Решение № 1480 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000503043 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх. № 67673/13.06.2024 г. на ответницата Н. Г. Б. от град *** чрез пълномощника – адвокат В. Б. - срещу решение № 2376 от дата 19.04.2024 г., постановено от СГС I - 11 състав по гр.д.№ 12 864/2021 г., с което е уважен искът по член 127,ал.2 от ЗЗД за парично вземане в размер на 38 147,52 лева - половината от погашенията, направени след развода от бившия съпруг Т. В. В., по договор за ипотечен кредит № 38 978 от 6.11.2014 г.,сключен за рефинансиране на друг кредит, използван за нужди на семейството .

В жалбата има оплаквания за : допуснато нарушение на член 142,ал.2 от ГПК ( изм. и доп,Дв, бр. 11/2023 г.) в сила на 2.02.2023 г., приложим към висящото първоинстанционно дело, тъй като според въззивника правилото на § 24 от ПЗР на ГПК не е влязло в сила към о.с.з. на 19.03.2024 г. ( влиза в сила съгласно § 25 от ПЗР на 1.07.2024 г. ) и СГС неправилно провел разпит на свидетел въпреки наличието на основание за отлагане на делото; допуснато нарушение при анализа на свидетелските показания, дадени Я., С. и Н., 1 обусловило неправилния извод за недоказване на постигната от съпрузите уговорка за изплащане на кредита от мъжа в семейството и „ изключване на солидарността помежду им“, както и игнорирането на фактите,че ответницата приема ниско платена работа с цел устройване на детето в детската градина и съпругът има възможност да прави кариера и да получава доходи за семейството като индиция за уговорката .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Т. В. В. отговаря чрез пълномощника си – адвокат Р. Т. от САК, че въззивната жалба е неоснователна поради недопускане на твърдените в жалбата нарушения, свързани с накърняване на правото на защита на ответника в о.с.з. на 19.03.2024 г. и неправилно възприемане и анализиране на доказателствения материал при извеждане на извод за това имало ли е уговорка между съпрузите за изплащане на изтегления банков кредит само от мъжа и участвал ли е той в обгрижването на децата по време на брака и след прекратяването му.

Равенството в задължеността на двамата е резултат от отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, че срещу кредита е закупено жилище за семейни нужди и съответната разлика от 4 314 лева е вложена за нужди на семейството също.

По реда на производството се разглежда частна жалба с вх.№ 104130/ 1.10.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на Т. В. В. срещу определение № 12191 от 5.08.2024 г. на СГС I - 11 състав по гр.д.№ 12864/2021 г., с което е отказано изменение на решението относно разноските, присъдени в намален по необосновано, предварително (без запознаване с размера на претендирания хонорар) възражение по член 78, ал.5 от ГПК размер от 3 000 лева на 1 800 лева . Срещу правилността му са изложени доводи, че договарянето на хонорара, което не е при условията на член 38,ал.2 от ЗА, предшества постановяването на решението на СЕС по дело С- 438/2022 г. и съответства на извършената работа - по делото са проведени пет заседания при събиране на писмени доказателства и такива от разпит на свидетели и две експертизи .

Обжалваното решение е постановено по иск с правно основание член 127,ал.2 от ЗЗД, предявен с искова молба с вх.№ 23 195/25.10.2021 г. ( по регистратурата на СГС), на Т. В. В. от град *** срещу Н. Г. Б. от град *** за осъждането й да заплати сумата в размер на 38 147,52 лева, съставляваща половината от направените от ищеца след развода вноски от 3 644,04 лева и 72 2

651 лева за предсрочно погасяване на кредит по сключен с „ Алианцбанк България“ договор № 38978 от 6.11.2024 г., изтеглен по време на брака, който е сключен на 6.10.2007 г. и прекратен с развод на 20.07.2020 г., за рефинансиране на друг кредит, изтеглен по време на брака по договор с „Банка ДСК“ от 1.10.2012 г. и използван за закупуване на семейното жилище апартамент № А5, находящ се в сграда в град София , СО, район Студентски , ул. „***“ № *, вход „*“, ет.*, с площ от 92,57 кв.м.

