Решение № 138 от 21.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Шумен, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20213630202307 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 7530 от 07.12.2021г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, с което на И.. Т. Я.., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ул. ********** № 27 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Алтернативно моли съда, ако прецени, че не са налице съществени процесуални нарушения, да намали размера на наказанието.

Процесуалният представител на Агенция “Пътна инфраструктура” - гр. София административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено. Представени са подробни писмени бележки в тази насока.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2021г. към 10,30 часа, на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр.

Велики Преслав, длъжностни лица при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, в изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка МПС с 4 /четири/ оси – МПС с 2 оси, марка CLAAS, модел LEXION 460, с рег № С03021 и прикачена количка хедер с 2 оси с рег. № СТ05370, управлявано от жалбоподателя И.. Т. Я... Длъжностното лице при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София – свидетеля А.. М. А.. извършил контролно измерване с техническо средство – ролетка № 1302/18 /5 м. Измерената широчина, която установил била 3,70 метра при максимално допустими 2,55 метра. Водачът И.. Т. Я.. не представил нужното разрешение от Агенция ”Пътна инфраструктура”, с оглед установения габарит на управляваната земеделска техника.

За така констатираното, свид. А.А. – инспектор Дирекция “АРОК” – АПИ гр. София съставил на място АУАН № 0008312/16.11.2021г., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата във връзка с чл.37 ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, в присъствието на Стефан Николов Луладжиев и жалбоподателя И.Я.. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 7530 от 07.12.2021 г. на Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на И.. Т.

Я.. било наложено административно наказание “глоба ” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН за това, че на 16.11.2021г. на път I-7, км.121+700, в посока гр. Шумен – гр. Велики Преслав управлявал извънгабаритно МПС с 4 /четири/ оси – МПС с 2 оси, марка CLAAS, модел LEXION 460, с рег № С03021 и прикачена количка хедер с 2 оси с рег. № СТ05370 – измерена широчина 3,70 метра, за което водачът не е представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените материали, приложени по делото, както и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя. НП е издадено от Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” при Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София.

2

Видно от приложената към писмените доказателства по делото, Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021г., с която Началник отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа” при дирекция АРОК – Я.М.И. е оправомощен да издава на физически и юридически лица наказателни постановления по съставени от служителите на дирекция АРОК, АУАН при условията и по реда на Закона за пътищата. Именно в това си качество наказващият орган е издал НП. Съгласно приложената към писмените доказателства по делото, заповед № РД-11316/30.04.2021г., на председателя на УС на Агенция ”Пътна инфраструктура”, издадена на основание чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, чл.21г, т.1 и т.7 и чл.56, ал.2, т.1 от ЗП, актосъставителя е един от служителите на агенцията, определен да съставя АУАН по ЗП, от което следва, че същият притежава процесуална компетентност при съставянето на АУАН № 0008312/16.11.2021г.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя Я. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.

Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. Широчината на ППС е била измерена с надлежното техническо средство, видно от приложените по делото ЕС декларация за съответствие и съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата, като се е установило извънгабаритност, а и същото не е било оспорено. Законосъобразността и начина на измерването се потвърждава от показанията на разпитания по делото свид. А.А..

На следващо място, процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на "извънгабаритни ППС", съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/ или тежките ППС по чл.3. Разрешителният режим за движение на извънгабаритни ППС е уреден в мчл.8 от Наредба № 11/03.07.2001г., като съгласно ал.1 от тази норма движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на 3 пътищата. Според ал.2 на чл.8 от Наредбата, извънгабаритните превозни средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал.4 на цитираната норма разрешителното по ал.2 се издава след заплащане на пътни такси при условията и реда на чл.18, ал.3 от ЗП. В ал.5 на чл.8 от Наредба № 11/03.07.2001г. е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в хипотезите по чл.14, ал.3 от същата наредба, по отношение на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II, а именно това са онези извънгабаритни и/или тежки ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 m, височина - до 4, 30 m и дължина - до 22 m. В случая управляваният от санкционирания водач състав от ППС, както се посочи е с широчина по-голяма от 3,30 м., поради което не попада и в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. Въпреки това жалбоподателят е управлявал процесното ППС, на посочените в АУАН и НП време и място, ползвайки същия път без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).

Нарушението е извършено виновно, тъй като водачът - жалбоподателя е бил абсолютно наясно, че процесното ППС е с по-голяма широчина от останалите ППС.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, според която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Съдът намира за изцяло неоснователен довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че субект на нарушението следва да бъде превозвачът, а не наказаният водач на ППС, тъй като същият е изпълнявал служебните си ангажименти. Субект на нарушението п о чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП може да бъде както превозвач, така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, в случая водачът на ППС.

В разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП, субект на нарушението е всяко физическо лице, което управлява МПС в нарушение на установената забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, а предвид нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, водачът, като физическо лице, е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество. Освен това в квалификацията на нарушение е направена връзка с нормата н а чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни 4 и/или тежки

ППС, която изрично предвижда водачите като административнонаказателноотговорни лица в тези случаи. Все в тази връзка и с оглед пълнота на изложението следва да се подчертае, че жалбоподателтят, в качеството на водач на ППС, е бил длъжен да знае, дали последното е "извънгабаритно" и при наличие на такива данни, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това, респ. не е заплатил необходимите такси. Всеки един професионален шофьор от съответната категория, е длъжен да знае габаритите и колко тежко е ППС, което управлява, за да съобразява това с неговото придвижване по републиканската пътна мрежа. В противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение.