Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 27.02.2020, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 10/2020
Вид
Решение № 65
Подписан
27.02.2020
В сила
01.06.2020
Състав
ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата

№ 65 / 27.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 27.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 28 януари..........……..…………....……………………………. през две хиляди и двадесета година….......………......……………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при секретаря Тодорка

Владинова.............……….……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията

Николова.………………………...…................АН дело 10 по описа за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-0996-003836/ 23.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана на П.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.Г.К., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.

Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят П.Г.К. е наказан, за това, че на 11.12.2019г. в 06.17 часа на път трети клас № 112, км47+500 с посока на движение от гр.Видин към гр.Монтана управлявал влекач мерцедес 1848ЛЦ с прикачено към него полуремарке Шмиц с рег. номер XXXX , като нарушава разпоредбите на пътен знак В -18 въведен с временна забрана за движение на МПС над 12 тона.

Актосъставителят

К.Д. счел, че жалбоподателя е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП - водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение и съставил АУАН в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението И.И..

Жалбоподателят не направил възражение в АУАН. В срока по чл.44 от ЗАНН подал възражения срещу констатациите-л.12 от делото.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Установената и възпроизведена по–горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания на К. Дамянов и И.И..

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.183 ал.7 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение ... с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно е обстоятелството, че е имало забрана за движение на автомобили видно от Заповед № РД-11-1350/ 08.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура”, която забрана жалбоподателят не е изпълнил-арг.л.13 от делото.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения и практиката на АС-Монтана по подобен род дела.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанията административнонаказващият е взел предвид точно фиксирания размер на наказанията.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0996-003836/

23.12.2019г. на Началник група към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция – Монтана, с което на П.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.183 ал.7 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: