Определение № 18891 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18891 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110113999 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадена на искова молба от И. К. П. срещу „***, с която срещу ответника е предявен иск с правно основание чл.

439 ГПК за недължимостта на суми по изпълнителен лист от 16.09.2016 г. издаден по ч. гр. д. № 499/2016 на РС - Левски.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се установява, че постоянния и настоящия адрес на ищеца е в гр. Плевен.

Ищецът е предявил отрицателни установителни искове по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо на правото на принудително удовлетворяване на вземането на ответника на процесното изпълняемо право, възникнало от договор кредит, впоследствие прехвърлено на ответното дружество „***.

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявеното спорно материално, ищецът представлява потребител по смисъла на определителната правна норма, уредена в § 13 т.

1от ДР на ЗЗП. С изменението на правната норма, уредена в чл. 113, изр. 1 ГПК /ДВ, бр. 65/2016 г., в сила от 07.08.2018 г./, във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./, законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, предявен от или срещу потребител. Следователно, съдът служебно до приключване на първото по делото заседание, следи за обстоятелството дали по нормативните правила, уреждащи кой измежду равни по степен съдилища е местно компетентен да разгледа предявения иск за защита на потребителски права. Отрицателният установителен иск, предявен от ищеца по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на вземането по принудителното изпълнение, е насочен към отричане на изпълняемо право, породено именно от процесното договорно правоотношение, по което притежава качеството на потребител по договор за кредит по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а основанието за възникване на вземането, в случая потребителския договор, е от значение за качеството потребител на едно физическо лице, което запазва това свое качество, независимо от прехвърляне на вземането по този договор на друго лице. С оглед на гореизложеното настоящият състав приема за безспорно, че И. К. П. има качество на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Поради съотношението между нормите на чл. 113 от ГПК и чл. 108 от ГПК като специална към обща, първата следва да намери приложение при разрешаване на процесуалния въпрос за определяне на местната подсъдност на спора.

1

Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния съд Районен съд – Плевен. Доколкото настоящият състав не се явява компетентен да разгледа делото, същият не следва да дава указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, както и да се произнася по искането за допускане на обезпечение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13999/2026 г., по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Плевен.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2