Решение № 998 от 20.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I - 175 17.07.2020 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

Върбанова мл.с. Детелина Д. при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Д. въззивно гражданско дело № 1085 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Янка Табакова против Решение № 2/23.01.2020г. постановено по гр.д. № 99/2019г. по описа на РС Малко Търново, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи да заплати на Г.К.К., ЕГН **********, гр. ***, сумата от 1198.85лева /хиляда сто деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху главницата в размер на 186.76 лева /сто осемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ за периода от 31.10.2016г. до 26.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателното изплащане, както и е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, да заплати на Г.К.К., сумата от 350.00 лева /триста и петдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 210.00лева / двеста и десет лева/ за изготвената експертиза и 100.00лева /сто лева / държавна такса.

С въззивната жалба обжалваното решение се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и като немотивирано. Въззивникът намира, че приложима при разрешаване на настоящия спор, е правната уредба, съдържаща се в ЗМВР и специалните наредби, издавани от Министъра на вътрешните работи, като първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на труда и относимата към трудовите правоотношения Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Посочва, че редът за организацията и разпределението на работното време, за компенсирането на работата на държавните служители, работещи в системата на МВР, извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят съобразно действалите през процесния период от време Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. Поддържа, че липсва празнота в действащата и относима към спора правна уредба, която да налага при разрешаване на същия да се изхожда от нормите на НСОРЗ. Според въззивникът разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ не е приложима и поради това, че за да се въведе увеличение на часовете положен нощен труд с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, следвало да са налице следните предпоставки: а) подневно отчитане на работното време; б) работа на смени; в) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и г) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми като в случая предпоставките по б. „в“ и „г“ не били налице. Излагат се доводи за неоснователност на предявените искове дори и при приложението на НСОРЗ, поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часовете, чието надвишение на свой ред има за последица акумулиране на извънреден труд. Дори след преизчисляване на отработените часове нощен труд с коефициента от 1.143, то на служителите би се дължало възнаграждение в увеличен размер, но отново за нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като смените, на които служителите на МВР осъществяват трудовите си функции не превишават 12 часа. Оспорват се като неоснователни и претенциите за мораторни и законни лихви. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, както и присъждане на направените от въззивника разноски пред двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, редовно призован.

Препис от въззивната жалба е връчен на Г.К.К. чрез адв. Ели

Димова с указана възможност да подаде отговор по същата, но в указания срок такъв не е постъпил. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание, въззиваемият не се явява и не се представлява, като процесуалния му представител с нарочна писмена молба моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение като представя писмен договор за правна помощ и списък на разноските. Представя и писмени бележки.

В хода на въззивното производството страните не заявяват доказателствени искания.

Съдът намира въззивната жалба за редовна и допустима, като подадена в срок от легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на обжалване.

Бургаският окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно.

С исковата молба ищецът

Г.К.К. е предявил срещу Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 828 лева, от които 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., представляващо разликата между заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, както и мораторна лихва в размер на 90 лева, ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

Ищецът излага, че през процесния период от време е полагал труд като полицейски инспектор, началник смяна в ГКПП Малко Търново при Гранично полицейско управление гр. Малко Търново към Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр. Елхово, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител. Ищецът сочи, че за процесния период от 23.07.2016 г. до 23.07.2019 г. е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 987 часа дневен труд.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 123 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника и представлява сумата от 738 лева. Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

Ответната страна Главна дирекция "Гранична полиция"-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Сочи, че за част от процесния период от време, е действала Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл. 31, ал.2 от същата, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., и двете на Министъра на вътрешните работи, които изчерпателно уреждали основанието и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от време. Не се противопоставя на исканата експертиза.

В хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, което е прието и в резултат на това, главният иск се счита предявен за сумата от 1198,85 лв., за положени 128 часа извънреден труд през заявения с исковата молба период, а иска за мораторна лихва е увеличен до размер от 186,76 лева.

Правилно исковете са квалифицирани от първоинстанционния съд като главния иск е с правно основание по чл.

179, ал. 1 вр. с чл. 176 вр. с чл.178, ал. 1, т.3 вр. чл.187, ал. 3 и 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 6 от ЗМВР, а акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

По делото няма спор, че за процесният период от време ищецът е полагал труд като служител на ГД "Гранична полиция", което налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът Г.К. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл - арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице Генко Генов по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период от време: 23.07.2016г. до 23.07.2019г. ищецът е положил общо 904 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд, приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1032 часа. Разликата между двете величини е 128 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1198,85 лв., който изрично допълнително вещото лице заявява, че не бил заплатен. Вещото лице изчислява, че лихвата за забава е в размер на 186,76 лева.

От правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).