В отговора на исковата молба са противопоставени възражения, че ответницата, която има висше образование и познания по различни езици, се е отказала от кариера и възможност за работа с високи доходи, посветила се на: отглеждане на децата, първото от тях, родено на 5.02.2010 г., грижа за съпруга и домакинска работа; при необходимост от устройване на детето в държавна детска градина, постъпила на работа в нея срещу ниска заплата, завършила второ висше образование – педагогика, за да улесни отглеждането на детето в заведението и работата на съпруга си като IT- специалист; съгласно „ уговорката между страните“ : съпругата отговаря за благополучието на семейството чрез грижи за децата и домакинството, а съпругът – чрез финансовото му обезпечаване, в т.ч. като взима сам решения за финансите на семейството и сам връща кредитите ; средствата не са използвани за семейни нужди, тъй като бракът е прекратен с развод и майката и децата не ползват семейното жилище .

За да уважи иска, СГС е приел, че ответницата, чиято е доказателствената тежест да обори презумпцията за равна задълженост по член 127,ал.1 от ЗЗД , не е доказала, както е твърдяла съпрузите да са постигнали договорка, че ищецът дължи във вътрешните им отношения целия размер на кредита. Този доказателствен извод съдът извел по причина, че нито един от свидетелите не присъствал на постигането на такава уговорка и няма лични и непосредствени впечатления, а засвидетелстваното от тях участие в благополучието на семейството: на ищеца В. – под формата на грижи за сметките и на ответницата – под формата на грижи за децата, е продиктувано от поемането и разпределението между партньорите на общите задължения в едно семейство при нормални условия .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените в откритото съдебно 3 заседание становища от процесуалните представители и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Защитата на ответницата не е насочена към изключване на солидарността, която важи в отношенията на всеки от длъжниците – бивши съпрузи - с кредитора и се урежда от правилата на член 122 – член 126 от ЗЗД, а към оборване на равната задълженост, която важи във вътрешните отношения помежду им - член 127,ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционното производство, като образувано на 25.10.2021 г. и приключило на 19.04.2024 г. , е заварено висящо от измененото правило на член 142,ал.2 от ГПК, влязло в сила на 2.02.2023 г., когато законът е обнародван в Държавен вестник - § 25 от ПЗР на ЗИДГПК . Според него делото се отлага, когато има неотстранимо за страната и пълномощника или само за пълномощника препятствие за явяване ( пречка за пълномощника е сочена от ответницата в молбата за отлагане на делото в о.с.з. на 19.03.2024 г.

). Но съгласно § 24 от ПЗР на ЗИДГПК (Дв,бр. 11 от 2023 г.) по образуваните до влизането в сила на закона дела се прилагат досегашните правила, т.е. правилото на член 142,ал.2 от ГПК (в първоначална ред.), което изисква наличие на неотстранимо препятствие пред страната и пълномощника едновременно. Отказът на съда за отложи делото само поради пречка за явяване на адвоката не съставлява процесуално нарушение . Друг е въпросът, че позовавайки се на неправилно даден ход на делото, ответницата не прави с въззивната жалба искане за събиране на нови доказателства, които не е могла да посочи в това о.с.з., в т.ч. за преразпит на изслушания в същото заседание свидетел, поради невъзможността да му зададе въпроси – член 266, ал.3 от ГПК.

