Решение № 478 от 23.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Видин, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102637 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от М. Ц. Д. от гр. ****** против Д. М. Ц. от гр.

******, с която е предявен иск по чл. 240 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца произтичат от договор за заем за сумата в размер на 4800.00 лева. Твърди се, че през месец ноември 2021г. ответникът поискал на заем от ищеца сумата от 4800.00 лева, която уверил, че ще бъде върната до един месец. Ищецът имал доверие на ответника, тъй като се познавали повече от 20 години, и двамата били продавачи на цветя, като сергията на ответника била съседна на сергията на ищеца на общинския пазар. Ищецът често му давал пари назаем, като ответникът ги връщал. Ответникът постъпил на работа във фирма за товарни превози, но когато бил свободен, минавал през пазара и се виждали с ищеца.

Ищецът се съгласил да даде на ответника поисканата сума пари и му ги дал в помещението за продажба на цветя, което ползва под наем в общинския пазар в гр. ******.

За заема не е съставен писмен документ, но парите са дадени в присъствието на двама свидетели. Ищецът посочва, че уговорката била ответникът да върне дадената в заем сума в срок до кроя на месец декември 2021г. Поддържа се, че ответникът не спазил тази договорка и не е върнал дадените в заем пари на ищеца.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4800.00 лева, представляваща даден заем, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител в указания едномесечен срок е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Наведени са доводи, че 1 липсват доказателства за наличие на валидно сключен договор за заем със задължителните законови реквизити.

По делото са събрани гласни доказателства.

Видинският районен съд след преценка на събраните по делото намира за установено следното от фактическа страна: доказателства,

Разпитаните свидетели И. М. и Н. А. установяват обстоятелства, че ищецът е дал на ответника в заем сумата от 4800.00 лева. И двамата свидетели посочват, че са присъствали в деня на предаване на посочената сума пари от ищеца на ответника. Това станало през месец ноември 2021г. в магазина за цветя на ищеца, който се намира в общинския пазар.

Свидетелката А. посочва, че работи като продавач на цветя в магазина при ищеца и познава ответника, който също продавал цветя в съседство, но преустановил тази си дейност и станал тираджия. Ищецът давал дребни суми пари на заем на ответника и последният му ги връщал. В деня, в който ищецът дал сумата от 4800.00 лева на ответника, в магазина присъствал и свидетелят И. М.. Свидетелят Марков също установява, че е присъствал при даването на процесната сума на ответника. И двамата свидетели посочват, че когато ищецът дал парите на ответника, последният обещал, че ще му ги върне до края на 2021г.

Свидетелката А. установява, че ищецът си търсил парите от ответника, много пъти му се е обаждал по телефона и тогава ответникът си сменил номера, връзката с него е загубена. Когато през пазара минавала жената, с която ответникът живеел и имат общи деца, ищецът много пъти я спирал и я питал, нали знае, че ответникът му дължи пари, тя отговаряла, че той ще ги върне и че не е забравил. Откакто ответникът е взел парите, свидетелката не го е виждала повече. Свидетелката установява, че ответникът не е върнал дадените в заем пари на ищеца.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Няма основание да не бъдат кредитирани показанията на св. А., въпреки, че същата работи при ищеца, тъй като нейните показания кореспондират на показанията на свидетеля Марков, а и са дадени под страх от наказателна отговорност.

С оглед на така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не изисква особена форма за сключване на договора за заем.

Ищецът следва да докаже че между страните е налице договорно отношение на соченото в исковата молба основание, а именно договор за заем, че сумата е предадена на ответника, размерът на уговорената сума и срокът на заема.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е доказал фактическия състав на чл. 240 от ЗЗД.

2 всички елементи на

От събраните гласни доказателства, безспорно се установи, че между страните са налице облигационни отношения, породени от сключен устен договор за заем. През месец ноември 2021г. ищецът е дал в заем на ответника сумата от 4800.00 лева, която сума последният е обещал да върне в срок до края на 2021г. Свидетелите установяват, че ответникът не е върнал дадената в заем сума в уговорения срок. Ищецът е правил опити да се свърже с ответника и да иска връщане на сумата, но не е успял.

Искът се явява основателен и доказан, поради което ответникът следва да бъде осъден да изпълни задължението си като заплати на ищеца сумата от 2454.20 евро, която се равнява на 4800.00 лева, представляваща даден заем през месец ноември 2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда -04.11.2025г. до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и направените разноски по делото за платена държавна такса в размер на 98.17 евро, разноски за особен представител в размер на 398.81 евро и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 398.81 евро.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. М. Ц. с ЕГН ********** с посочен адрес: ****** I ** и постоянен адрес: ****** да заплати на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от ****** сумата от 2454.20 евро /4800.00 лева/ – дължима сума по договор за заем от м. ноември 2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 04.11.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. М. Ц. с ЕГН ********** с посочен адрес: ****** I ** и постоянен адрес: ****** да заплати на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от ****** разноски по делото в общ размер на 895.79 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

3