Решение № 2681 от 30.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2681 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330115759 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадени са две искови молби от Р. Й. П. срещу „Сити Кеш“ ООД. С едната искова молба се иска от съда да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 20 лв., недължимо платена за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/29.10.2021 г., и 30 лв. недължимо платена за неустойка по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба, като счита, че недължимостта произтича от недействителност както на целия договор, така и на отделни клаузи. В хода на съдебното дирене е увеличен размерът на осъдителните искове по договор за потребителски кредит № ***/29.10.2021 г., както следва: сума в размер на 141,93 лв. - недължимо платена за възнаградителна лихва, и сума в размер на 691,96 лв. - недължимо платена по неустойка.

По втората искова молба, първоначално заведена по дело № 15760/2024 г., се иска осъждането на ответника да плати суми по договор за потребителски кредит № ***/22.02.2022 г., а именно 20 лв, платени за възнаградителна лихва, и 30 лв. платени за неустойка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба със същите доводи за нищожността на договорите и клаузите. В хода на съдебното дирене е увеличен размеръ т на осъдителните искове по договор за потребителски кредит № ***/22.02.2022 г., както следва: сума в размер на 158,61 лв. - недължимо платена за договорна лихва, сума в размер на 738,70 лв. - недължимо платена за неустойка.

В срок са постъпили отговори на исковите молби. Ответникът счита, че е налице злоупотреба с права поради предявяване на много на брой и сходни по предмет дела. Моли да не бъдат присъждани разноски за повече от едно 1 производство. По основателността на исковете – намира ги за неоснователни, като счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК и че валидността на договора за кредит произтича от факта, че основните му параметри главница и лихва били валидно уговорени в изисканата от закона форма. Били съобразени изискванията на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, възнаградителната лихва била индивидуално уговорена клауза. Признава, че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР.

Намира за неправилни доводите за това, че лихвеният процент противоречи на добрите нрави. Счита за действителна и уговорената неустойка, като цитира правото на потребителя да се откаже от договора. Цитира тълкувателна практика. Счита, че доводът за накърняване на добрите нрави се оборва от множеството сключени от потребителя договори със същия ответник. Намира за недоказани твърденията за плащане на процесните суми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , за основателността на които следва да са платени сочените суми от ищеца на ответника и за това да липсва валидно правно основание.

Ответникът не спори по сключване на процесните договори, нито по уговарянето на неустойка във всеки от тях в случай на непредставяне на обезпечение. Признава също, че тази неустойка не е включена в ГПР.

Сключването на договора и уговорката за неустойка се установяват и от заключението на ССЕ, която след справка в счетоводството на ответника прави извод за плащания по процесните договори, вкл. на суми за неустойка.

От така установените факти може да се направи извод за недействителност на двата договора на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Неизпълнението на задължението, за което се предвижда неустойка, не е свързано с реални вреди за кредитора, а само с увеличаване на кредитния риск. Дължимостта на парична сума за това неизпълнение няма характер на обезщетение, а на скрито възнаграждение за увеличения риск. Ето защо съставлява разход по кредита и невключването му в ГПР нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

С оглед недействителността на двата договора, на основание чл.23 ЗПК подлежат на връщане сумите, платени над главницата. За размера им се дава вяра на счетоводната експертиза като мотивирана и компетентно изготвена.

От същата се установява, че по договор за потребителски кредит № ***/29.10.2021 г. ответникът дължи връщане на сума в размер на 141,93 лв. недължимо платена за възнаградителна лихва, и на сума в размер на 691,96 лв. - недължимо платена по неустойка, а по договор за потребителски кредит № ***/22.02.2022 г., ответникът дължи връщане на сума в размер на 158,61 лв.

- недължимо платена за договорна лихва, и на сума в размер на 738,70 лв. недължимо платена за неустойка. Сумите подлежат на присъждане, ведно със законната лихва от подаване на исковите молби – 11.09.2024г., до окончателното плащане.

При изхода от делото право на разноски има ищцата, в полза на която 2 следва да се присъдят: дължимата и платена държавна такса в размер на 86,40 лв. по двете искови молби, депозит за експертиза в размер на 300 лв. и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в размер на 600 лв. общо по исковете с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, но в същото време съответно на цената на исковете и броя на заседанията. Не се обори изводът за материална затрудненост на лицето, което няма движимо и недвижимо имущество, а доходът е малко над минималната работна заплата към сключването на договора за правна помощ и към подаване на исковата молба.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес: гр. София, ул.

„Славянска“ № 29, ет. 7, ДА ПЛАТИ на Р. Й. П., ЕГН ********** от ***, по предявените от нея искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 141,93 лв., платена при начална липса на основание като възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/29.10.2021 г., сключен между страните; сумата в размер на 691,96 лв., платена при начална липса на основание като неустойка по договор за потребителски кредит № ***/29.10.2021 г., сключен между страните; сумата в размер на 158,61 лв., платена при начална липса на основание като възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/22.02.2022 г., сключен между страните; сумата в размер на 738,70 лв., платена при начална липса на основание като неустойка по договор за потребителски кредит № ***/22.02.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху горните суми от подаване на исковите молби - 11.09.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ на Р. Й. П., ЕГН **********, сумата от 86,40 лв. за държавна такса и депозит за експертиза в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ на адв. К. Й.

К., ***, съдебен адрес: ***, офис 4 , сумата от 600 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

УКАЗВА на ответника, че може да плати присъдените суми по следната банкова сметка: IBAN: *** с титуляр на сметката К. Й. К..

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4