Решение № 19 от 27.01.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №19 гр.ВРАЦА,27.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на 18 септември 2019 год. в състав:

Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:МИРОСЛАВ

ДОСОВ мл.с.ИВАН

НИКИФОРСКИ при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №422/2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение

№380/29.11.2018 год. по гр.дело №1150/2016 год. състав на РС-Козлодуй е уважил частично предявения пред него иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.228 и сл. ЗЗД,като е осъдил ответницата З.А. *** да заплати на ищеца Л.В.Ц. *** сумата от 1250.00 лева,представляваща незаплатена наемна цена за месеците октомври, ноември, декември 2013 год. и февруари и юли 2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 14.09.2016 год. до окончателното й изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане и на сумата от

4250.00 лева ,претендирана като незаплатена наемна цена за месеците август, септември, октомври и ноември 2014 год.,януари, февруари, март, април, май, юни, юли, ноември 2015 год., февруари , март, април ,май, юни и юли 2016 год., както и претенцията му за заплащане на сумата от 465.31 лева, представляваща стойността на консумативи за 2016 год. - отопление, ел.енергия и вода, дължими от наемателя,но заплатени от наемодателя.

На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца разноски от

199.08 лева при направени такива от общо 950.00 лева, съответни на уважената част от исковата претенция.

На основание чл.78,ал.3 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата разноски от 1216.54 лева при претендирани такива от общо 1545.00 лева,съответни на отхвърлената част от исковата претенция..

Решението е обжалвано от ищеца и от ответника.

С въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. ищецът Л.Ц. обжалва решение №380/29.11.2018 год. в отхвърлителната част, както и в частта,с която е осъден да заплати разноски, свързани с неправилно уведомяване на ответника от страна на Кметство с. Софрониево,за което той нямал никаква вина. Ищецът иска решението да бъде отменено в обжалваните от него части,съответно искът му уважен чрез присъждане на цялата претендирана сума. Иска решението да бъде отменено и в частта, с която е осъден да заплати разноски, "за които отговорността е на Държавата,извършила неправилно уведомяване по постановено съдебно решение ...".

В срока по чл.263 ГПК ответницата З. С. не е депозирала отговор.

С въззивна жалба вх.№6461/14.12.2018 год. на РС-Козлодуй ответницата З. С. обжалва решение №380/29.11.2018 год. в частта, с която исковата претенция против нея е уважена. Иска решението да бъде отменено в обжалваната от нея част, съответно искът на ищеца отхвърлен и за сумата от 1250.00 лева.

В срока по чл.263 ГПК ищецът Л. Ц. е депозирал отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата на ответницата С..

И двете страни претендират разноски за първа и въззивна инстанция.

Не сочат и не представят нови доказателства.

Въз основа на въззивните жалби е образувано въззивно гр.дело №77/2019 год. по описа на ОС-Враца.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивните жалби съдебният състав е приел ,че същите са подадени в срока по чл.259,ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Приел е обаче,че във втората си част въззивната жалба на ищеца има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение №380/29.11.2018 год. в частта за разноските, компетентен да се произнесе по която е първоинстанционния съд. Постановил е определение №250/20.03.2019 год.,с което е прекратил производството по въззивно гр.дело №77/2019 год. по описа на ОС-Враца и е върнал гражданско дело №1150/2016 год. на Районен съд-Козлодуй за произнасяне с определение по реда на чл.248,ал.3 ГПК по обективираното във въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. /вх.№ на РС-Козлодуй/ искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на решение №380/29.11.2018 год. в частта за разноските. Постановил е след влизане в сила на определението по чл.248,ал.3

ГПК,респективно при постъпване на жалба против същото и след администрирането й, делото отново да бъде изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. , по евентуалната жалба против определението по чл.248 ГПК и по въззивна жалба вх.№6461/14.12.2018 год. на

РС-Козлодуй

С определение №276/05.04.2019 год. по гр.дело №1150/2016 год. , постановено в производство по чл.248 ГПК, състав на РС- Козлодуй е оставил без уважение като неоснователна молбата на ищеца Л.Ц. за изменение на решение №380/29.11.2018 год. по гр.дело №1150/2016 год. по описа на същия съд в частта за разноските. Определение №276/05.04.2019 год. по гр.дело №1150/2016 год. е връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в сила.

След влизане в сила на определение №276/05.04.2019 год. гр.дело №1150/2016 год. по описа на РС-Козлодуй отново е изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. и по въззивна жалба вх.№6461/14.12.2018 год. на РС-Козлодуй.

Образувано е настоящето въззивно гр.дело №422/2019 год. по описа на ОС-Враца.

Както бе посочено и по-горе,въззивните жалби и на двете страни са редовни и процесуално допустими.

За да се произнесе по тяхната основателност, Окръжен съд-Враца съобрази следното:

Гражданско дело №1150/2016 год. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова молба на Л.В.Ц.,с която ищецът е предявил против З.А. *** иск с правно основание чл.79,ал.1 във връзка с чл.232,ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5965.31 лева,от която 5500.00 лева неплатени наемни вноски по договор за наем от 25.07.2012 год. и

465.31 лева неплатени консумативи - ток,вода и топлоснабдяване.

Първоначално по гр.дело №1150/2016 год. е постановено неприсъствено решение - решение №39/20.04.2017 год., с което исковата претенция е уважена изцяло. По молба на ответницата и на основание чл.240,ал.1,т.1 ГПК това решение е отменено с решение №367/15.12.2017 год. на ОС-Враца по възз.гр.дело №622/2017 год.

След връщане на делото на РС-Козлодуй съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение,като е дал на ищеца конкретни указания-да уточни периода,за който претендира наем и консумативи, да конкретизира сумите и основанието, на което ги претендира.

