Определение № 200 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20248002902412 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Г. В. от САК касационна жалба на ответника „Атон - 2“ АД, с. Брест, Община Гулянци, обл.Плевен, представлявано от изпълнителния директор М. К. Г., срещу решение № 100/31.07.2024г. по възз.т.д.№ 31/2024г. на АС - В.Търново. С него, след отмяна на решение № 260081/25.10.2021г., по т.д. № 101/2020г. на ОС Плевен, с което е отхвърлена съвместната молба на „Скорпио“ ЕООД и „Тепих Транс“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, е обявена неплатежоспособността на „Атон - 2“ АД, с начална дата 01.07.2020г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото и е назначен временен синдик.

В касационната жалба е релевирано основанието за касационно обжалване по т.3, предл.2 на чл.281 ГПК – процесуална незаконосъобразност.

Според касатора в производството по делото са допуснати редица процесуални нарушения, които са довели до неустановяване на истинското му финансово-икономическо състояние от безпристрастно и компетентно вещо лице. В тази връзка поддържа, че в изготвените няколко варианта на 1 заключението на вещото лице при повторното разглеждане на делото се съдържа невярна информация, вещото лице не се съобразило с предоставените му документи, не е дало отговор на поставените от съда въпроси и без основание е направило корекция на счетоводните данни на дружеството, същевременно вещото лице е в отношения с физическите лица, които са законни представители на молителите, но въпреки това, въззивният съд неправилно двукратно е оставил без уважение искането му за замяна на вещото лице и за допускане на нова експертиза. Неправилно според касатора съставът на апелативния съд е отказал да допусне нова СТЕ, приемайки, че поставените от него въпроси са неотносими към предмета на делото. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена.

Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК преди всичко е въведено основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. То е обосновано с доводи, че решението е постановено „в разрез с основните начала на гражданския процес“ /чл.2 ГПК/, тъй като според касатора не са разгледани и разрешени надлежно направените от него процесуални искания за защита на имуществени права и не са приложени относимите правни норми, като по този начин решението е довело до незаконосъобразни правни последици, несъвместими с утвърдените от правото ни принципи. Касаторът поддържа, че въззивният съд е въвеждал служебно предположения за обстоятелства от съществено значение за изхода на спора, приемал е за безспорни факти, за които има възражения, не е изложил мотиви по всички спорни тези, не е анализирал пълно приетите доказателства, не е използвал законосъобразно правомощията си за изясняване на делото от фактическа страна и не е дал указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства.

Въведено е основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Може ли въззивният съд служебно да назначава експертизи за изясняване на факти, които не са били доказани в първата инстанция, при направено изрично оплакване във въззивната жалба?

2

По него касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 104 от 10.12.2020г. по т.д. № 2372/2019г., I т.о., решение № 120 от 29.01.2020г. по т.д.

№ 3130/2018г., II т.о., и решение № 117 от 07.05.2012г. по гр.д. № 1098/2011г.

2. Длъжен ли е съдът да съобрази заключението на вещото лице в съответствие с всички останали доказателства по делото?

3. Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и да изложи мотиви за оценката на заключението на вещото лице?

Касаторът се позовава на решение № 142 от 20.06.2017г. пo гр.д. № 3673/2016г., IV г.о.; решение № 113 от 28.02.2011г. по гр.д. № 1062/2010г., IV г.о.; решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.дело № 1814/2009г., IV г.о., определение по гр.д. № 859/2021г., и определение по гр.д. № 1683/2022г., III г.о.

4. Засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност не задължава ли съда и служебно да събира доказателствата, необходими за преценка доказателствената сила на други събрани и относими доказателства, включително изрично да укаже на страната при какви предпоставки ще ползва последните?

Касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК решение №153 от 23.12.2010г. по т.д.№ 255/2010г., I т.о., и решение № 90 от 20.07.2012г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011г., I т.о.

Въведено е основанието за допускане на касационно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, обосновано с липсата на съдебна практика при „новата“ уредба на въззивното производство и действието едновременно с нея на специалните процесуални правила в чл.621а ТЗ по следния въпрос:

5. За съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало /чл.266 и чл.7 ГПК/, в т.ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието да събира доказателства и по служебен почин - чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ.

С подадените отделни писмени отговори ответниците по касация „Тепих транс“ ООД, гр.Плевен, и „Скорпио“ ЕООД, гр. Плевен, поддържат, че са 3 налице подозрения относно датата /20.08.2024г./ на подаване на пратката, съдържаща касационната жалба, твърдят и представят копие от депозиран сигнал, вх № 6760/21.10.2024г. на РП – Плевен, с искане за извършване на проверка дали не е извършено престъпление във връзка с представянето на жалбата и дотогава молят за спиране на касационното производство, на осн. чл.229, ал.1, т. 5 ГПК. Оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и допустимостта и основателността на касационната жалба. Не претендират за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно обжалване въззивен акт.

