и интензивността на движението, за да може да спре пред всяко предотвратимо препятствие. С това е нарушено правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Събраните писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза установяват пряката причинно-следствена връзка между пътния инцидент и претърпените от ищеца увреждания: контузия на главата и дясната шийна област, шиен вертебрален синдром, контузия на гръдния кош. Съдът намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. За да достигне до този извод съдът съобрази заключението на вещото лице Хрусанов, според което претърпените увреждания могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично увреждане.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).

При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.

Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки и страдания от произшествието непосредствено след инцидента, като болките са продължили до първите 20 месеца, впоследствие до 50 дни – умерени болки. Ищецът е претърпял консервативно лечение, носил е шийна яка, като е ползвал отпуск за временна неработоспособност от два месеца. През този период няма 4 изисквания за спазване на постелен режим, нуждата от помощ от трети лица е в първите седмици и е свързана с пазаруване. Не се твърди и доказва за останалите дейности от ежедневието ищецът да се е нуждаел от помощ от трети лица. Инцидентът е довел до промяна в работната среда като ищецът е преместен на длъжност, която да не изисква управление на МПС, а е свързана с обработка на документи. С днешна дата здравословното състояние на ищеца е възстановено.

Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че справедлив размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 7500 лв.

По отношение на така определената главница ответникът дължи заплащане и на законна лихва считано от 21.03.2020 г. - изтичане на 3месечния срок по чл. 497 КЗ за произнасяне по претенцията за извънсъдебно заплащане на обезщетение, предявена пред застрахователя на 20.12.2019 г.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, сторените разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в общ размер 824,60 лв. (в това число държавна такса, разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение в претендиран размер).

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 2268 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК ******* да заплати н а С. Ц. Ц., ЕГН **********: на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД - за вреди от ПТП, настъпило на 30.07.2019 г. в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. “Хюндай” с рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответното дружество, както следва: сумата 7 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2020 г. до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода 20.12.2019 г. – 20.03.2020 г.; на основание чл. 78 ал. 1 ГПК: сумата от 824,60 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.