По делото е установено, че на страните, които са били в граждански брак от 6.10.2007 г. до 20.07.2020 г., е отпуснат от „ Банка ДСК“ с договора за жилищен кредит от 1.10.2012 г. кредит от 60 000 евро за покупка на недвижим имот - апартамент № А5, находящ се в сграда в град София , СО, район Студентски , ул.„***“ № *, вход „*“, ет.*, с площ от 92,57 кв.м.. Апартаментът е закупен и придобит в съпружеска имуществена общност. За погасяването на кредита ищецът е изтеглил по време на брака друг кредит в размер на 110 000 лева съгласно договора от 6.11.2014 г., сключен с „ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ . С част от него в размер на 105 686 лева погасил предсрочно 4 първия кредит, а с друга част в размер от 4 314 лева е задоволил други семейни нужди. С основното и допълнително заключения на съдебно– счетоводна експертиза е установено, че по време на брака са правени погашения , а след развода в периода 20.07.2020 г. – 16.12.2020 г. ищецът внесъл в предсрочно изплащане на кредита сумата в размер на 3 644,04 лева и сумата в размер от 72 651 лева с произход от друг отпуснат му след развода кредит.Така общият размер на направените от него след развода погашения възлиза на 76 295,05 лева. Средствата от първия и втория – рефинансиращ кредити са използвани за задоволяване на семейни нужди и разходването им е облагодетелствало и двамата съпрузи , тъй като с тях те са се сдобили с общо жилище и са се освободили от най – ранния дълг, който са поели във връзка с придобиването му. Релевантен е характерът на нуждата към времеизвършване на разхода и последващият развод не променя извода, че изтеглянето на кредита от „ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ е послужило за нужди на семейството.

Разпитаните по делото свидетели- А. Я. и М. С. (на ответницата); И. Г. и С. Н. (на ищеца) са засвидетелствали знание от разговори с двамата съпрузи и със сестрата Н., че издръжката на семейството е осигурявана основно от ищеца, тъй като той работел единствен и изкарвал много пари, с които изплащал получените кредити и сметките на семейството, а съпругата му отглеждала децата и приела да работи като възпитател с оглед техния интерес - да им осигури предимство за прием в детска градина. Разликата между свидетелствата на двете групи свидетели е в това, че посоченото разпределение в приноса на двамата ставало по уговорка между съпрузите, както посочили Я. и С. или без уговорка с оглед нормалния ход на събитията – раждането на децата, ангажирането на майката с оглеждането им в ранната възраст, но при полагане на грижи за тях и от бащата , както посочили Г. и Н. .

Въззивният съд приема, че посоченото разпределение на участието на съпрузите за постигане на тяхното и на децата благополучие съставлява поведение, в което намира проявление принципът по член 2,т.7 от СК за уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството. При действието на СК в сила от 1.10.2009 г. съпрузите могат да уговорят как ще участват в разходите и задълженията , които поемат за задоволяване на нужди на семейството и при какви условия ще се изплаща непогасената към развода 5 част от задълженията като част от съдържанието на брачен договор – член 38,ал.1,т.4 и т.5 от СК. Брачният договор , включващ такава уговорка, може да се сключи преди сключването на брака или по време на брака, в изискуемата от член 39,ал.1 от СК форма за валидност – писмена форма с нотариална заверка на подписите и съдържанието. По делото няма твърдения за подписването на брачен договор и при липса на валидна уговорка, че във вътрешните отношения съпругата не дължи изпълнение на никаква част от солидарния дълг, следва да се приеме, че успешно оборване на презумпцията по член 127,ал.1 от ЗЗД не е проведено . Уважаването на иска за половината от извършените от ищеца след развода погашения в размер на 38 147,52 лева е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението изцяло .

По частната жалба : отказът за изменение на решението относно разноските за адвокатско възнаграждение, намалени от 3 000 лева, до 1 800 лева по молба по член 248,ал.1 от ГПК на ищеца за присъждането им в цялост, е незаконосъобразен. Възнаграждението, изчислено по член 7,ал.2, т. 4 от НВАР ( сега с изм. заглавие, в ред. от изм.,Дв,бр.68/2020 г. ), се равнява на 1 674,42 лева, но с оглед фактическата сложност на делото – проведени са 6 заседания,с разпит на четирима свидетели, изслушване на вещо лице по първоначална и допълнителна експертизи и изготвяне на писмена защита, то не е прекомерно. Това налага отмяна на определението и уважаване на молбата в цялост, като присъдените разноски от 3 780,90 лева се увеличат с 1 200 лева.