Определение № 60 от 17.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 17.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500039 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, в хипотезата на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 31289/28.11.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против определение № 2618/14.11.2022 г., постановено по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС – П., с което е върната въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022 г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А. и е прекратено производството по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС-П..

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по същество на върнатата въззивна жалба.

Ответниците считат, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 2618/14.11.2022 г., постановено по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС – П. е върната въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022 г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А. и е прекратено производството по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС-П..

За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че не са отстранени в срок нередовности на въззивната жалба и срокът е изтекъл.

Пред ОС – П. е депозирана въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П.

ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022 г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А.., с което е признато за установено по отношение на Д. И. П. ЕГН ********** и Й. И. Й. ЕГН **********, че С. К. П. и М. К. Ф. не са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и КР, одобрени със заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: гр. А., ул. „С.“, с площ от 381 кв. м., при съседи: **********; ***********; ***********;

**********, трайно предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен 1 план: 5451, квартал: 390 и е отменен нотариален акт №**, том *, рег. № ****, дело № ***/2019 г. по описа на нотариус С.К., вписан с вх. рег. № 3600//22.08.2019 г., Акт №**, т.***, дело № ****/2019 г. на СВ при РС-А., с който С. К. П. и М. К. Ф., са признати за собственици по наследство и давностно владение на 1/3 ид. ч. от посочения поземлен имот с идентификатор №***********.

С определение № 2412/19.10.2022 г., въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. е оставена без движение, тъй като необходимо на жалбоподателите да заявят по какъв начин, евентуално съвместно с кои лица наследодателят им е осъществявал в идеални части давностното владение, на което те се позовават, както и кои лица притежават останалите 2/3 идеални части от процесния имот, извън заявената от тях 1/3 идеална част. Тази необходимост произтича от обстоятелството, че жалбоподателите - ответници в първоинстанционното производство претендират да са придобили 1/3 ид. ч. от процесния имот по наследство и давностно владение, като сочат, че владението им е осъществявано в идеални части, поради което не е извършено разпределение на ползването (писмен отговор по чл. 131 от ГПК). Наред с това считат, че между страните липсва спор за правото на собственост, доколкото придобитата от тях идеална част от процесния имот, е различна от претендираната от ищците.

Този акт на съда е съобщен на П. и Ф. на 25.10.2022 г.

Постъпила е молба вх. № 28593/02.11.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К.

Ф. ЕГН **********. В нея се поддържа, че въпросите кои са останалите съсобственици по отношение на този имот и с кои лица наследодателят им е осъществявал давностно владение, са извън предмета на делото, тъй като в писмения си отговор в първоинстанционното производство не са заявявали права в по - голям размер от 1/3 идеална част, което да породи нужда от изясняване как и по какъв начин са владели процесния имот за повече от 1/3 идеална част; че законът не изисква да е налице разпределение на ползването между съсобствениците, като условие за възникване на съсобственост по пътя на давностното владение, както и че дали жалбоподателите притежават идеални части в процесния имот, различни от идеалните части на ищците, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на защитната им позиция.

Настоящата инстанция констатира, че въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. се твърди, че решение № 34/18.02.2022 г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РСА. е недопустимо, тъй като ищците нямат правен интерес от воденето на иск, че ответниците не са собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор №***********, а ответниците (жалбоподатели в настоящото производство) никога не са оспорвали правата на ищците.

Допустимостта на обжалваното решение е вторият от въпросите (след валидността), за който въззивният съд следи служебно.

С оглед твърденията във въззивната жалба и в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, действително е налице необходимост от изясняване на въпросите, поставени в определение № 2412/19.10.2022 г.

С молба вх. № 28593/02.11.2022 г. констатираните нередовности не са отстранени, а срокът за това е изтекъл.

Налице е хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК и въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. следва да бъде върната.

До тези правни изводи е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2618/14.11.2022 г., постановено по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС – П., с което е върната въззивна жалба вх. № 3021/16.03.2022 г. от С. К. П. ЕГН ********** и М. К. Ф. ЕГН ********** против решение № 34/18.02.2022г., постановено по г. д. № 1039/2021 г. по описа на РС-А. и е прекратено производството по в. г. д. № 2681/2022 г. по описа на ОС-П..

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3