Решение № 5056 от 11.07.2017, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 11.07.2017 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Десислава Костадинова и в присъствието на прокурора Мравкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 7 879/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 539 970, 65 лв.

Ищецът П.В.С. твърди в исковата си молба, че е съдия в СГС, НО като целия му трудов стаж е положен в органите на съдебната система, считано от 08.06.1998 г., когато бил назначен за младши прокурор в СРП и преминал през прокурор в СРП, съдия в СРП, съдия в СРС и съдия в СГС. Твърди, че на 01.04.2010 г. в дома му нахлули маскирани лица, които му заявили, че е арестуван, бил проснат на земята и закопчан с белезници. Твърди се, че арестът му бил брутален и съпроводен с изключително голяма показност, извършен от тежко въоръжени органи на МВР и ДАНС, в присъствието на прокурор от СГП. Бил изведен от дома си с белезници и вкаран в микробус, в който бил принуден да седи на колене с наведена глава повече от час като всичко това през цялото време било филмирано с видеокамера от служител на МВР, а видеоматериалът от показното му задържане бил широко разпространен в медиите. В същия ден му било предявено обвинение за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал. 1 от НК и било постановено задържането му за срок от 72 часа по чл. 64 ал.2 от НПК. Твърди се, че едва на 04.04.2010 г. с определение на СГС, НО, 32 състав била взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдена впоследствие с определение на САС.

Твърди се, че на 08.04.2010 г. по искане на Главния прокурор на РБ с решение на ВСС бил отстранен от длъжност „съдия в СГС” до приключване на наказателното преследване като срещу него било образувано и дисциплинарно дело № 9/2010 г. по описа на ВСС. В исковата молба са заявени твърдения, че останал в ареста на НСлС в продължение на 68 дни и бил поставен в унизителни, нечовешки и опасни условия, които изложили на сериозна опасност неговите здраве и живот. Твърди се, че ежедневно чувал викове: „Съдията, чакаме те в СЦЗ”, както и други вулгарни и нецензурни думи, отправяни му били заплахи, което наложило при ежедневното му извеждане за раздвижване от килията да бъде отделян от другите арестанти.

Твърди се, че изпитвал страх, паника и срам, не можел да спи, чувствал безсилие и стрес, което постепенно довело до психически срив.

С определение от 02.06.2010 г. мярката му за неотклонение била изменена в „парична гаранция” от 10 000 лв., потвърдена с определение на САС от 08.06.2010 г. Изложени са твърдения, че на 30.06.2010 г. му било предявено ново постановление за привличане като обвиняем за престъпление по чл.

304а вр. с чл. 304ал.1 вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с ал.1 от НК, а на 27.08.2010 г. наказателното производство срещу него било частично прекратено по отношение предлагането на подкуп, а съставения на 27.10.2010 г. обвинителен акт визирал само даване на подкуп. Изложени са твърдения, че на 08.09.2010 г. обвинителният акт на СГП бил внесен в СГС и било образувано нохд

4048/2010 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, което приключило с присъда № 310/29.10.2012 г., с която бил признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати обвинения. Присъдата била потвърдена с решение на САС, оставено в сила от ВКС. След влизане в сила на оправдателната присъда с решение от 24.09.2015 г. ВСС приел, че ищецът не е извършвал дисциплинарно нарушение и не следва да му се налага дисциплинарно наказание.

В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, неполучаване на тринадесета заплата, неполучени плащания от фонд „СБКО”, неполучени плащания за облекло. Твърди се, че с оглед предявяване на обвинението срещу него бил лишен от възможността да кандидатства за повишаване в ранг „съдия във ВКС”.

В исковата молба се твърди, че най-тежките вреди, които е претърпял е увредата на психическото и физическото му здраве, което било непоправимо. Изложени са твърдения, че през месец ноември 2011 г. се появили симптоми на двойно виждане, главозамайване, нестабилност при ходене. Посетил очен лекар, от който бил насочен към изследване с ЯМР, проведено на 07.12.2011 г. в МБАЛ „Токуда Болница София” АД, при което се установила находка, интерпретирана като мултиплена склероза без белези на активност. Твърди се, че по повод силно главозамайване на 09.01.2012 г. постъпил в МБАЛНП „Свети Наум”, където престоял до 14.01.2012 г. и му били направени множество изследвания и назначено лечение с кортикостероиди. Издадена му била епикриза с диагноза – множествена склероза – пристъпно-ремитентен ход, лек квадрипирамиден синдром, координационен синдром.

Твърди се в исковата молба, че от установяване на заболяването и въпреки провежданото лечение състоянието на ищеца се влошава като същият търпял постоянно негативни проявления на това заболяване – силно влошено зрение, двойно виждане, главозамайване, изтръпване на крайниците и др.

Твърди, че е поставен на постоянно медикаментозно лечение по терапевтична схема като следва да избягва редица храни, както и физическо, психическо и умствено натоварване. Твърди се, че в периода 02.10 – 05.10.2012 г. е провел болнично лечение в УМБАЛ „Александровска”, от където му била издадена епикриза – множествена склероза – цереброспинална форма – пристъпноремитентен ход на протичане, която се потвърждавала от издадените впоследствие множество епикризи в периода 2013 – 2016 г. Твърди се, че е налице проблемно протичане и развитие на болестта, което наложило постоянна нужда от прегледи, многократни постъпвания в болница за овладяване на кризи, посредством венозно поставяне на кортикостероиди в болнични условия. Твърди се, че диагнозата му била потвърдена и от клиника в Австрия, а с решение на ТЕЛК от 20.05.2015 г. била установена 61% трайна неработоспособност с водеща диагноза „множествена склероза”. Въз основа на решението на ТЕЛК със заповед на Председателя на СГС от 27.01.2016 г. бил трудоустроен на длъжността, която заемал, но с облекчени условия на труд – намаляване на трудовото му натоварване с 30%. Изложени са твърдения, че заболяването е вследствие само и единствено от незаконното обвинение спрямо него, което причинило на психиката и организма му жесток стрес и страдания.