Указанията са изпълнени с представянето на нова искова молба, в която ищецът е посочил,че претендира като неплатен наем сумата от общо 5500.00 лева - по 250.00 лева за месеците октомври, ноември, декември 2013 год., февруари, юли, август, септември, октомври,ноември 2014 год., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, ноември 2015 год., февруари , март, април ,май, юни и юли 2016 год..Незаплатените консумативи на обща стойност 465.31 лева са както следва: 188.27 лева за топлинна енергия за периода февруари-юли 2016 год.,266.90 лева за вода за периода 01.01.2016 год.-01.08.2016 год. и 10.14 лева за ел.енергия за периода 12.07.2016 год. - 09.08.2016 год. Твърдението му е,че ответницата е ползвала наетото жилище от 25.07.2012 год. до 11.08.2016 год.

Според изложеното в исковата молба,правоотношението между страните е възникнало по силата на договор за наем от 25.07.2012 год., по който ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, находящ се в гр.Козлодуй,*** срещу месечен наем от 250.00 лева, който е следвало да бъде заплащан в срок до 31 число на всеки предходен месец по конкретно посочена банкова сметка ***. Съгласно чл.9,ал.2 от договора,наемателят се е задължил да заплаща и всички консумативи/ток,вода,отопление,такси вход/. Договорът е бил за срок от 1 година, като при условията на чл.236 от ЗЗД същият се е трансформирал в договор за наем без определен срок.Първоначално ответницата е заплащала регулярно задълженията си, но впоследствие е натрупала неплатени сметки за вода и топлоснабдяване, както и неплатени наемни вноски. Ползвала е жилището до 11.08.2016 год., като при напускането си е оставила неплатени сметки, които ищецът е заплатил - 266.90 лева за вода, 10.14 лева за ел енергия и 188.27 лева за топлинна енергия.,с което ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.

Ответницата е изпълнила частично задължението си за заплащане на дължимата наемна цена, като е заплатила по посочената договора банкова сметка ***-юли 2013 год., януари 2014 год., март, април,май и юни 2014 год.,януари 2015 год., август, септември,октомври и декември 2015 год. и януари 2016 год.

За останалите месеци в периода 01.01.2013 год.- 01.08.2016 год. ответницата не е изпълнила задължението си за заплащане на договорената наемна цена, но ищецът ограничава претенцията си за посочения в петитума на исковата молба период, предхождащ с три години депозиране на исковата молба, предвид разпоредбата на чл.111 от ЗЗД.

Ищецът е посочил, че съгласно чл.10,ал.2 от договора за наем, същият се прекратява по право без да е необходимо писмено предизвестие от страна на наемодателя, като наемателят напуска имота незабавно, но е заявил,че наемателят не е отправил предизвестие при трансформиране на договора в безсрочен, поради което същият дължи наемна цена за ползване на имота до напускането си на 11.08.2016 год.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,с който е оспорила иска изцяло,както и изложените в исковата молба фактически твърдения.Заявила е,че е изпълнявала изцяло и добросъвестно задълженията си до месец януари 2015 год.,когато няколко дни след 19.01.2015 год. се е срещнала с ищеца, уведомила го е , че ще освободи апартамента до края на месец януари 2015 год.,предала му е ключовете и повече не е имала достъп до имота.При предаването на ключовете са постигнали договорка,че ищецът ще задържи заплатения при сключване на договора депозит и с него ще заплати консумативите за последния месец.Ответницата е заявила,че първоначално е внасяла наемните вноски по посочената в договора банкова сметка,*** Т.П. А., поради което и именно тя фигурира във вносните бележки. Т. А. е починала и по договорка между страните по договора наемната цена за периода след месец април 2013 год. до края на 2013 год. е заплащана по лична банкова сметка ***. След това по настояване на ищеца до месец юни 2014 год. вкл. наемните вноски са заплащани отново по посочената в договора сметка. През месец юли 2014 год. страните са постигнали договорка да бъде сменене дограмата в една стая, като ответницата заплати стойността на дограмата и работата и да не заплаща наем за пет месеца -от месец юли 2014 год. до месец ноември 2014 год. Ответницата е изпълнила своята част от уговорката,а ищецът при преглед на работата не е имал забележки и възражения и е потвърдил,че няма да претендира наем до месец ноември 2014 год. вкл.

Пред есента на 2014 год. нейният син е счупил крак и се наложила медицинска интервенция и ограничаване на движенията му за срок повече от половин година.Тя не можела да напусне работа и се прибрала в с.Софрониево при родителите си,които можели да се грижат за детето.Тя пътувала до местоработата си в гр.Козлодуй всеки ден и необходимостта от наемане на квартира в гр.Козлодуй отпаднала.Ето защо на 19.01.2015 год. тя заплати наема за месец януари 2015 год., уведомила наемодателя, срещната се с него и му предала ключовете. След това не е имала достъп до имота и не го е ползвала.

Ответницата е заявила, че от месец февруари 2015 год. до месец юли 2016 год. е имало друг наемател на имота – Х. В. Д., с когото ищецът е сключил договор за наем.Според нея, именно Д. е лицето,което на 20.12.2015 год. е заплатило наем за имота за няколко месеца.

Заявила е, че счита иска за неоснователен и с оглед клаузата на т.10,т.2 от договора за наем, съгласно която ако наемателят не заплати наема за един месец след определената дата, договорът се разваля по право/автоматически/,без да е необходимо предизвестие, а наемателят напуска имота незабавно.Посочила е,че последният заплатен от нея наем е за месец януари 2015 год. , от което следва, че незаплащайки наема за месец февруари 2015 год. тя е нарушила клаузите на договора и същият е прекратен на основание чл.10,ал.2 от същия.