Решение № 3124 от 11.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3124 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108526 по описа за 2023 година

В исковата молба от Е. Л. У. против М. Г. К. и уточняваща молба от 28.06.2023г. се твърди, че страните сключили граждански брак, който е прекратен с решение № 260061/13.01.2022г. по гр.дело № 9713/2022г. на РС Пловдив. По време на брака те придобили чрез покупкопродажба недвижим имот, представляващ СО с №... по КККР на гр.Пловдив, в режим на СИО на дата 15.06.2018г. Покупката била извършена срещу цена от 150 313.60 лв., от която 140 000 лв.платена със средства, предоставени на съпрузите от „Уникредит Булбанк“ АД по силата на договор за банков ипотечен кредит от 13.06.2018г., по силата на който Е. У. била кредитополучател, а М. К. бил солидарен длъжник. Страните били във фактическа раздяла от август 2020г., като погасителните вноски от тази дата били поети от ищцата, което фактическо положение продължило и след прекратяване на брака, в противен случай кредитът щял да бъде обявен за предсрочно изискуем. Погасяването на кредита след фактическата раздяла на страните ставало с лични средства на ищцата, като ответникът не бил давал средства за погасяване на задълженията по кредита. До момента ищцата била погасила задължение в размер на 40 003.54 лв. Самостоятелният обект бил закупен за нуждите на семейството, като се съдържа позоваване на чл.32, ал.2 СК. Ответникът бил поканен да заплати съответните суми чрез ЧСИ, но това не било направено. До подаване на исковата молба ищцата била погасила сумата от 40 683.69 лв. Поради това е направено искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 341.84 лв., представляваща ½ от посочената сума, от солидарно поетото от съпрузите по време на брака задължение по договор за банков ипотечен кредит от 13.06.2018г., след фактическата раздяла на страните 1 през август 2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. С уточняваща молба се сочи, че платените месечни погасителни вноски за периода от август 2020г. до юни 2023г. са в размер на 24 523.57 лв., поради което се претендира сумата от 12 261.78 лв. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М. Г. К., със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договор за банков кредит. До момента на прекратяване на брака месечните вноски били плащани със средства, представляващи семейна имуществена общност. Решението за прекратяване на брака било в сила от февруари 2022г. Кредитополучател била ищцата, а освен това се оспорва, че поетото задължение има за цел задоволяване на нужди на семейството.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието решение от 13.01.2022г. по гр.дело № 9713 по описа на ПРС за 2020г., по силата на което е прекратен гражданският брак между М. Г. К. и Е. Л. У..

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., по силата на който М. Г. К. и Е. Л. У. са закупили описания в него недвижим имот, в груб строеж.

Представен е договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №....от 13.06.2018г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор и Е.

Л. У. – кредитополучател и М. Г. К. – солидарен длъжник, по силата на който е отпуснат ипотечен кредит в размер на 140 000 лв., ведно с погасителен план към договора.

Представена е покана за доброволно изпълнение от Е. У. до М. К., както и банково удостоверение от 10.04.2023г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Д.а, която разяснява, че познава Е. от 2013г., както и бившия й мъж. Първо имали апартамент на ул. „П. З.“, след което се преместили на бул. „Ш. с.“, където Е. продължавала да живее. Фактически се разделили през ...., като Е. плащала всички вноски към банката за това жилище, изплащала ипотеката изцяло. М. въобще не участвал в изплащане на ипотеката.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което падежните вноски по договор за ипотечен кредит №.... от 13.06.2018г. за периода от месец август 2020г. до месец юни 2023г. са в общ размер от 22 138.93 лв., като заплатените суми по договора за същия период са 22 136.26 лв. Заплатените суми за периода от месец февруари 2022г. до месец юни 2023г. са общо в размер на 10 752.04 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с решение по гр.дело № 260061 по описа на ПРС за 2020г., в сила от 04.02.2022г.

Не се спори, че е сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на 2 физическо лице № .... от 13.06.2018г. между „Уникредит Булбанк“ АД, Е. Л. У. – кредитополучател и М. Г. К. – солидарен длъжник, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 140 000 лв. за покупка на недвижим имот.

Съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се ползва за задоволяване нуждите на семейството. В случая ответникът има качеството и на солидарен длъжник по сключения с „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков ипотечен кредит от 13.06.2018г., което не се оспорва с отговора на исковата молба. Презумпцията по чл.32, ал.2 СК е оборима, като оспорващият съпруг следва да докаже, че заеманата сума не е разходвана за семейни нужди. Съдът намира, че събраните по делото доказателства са в подкрепа на извода, че парите са били използвани за нуждите на семейството, поради което законовата презумпция не е оборена. Въпреки предоставената на ответната страна възможност по делото не бяха ангажирани гласни доказателства, поради което съдът намира, че бившите съпрузи следва да отговорят солидарно за връщане на заплатените суми.

В конкретния случай ищцата претендира заплащане на половината от платените от нея суми по кредита за периода от месец август 2020г. до месец юни 2023г., или от момента на настъпване на фактическата раздяла между страните. Съдът възприема показанията на св.Д.а, като обективно дадени, според които страните се разделили към август 2020г., когато ответникът си събрал багажа и си тръгнал. Всички вноски към банката плащала ищцата, като М. изобщо не бил участвал в изплащане на ипотеката на жилището. Или установено е по делото, че страните са във фактическа раздяла и нямат общо домакинство, както и че кредитът е изплащан от ищцата. Принципно докато трае бракът между страните, единият съпруг, дори и да е погасявал кредита със свои лични средства, не може да претендира от другия припадащата му се част, защото по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

Съдебната практика обаче приема / ТР № 35 от 14.06.1971г. на ОСГК, решение № 533 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1372 от 28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о./, че фактическата раздяла е обективно съС.ие в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Въз основа на тази практика, отнесена към спора по настоящото дело, следва да се направи извод, че погасените от ищцата за периода след фактическата раздяла вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла и липса на общо домакинство.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като 3 компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че за периода от месец август 2020г. до месец юни 2023г. заплатените суми възлизат в общ размер от 22 136.28 лв., от които 10 669.98 лв. главница, 11 449.32 лв. договорна лихва и 17.08 лв. лихва за просрочие. Тъй като страните по договора са солидарно отговорни и съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът дължи припадащата му се част от това, което е заплатено или сумата от 11 068.14 лв., до който размер съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023г. до окончателното изплащане, а до пълния претендиран размер от 11 069.47 лв. /след допуснатото изменение в размера на предявения иск/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото и предвид направените от страните искания, на същите следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковата претенция. Разноските на ищцата възлизат в общ размер от 3 146.90 лв., от които 816.90 лв. държавна такса, 100 лв. заплатен депозит за ССчЕ, 2230 лв. адвокатско възнаграждение. По отношение на последното ответната страна е направила възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и същото следва да бъде намалено до сумата от 1500 лв., или разноските на ищцата са в общ размер от 2 416.90 лв., от които на присъждане подлежи сумата от 2 416.60 лв. Направените от ответника разноски са в общ размер от 1600 лв., от които 100 лв. заплатен депозит за ССчЕ и 1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, от които на присъждане подлежи сумата от 0.18 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН ********** от .... да заплати на Е. Л. У., ЕГН ********** от .... сумата от 11 068.14 лв. /единадесет хиляди шестдесет и осем лева и 14 ст./, представляваща половината от заплатените от Е. Л. У. суми за периода от месец август 2020г. до месец юни 2023г. по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ... от 13.06.2018г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД - кредитор, Е. Л. У. – кредитополучател и М. Г. К. – солидарен длъжник, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2023г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 11 068.14 лв. до пълния предявен размер от 11 069.47 лв.

ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН ********** от ....да заплати на Е. Л. У., ЕГН ********** от ... сумата от 2 416.60 лв. /две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 60 ст./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Е. Л. У., ЕГН ********** от... да заплати на М. Г. К., ЕГН ********** от.... сумата от 0.18 лв. направени по делото разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5