Решение № 382 от 19.06.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Разград, 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330100890 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба, подадена от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:

116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор М.К., чрез пълномощника му юрк. Ю., против И. И. И. от гр. Разград, се моли съдът да приеме за установено, че същият дължи на „Топлофикация - Разград" АД следните суми по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2698/2021 г.:

307,78 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г.

– 23.07.2021 г., ведно със законната лихва от 30.12.2021 г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 8,47 лв., представляваща обезщетение по чл.

86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 22.09.2021 г. до 29.12.2021 г.; както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото. Моли се да им бъдат присъдени сторените разноски по настоящото производство.

Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с № Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище етажна собственост с централно топлоснабдяване. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и на основание чл. 86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия следвало да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като 1 при неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до окончателното плащане. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в имот, намиращ се в сграда – етажна собственост. Твърди се, че за времето от 30.11.2020 г. до 23.07.2021 г. ответникът потребил и не заплатил топлинна енергия на стойност 307,78 лв. за адрес: гр. Разград, ****. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по което било образувано ЧГД № 2698/2021 г. по описа на Районен съд – Разград. По него съдът издал заповед по чл. 410 и сл. от ГПК, с която разпоредил ответникът да заплати на ищцовото дружество: сумата от 307,78 лв. главница за времето от 30.11.2020 г. – 23.07.2021 г. и мораторна лихва в размер на 8,47 лв. за периода от 22.09.2021 г. до 29.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото.

Поради неоткрИ.е на длъжника на посочените адреси и връчване на заповедта на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК се наложило депозиране на ИМ.

Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове. Сочи се, че съобразно представените доказателства задължението за плащане за доставените услуги следва да бъде уважено съобразно притежаваната от него 1/6 ид. ч. от правото на собственост и съобразно действително потребената/доставена енергия.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът представя молба от И. И. за присъединяване като абонат за ползване на централно топлоснабдяване. Представена е справка от АВ, според която 1/6 ид.ч. от имота е прехвърлен по дарение на ответника на 29.01.2014 г. През 2015 г. ответникът подал искане за разсрочване на задълженията си.

Не е предмет на спор обстоятелството, че ищецът е дружество, лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите условия на дружеството е налице положително становище от страна на

Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите на дружеството.

Видно от приложената по делото справка на ищеца (неоспорена от страните), ответницата е клиент на дружеството – ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес гр. Разград, ****, абонатен номер 12007. За процесния период 30.11.2020 г. – 23.07.2021 г. са начислени суми за отопление в общ размер на 307,78 лева главница и 8,47 лева общ размер на лихвата, (която за претендираните главници се установява и чрез изчисление с достъпните калкулатори за изчисление на законна лихва).

Видно от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, абонатна станция № 86 е с проектна мощност 280 кВт и захранва с топлинна енергия жилищни имоти с обща кубатура 8067 куб., а само частта на имота е 174 куб.м. или 2,16 % от общия обем. Имотът е бил присъединен към 2 сградната инсталация с молба, подадена от дядото на ответника. Видно от индивидуалните справки в имота няма монтирани отоплителни тела с уреди, но има отоплителен уред с изчислена проектна мощност – лира с мощност 494 Вт. Експертизата е констатирала, че отоплителния сезон е започнал на 04.11.2020 година, приключил е на 28.04.2021 година, продължил е 176 дни.

Общо подадената топлинна енергия към абонатната станция е 287,2220 мВч на стойност 29548,23 лева с вкл. ДДС. Подадената към абоната топлинна енергия общо е 2,30502 мВч на стойност 237,13 лв. с вкл. ДДС. В имота няма монтирани отоплителни тела с индивидуални измерватели и отчетени количества топлинна енергия, по отношение на отопление с тяло с проектна мощност – щранг лира е изчислена за отоплително тяло, равна на 494 Вт, подадена енергия 0,901164 мВт. Според експертизата топлинния счетоводител правилно е начислил по изравнителната сметка енергията за лира на стойност 144,37 лева, съобразена е с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната външна температура за сезона, средната температура за сградата, външната изчислителна температура за населеното място, а в този смисъл е съобразена с Методиката за изчисление и Наредбата за топлоснабдяване. Според вещото лице ответникът е потребил енергия за отопление със щранг лира с проектна мощност 494 Вт, а също така енергията, отдадена от сградната инсталация 307,78 лева, включваща такса партида и такса разпределители, като същата не е заплатена и в частта си по изчислената енергия за отопление и енергия, отдадена от сградната инсталация носи след себе си обезщетение за забава в размер на законната, общо 8,47 лева за периода 31.03.2021 г. до 30.12.2021 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни.

Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. ОткрИ.ето на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. Ответникът е титуляр на партидата, видно е че сам е подавал заявления за разсрочване на задълженията. Видно от заключението на вещото лице абонатната станция е работила, снабдявала е с топлинна 3 енергия етажната собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл.

153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, водеща се на ответника, която е в облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила и сега актуални общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.

Видно е от заключението на вещото лице, че в сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение. Ответницкът като собственик на имота е ползвал топлинна енергия. В сградата на блока, където се намира имота на ответника са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер са отчислявани в съответствие с нормативната уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответника да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл.

32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът е доставил посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на процесния имот, отразени във фактурите, което ангажира договорната му отговорност.