Решение № 636 от 04.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. ..., 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е.А.Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530100290 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4, ал.3 и съответно чл.6 от Договор за потребителски кредит №..........г., уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение, поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 124,00лв., представляваща остатък от главницата по Договор за потребителски кредит №..........г.

Искът е предявен от Н. М. Н. от гр.... срещу „Неткредит“ ООД гр.София. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №..........г. за сумата от 1000,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 41,05% и ГПР от 49,72%. В договора било предвидено кредитополучателят да предостави обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора, като осигури поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия или да представи банкова гаранция. В случай, че кредитополучателят не представи обезпечение по уговорения начин, то той трябвало да заплати неустойка в размер на 1080,00лв. Ищецът счита, че предвидената в чл.6 (1) от договора и съответно в чл.3.3х от Общите условия клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожна. На първо място неустойката не притежавала присъщите за неустойките обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С тази клауза на практика кредиторът на практика си гарантирал едно допълнително възнаграждение в размер – поголям от главницата по договора, като същевременно заобикалял забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Кредиторът не търпял никакви вреди, тъй като неустойката се дължала независимо от точното изпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Клаузата била нищожна 1 поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност по смисъла на ЗЗП.

Клаузата предвиждала едва след сключването на договора за кредит кредитополучателят да предостави обезпечение във вид, невъзможен за изпълнение. Това противоречало на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която била транспонирана в българското законодателство в чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП. На практика ищецът дължал по договора не 1236,00лв., каквато е сумата от главницата и договорната лихва, а 2316,00лв. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск. Моли съда да признае за установено, че клаузата на чл.4, ал.3 и съответно чл.6 от Договор за потребителски кредит №..........г., уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава и моли съда да приеме за безспорен факта, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №..........г., по който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000,00лв. Оспорва наведените съображения за нищожност на клаузата за неустойка. Твърди, че предвидената в договора неустойка не противоречи на добрите нрави. Клаузата била средство за кредитора да стимулира длъжника да изпълнява задължението си. По този начин неустойката изпълнявала обезпечителната си функция. С предвиждането на неустойка не се заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като съобразно предвиденото задължително съдържание на ГПР, неустойката не се включвала при изчисляването му. В ГПР по договора бил включен само размерът на договорната лихва и това било в съответствие както с българското, така и с европейското законодателство.

Клаузата за неустойка била ясна и не водела до неравноправност на страните в кредитното правоотношение. Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.

Предявява насрещен иск срещу Н. М. Н. от гр..... Твърди, че по силата на сключения между страните Договор за потребителски кредит №..........г. е предоставил на кредитополучателя сумата от 1000,00лв. До настъпване на крайния падеж на задължението кредитополучателят бил заплатил сумата от 876,00лв. Остатъкът от 124,00лв. за главница не били платени. Поради тази причина моли съда да осъди Н. М. Н. да заплати на „Неткредит“ ООД гр.София сумата от 124,00лв., представляваща остатък от главницата по Договор за потребителски кредит №..........г. Претендира направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор е постъпил такъв от Н. М. Н., с който същият заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния, тъй като в него не била включена начислената за кредитополучателя неустойка в размер на 1080,00лв. При изчисляването на действителните разходи по кредита, същите излизали извън допустимите норми по чл.19, ал.4 ЗПК, което правело договора за кредит нищожен. Ответникът по насрещния иск твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна и съответно нищожна. Договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК бил нищожен. Предвид нищожността на договора за кредит, моли съда да отхвърли претенцията 2 по насрещния иск като неоснователна. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното по делото копие на Договор за потребителски кредит №..........г., на същата дата страните са сключили договор, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца потребителски кредит под формата на заем в размер на 1000,00лв., а ищецът се е задължил да върне главницата и да заплати лихвите на ответника на дванадесет анюитетни месечни вноски, в размер на 103,00лв., при лихвен процент по кредита – 41,05 % и годишен процент на разходите – 49,72 %. Съгласно чл. 4, ал.3 от същия договор, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1236,00лв. със срок на валидност до 01.01.2024г. Съгласно чл.6, aл.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по чл.4, ал.3 от договора, в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1080,00лв. Съгласно ал.4 от същата клауза – неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар изтичането на срока по чл.4, ал.3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Ал.5 от същата клауза на договора гласи, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска на кредита съобразно уговорения погасителен план.

Съгласно Раздел III, т.3.2 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество, в срок до края на следващия ден от сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде: банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България.

Видно от представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 30.12.2022г. от името на ответното дружество, на ищеца е заплатена сумата в размер на 1000,00лв. с основание „По договор за заем от НетКредит“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Ответникът „Неткредит“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.

3

Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Уредената между страните в чл.6 от Договора за потребителски кредит неустойка няма присъщия й обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер. Уговарянето на толкова кратък срок за предоставяне на банкова гаранция и възможността задължението за заплащане на неустойка да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да получи сумата от неустойката.

Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да породи допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на главницата по кредита и заплащането на възнаградителна лихва. Неустойката е предвидена да се 4 кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време обаче неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на неустойката по договора.