Решение № 260128 от 17.09.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260128 / 17.9.2020г. гр. Перник, 17.09.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 4214 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Т.Т.Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1580.73 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 93, находящ се в ****, от които главница в размер на 1405.36 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл., и 175.37 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 55/14.04.2000 г., том I, рег. №

1633, нот.д. № 61 от 2000 г. на нотаруис Николай Златанов, удостоверение за регистрация № Р – 01/06.04.2007 г., договор № 76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД, договор № 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/.

Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен представител – адв. М. К.. В срока по чл. 131 от ГПК последната е депозирала четири отговора на исковата молба, с които оспорва исковите претенции като недопустими, евентуално по основание и размер. На първо място посочва, че искът е предявен след изтичане на едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. По същество счита, че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото нямало доказателства ответникът да е собственик, нито ползвател на имота на вещно правно или облигационно правно основание. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно. Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия и количеството доставяна топлинна енергия. Твърди се, че исковата молба била неясна. Оспорва се и представеното извлечение от сметка. Поддържа се и че ищецът е нарушил приложимите общи условия. Твърди се, че ако има сключен договор между дружеството и ФДР, то същият не обвързвал ответника. В хода на производството от страна на ответника по делото са представени справка от Национална база данни „Население” относно Т.Т.Д. с информация за съпруга и родствени връзки и удостоверениеза семейно положение, съпруг и деца на Т.Т.Д..

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.

В съдебно заседание, проведено на 31.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника адв. К. счита исковете за неоснователни и недоказани, поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло. Прави изрично възражение за нищожност на договор №

76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД, договор № 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/ и на договора, между етажната собственост, където се намира процесният имот, и ФДР.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 477/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 597/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представен по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 55/14.04.2000 г., том I, рег. № 1633, нот.д. № 61 от 2000 г. на нотаруис Николай Златанов се установява, че имот с адрес ****, ап. 93 е продаден на Т.Т.Д., с ЕГН: ********** на 14.04.2000 г.

От представени по делото справка от НБД „Население” и удостоврение за семейно положение, съпруг и деца на Т.Т.Д. е видно, че последният е женен за лицето Д.И.Д. – като бракът им е сключен на 05.05.1996 г. /акт за сключен граждански брак № 136/05.05.1996 г./ и към настоящия момент не е прекратен. Няма данни и някой от съпрузите да е починал.

От представените по делото писмени доказателства: договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител, „Техем сървисис” ЕООД като изпълнител и „Директ” ЕООД като подизпълнител, удостоверение за регистрация на „Техем сървисис” ЕООД, договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител и „Директ” ЕООД като изпълнител се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, валиден през процесния период.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза.

От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 310/25.06.2002 г. Налице е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 1405.36 лева, което съвпада с исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1405.36 лева.

Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. е в размер на 175.37 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Липсва основание за изключване на договор № 310/25.06.2002 г., договор № 76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД и договор № 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/ от доказателствения материал по делото въз основа на направеното възражение за нищожност от ответната страна. Последното е неотносимо към спора, доколкото на първо място ответникът не е страна по нито един от посочените договори. Същите и валидността им биха имали значение спрямо него стига да засягат по неблагоприятен начин правната му сфера. Подобно обстоятелство в случая не се установява, доколкото видно от КСТИЕ до процесния имот действително е доставяна топлинна енергия като същата е отчитана с изправни уреди и съобразно нормативно установена методика.

Доставените количества топлинна енегрия също са остойностени правилно. В тази връзка и валидността на посочените договори не влияе въхру потребените количества топлинна енергия нито върху тяхната стойност.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 477/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 597/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. В тази връзка възражението за недопустимост на исковете поради предявяването им след срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК следва да се приеме за неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК – когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия присъствен ден. В случая срокът за подаване на исковата молба действително е изтичал на 13.07.2019 г. – посоченият ден обаче е бил събота, поради което с подаване на исковата молба на 15.07.2019 г. – понеделник, срокът е спазен.