Изложени са твърдения, че задържането му, обвинението и воденото наказателно дело срещу него било широко оповестено и редовно следено от средствата за масова информация като през този период бил третиран като престъпник.

Твърди се, че професионалното име и кариера на ищеца били съсипани, бил изолиран в професионално и социално отношение, не си позволявал да посещава обществени места и където и да се появявал бил сочен и коментиран като се чувствал неудобно и унизително. Освен личните му притеснения, изпитвал притеснения и за родителите си – дали ще издържат на стреса, предвид възрастта им, изпитвал срам, когато трябвало да влиза в Съдебната палата, където до преди това било работното му място.

Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявените искове и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство и сумата от 39 970, 65 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, явяващи се разликата между платеното му от СРС обезщетение и трудовото му възнаграждение като съдия в СРС и брутното му трудово възнаграждение като съдия в СГС, с оглед протоколното определение по чл. 214 ал.1 от ГПК, постановено в съдебно заседание на 29.05.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите, както и сторените по делото разноски.

Ответникът – П.на Р България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено постановление за образуване на досъдебно производство от 16.03.2010 г. на СГП, по прок. преп. 4-4120/2010 г., от което се установява, че същото е образувано срещу П.В.С. – съдия в СГС, затова че в началото на месец март 2010 г. в гр. София, кв. „Гоце Делчев”, ул. „*******”, кафе-бар „К.”, предложил подкуп на следовател П.П.в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – следовател в НСлС-София – престъпление по чл. 304а НК.

Представено е постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2010 г. на СГП по прок. преписка 4-4120/2010 г., от съдържанието на което се установява, че П.В.С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 304а вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал. 1 от НК затова, че за времето от началото на месец март 2010 г. до 01.04.2010 г. в гр. София, в съучастие като помагач с Т.Н.П./помагач/ и Н.Г.Ц./извършител/ умишлено улеснил извършването на престъплението „подкуп” – предложението и даването на подкупа от Н.Ц. на лице, заемащо отговорно служебно положение – следовател П.П.от НСлС като създал условия за провеждане на срещи и преговори, участвал лично в тях и в определяне размера на подкупа, давал съвети и разяснения относно начина на водене на разследването по досъдебно производство № 105/2009 г. по описа на НСлС от следовател П. в интерес на Н.Ц..

По делото е представено и постановление от 01.04.2010 г. на СГП по прок. преп. 4

-4120/2010 г., от което се установява, че на основание чл. 64 ал.2 от НПК и чл.

199 от НПК е постановено задържането под стража за срок до 72 часа на обвиняемия П.В.С., считано от 19,50 часа на 01.04.2010 г. до 19,50 часа на 04.04.2010г.

От представеното по делото определение от 04.04.2010 г. на СГС, НК, 32 състав, постановено по н.ч.дело С-227/2010 г. се установява, че по отношение на П.В.С., обвиняем по ДП 39/2010 г. по описа на НСлС е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” като определението е потвърдено с протоколно определение от 08.04.2010 г. на САС по н.ч.дело П-43/2010 г.

По делото е представено извлечение от протокол №

14/08.04.2010 г. на заседание на ВСС досежно допълнителна точка 4 относно искане от Главния прокурор на РБ за временно отстраняване от длъжност на П.В.С., съдия в СГС като е обективирано решение на основание чл. 230 ал.1 от ЗСВ за временното отстраняване на ищеца от длъжност до приключване на наказателното преследване по ДП 39/2010 г. по описа на НСлС.

Представен по делото е и протокол от съдебно заседание от 02.06.2010 г. по н.ч.дело 2546/2010 г. на СГС, НО, 25 състав, в който е обективирано определение, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемия П.В.С. от „задържане под стража” в „гаранция” в размер на 10 000 лв. по ДП 39/2010 г. на НСлС. Определението е потвърдено с определение от 08.06.2010 г. на САС, по н.ч.д. 196/2010 г.

Представено по делото е и постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 30.06.2010 г. по ДП 39/2010 г. на НСлС спрямо П.В.С., затова, че за времето от 12.03.2010 г. до 01.04.2010 г. в гр. София, като помагач и в съучастие с обвиняемите Т.Н.П.– извършител и Н.Г.Ц.– извършител, умишлено улеснил двамата извършители да дадат на 01.04.2010 г. в гр. София, на бул. „*******в нотариалната кантора на нотариус А.П., подкуп /облага/ - пари в размер на 20 000 евро на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – П.В.П.– следовател в отдел „Следствен” при СГП и участващ в разследването по ДП 105/2009 г. по описа на НСлС като съдействал за организирането и провеждането на срещи с участието на обвиняемия П.и свидетеля П., участвал лично в тези срещи и съдействал за уговаряне на начина на даване на подкупа и на неговия размер, давал съвети и разяснения относно необходимите действия по разследването на ДП – престъпление по чл. 304а вр. с чл. 304 ал.1 вр. с чл. 20 ал.4 вр. с ал.1 от НК.