Липсват основания за спиране на касационното производство на посоченото основание по чл.229, ал.1, т. 5 ГПК, тъй като липсват данни за образуване на производство по сигнала до РП - Плевен, съответно за разкриване на престъпни обстоятелства във връзка с подаване на касационната жалба.

Противно на неоснователно поддържаното от ответниците по касация, на приложения по делото плик, съдържащ касационната жалба, ясно личи месецът на подаване - 08. и на него има поставен баркод, като са без значение датата на получаване на пратката в приемащата пощенска станция и на постъпване на касационната жалба в деловодството на АС - В.Търново.

Касационната жалба е подадена на 20.08.2024г. по пощата в преклузивния срок по чл.613а, ал.1 изр.2 ТЗ, започнал да тече от датата на вписване на решението в ТРРЮЛНЦ на 06.08.2024г. Поради изложеното, жалбата е допустима и подлежи на разглеждане.

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК при повторното въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 14/05.02.2024г. по т.д.№ 1209/2023г., II т.о., е касирано решение № 146/17.10.2022г. по възз.т.д./н/ № 64/2022г. на АС - В.Търново и делото е върнато за ново разглеждане. В отменителното решение по чл.290 ГПК е прието, че не е извършен задълбочен анализ на коефициентите на ликвидност и установените в тази връзка факти при преценка на финансовоикономическото състояние на дружеството, не е извършена преценка дали 4 отразените счетоводно като краткотрайни активи автомобилни гуми са ликвидни и реално реализируеми, с оглед установените от експертизите показатели за обращаемост и реалната им стойност, не са изложени мотиви по оспорването от „Скорпио“ ЕООД на счетоводното записване на вземанията на дружеството в размер на 39 000лв. и не е назначена служебно експертиза за актуалните показатели на ликвидност. Първият състав на касационния съд е приел за неоснователно възражението, че молителите нямат качеството на кредитори на ответника, предвид установеното от приетото във въззивното производство експертно заключение, че представените фактури за доставка на горива са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС на ответника, с което са доказани твърдените от молителите доставки.

При повторното въззивно разглеждане, в изпълнение на дадените в отменителното решение указания, е допусната нова СИЕ с друго вещо лице В.И. за изясняване на актуалното финансово-икономическо състояние на ответника в периода след 01.07.2020г. до датата на депозиране на заключението. Поставени са конкретни задачи на вещото лице да установи дали дружеството продължава да извършва и каква е конкретната му основна дейност; какви са актуалните коефициенти на ликвидност, предвид спецификата на отрасъла, и какви са коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост; какви са останалите икономически показатели и коефициентът на обращаемост на съответните активи; какви са краткосрочните вземания; има ли още автомобилни гуми, отразени счетоводно като краткотрайни активи; погасява ли дружеството навреме текущите си задължения; има ли просрочени задължения; има ли влезли в сила актове за публични задължения, свързани с търговската дейност, по които дружеството дължи суми, и има ли задължения с настъпил падеж, които са незаплатени в срок. Депозираното заключение е оспорено още преди приемането му с молба от 04.06.2024г. от процесуалния представител на ответника адв.Г.В. досежно стойността на притежаваните от дружеството гуми, които според ответника са подлежащи на регенерация, и досежно оспореното от ответника негово задължение към молителя. В молбата на адв.Г.В. е направено искане за допускане на нова СТЕ дали гумите могат да бъдат регенерирани, както и - на повторна СИЕ или на тройна СИЕ по поставените въпроси в молбата. Предвид оспорването на депозираното заключение, то не е прието в ОСЗ на 04.06.2024г. и е дадена възможност на вещото лице да изпълни поставените 5 задачи, поради което са оставени без уважение доказателствените искания в молбата на адв.Г.В.. След това, на 25.06.2024г., е депозирано изцяло ново заключение, след което в ОСЗ на 03.07.2024г. адв.Г.В. е представил нови писмени доказателства по опис, които са приети, оспорил е заключението на СИЕ, поискал е отстраняване на вещото лице и допускане на нова единична експертиза. Въззивният състав е оставил без уважение искането за отстраняване на вещото лице, заключението му е прието и вещото лице е допуснато до преразпит. След това, на 08.07.2024г., е депозирано допълнение към заключение на вещото лице, в ОЗС на 16.07.2024г. процесуалният представител на ответника е представил нови писмени доказателства, които са приети, изслушано е вещото лице и са приети първоначалното и допълнителното му заключения, които са оспорени от процесуалния представител на ответника адв. Г.В. с искане за допускане на нова единична или тройна експертиза, в състава на която да не бъде включвано в.л.И..

Въззивният състав е оставил без уважение исканията за допускане на повторна единична СИЕ, евентуално - тройна СИЕ, по съображения, че заключението е изготвено въз основа на всички събрани по делото доказателства до момента на изготвяне на заключението, относими към общото икономическо състояние на ответника, а останалите възражения на ответника са по съществото на спора и по тях ще се произнесе с решението.